Определение № 1468 от 05.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1468 гр. Бургас, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500755 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2, чл. 418, ал.4 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 18343/30.04.2024г. на БРС от „Банка ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, ЕИК: 121830616, представлявано от Д.Митева и Б.Стефов, чрез гл.ю.к.С.Димитрова, против разпореждане № 4293 от 15.04.2024г. по ч.гр.д.

№ 2286/2024г. по описа на БРС , с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д. К. Х. от гр. Б., ж/к „М. р.“, бл. **, вх.

*, ет. *, ап. **, ЕГН: **********, за сумата от 22.91лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочените и падежирали вноски по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2021г., сключен между страните, за периода 25.06.2023г. – 19.03.2024г ., както и за сумата от 120лв., заявена като разход при изискуем кредит.

Твърди, че постановеното от БРС и цитирано по-горе разпореждане не е съобразено с приложените доказателства и спецификата на договора.

Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Не сочи нови доказателства.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на 1 чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства и разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу посоченото по-горе физическо лице, за заплащане на суми, част от които са упоменатите. В заявлението е посочил, че основава вземането си на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банката.

Твърдял е, че сумите представляват изискуемо вземане по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2021г. с настъпила предсрочна изискуемост.

Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС. Районният съд е отхвърлил заявлението отчасти и е отказал издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ – по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника за част от претендираните суми. П риел е, че сумата от 22.91лв., заявена от „Банка ДСК“ АД не се дължи, понеже съставлява мораторна неустойка и като такава противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК.

Що се отнася до заявената сума от 120лв., съдът я е квалифицирал като компенсаторна неустойка при неизпълнение, обезщетяваща бъдещи вреди.

Приел е, че макар формулировката й да я представя като възнаграждение за допълнителни услуги, то те не са такива по см. на чл.10а, ал.1 от ЗПК, а и подобна неустойка е в пълно противоречие с ограничението на чл.33 от с.з. и клаузата за дължимостта й е недействителна.

БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частния жалбоподател, закона и спецификата на конкретното правоотношение, прие следното:

Депозираното заявление се основава на чл.417, ал.1, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги. Вземането на кредитора е предпоставено от съществуването на договор за потребителски кредит, приложен към преписката, ведно с погасителен план, като в извлечението от счетоводните книги е посочено начало, край на договора, падежи на вноските, колко вноски 2 и от кои дати са просрочени, каква е общата дължима сума, размер на лихвата, период на забава и др. Липсват зачертавания или поправки по извлечението от счетоводни книги, налице е подробно описание на дълга по размер и период.

От извлечението от счетоводни книги и приложената покана, връчена на 20.03.2024г. се установява, че поради неизпълнение по договора за кредит е обявена предсрочната изискуемост на цялото вземане и към депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът е надлежно лично уведомен, че целият кредит е изцяло изискуем. На това основание частният жалбоподател моли за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите по заявлението.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, да бъде допуснато незабавно изпълнение на вземането и издаден изпълнителен лист в полза на кредитора, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и ал.3 и чл. 128, т.1 и т.2 от ГПК и да е приложен документ от кръга на изброените в чл.417, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.417, ал.1, т.2 от ГПК: „Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на … документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. Това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането не се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.

В случая към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства, съобразно изискванията на чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК, включително и цитираният по-горе договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2021г.на „Банка ДСК” АД.

3

От съдържанието на представения договор за кредит за текущо потребление се установява, че кредиторът „Банка ДСК” АД е отпуснал потребителски кредит в размер на 3 200лв., със срок за погасяване 27.09.2026г., при месечни погасителни вноски – съгласно приложен погасителен план, с променлив годишен лихвен процент по кредита – 10.50 % към датата на сключване на договора и ГПР – 11.78%. Погасителният план и условията по договора за кредит са надлежно връчени и подписани на всяка страница от кредитополучателя.

Към заявлението е приложена надлежно връчена на 20.03.2024г. чрез ЧСИ покана до длъжника Д. Х., с която е обявена предсрочната изискуемост на кредита.

От извлечението от счетоводни книги се установява, че длъжницата е в забава за 9 бр. месечни вноски, като първата от тях е с падеж 25.06.2023г.

Както бе описано по-горе, претендира се лихва за забава върху просрочените вноски за периода 25.06.2023г. – 19.03.2024г. включително.

Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК: „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.

Неплатената в срок сума е тази на забавените и падежирали вноски и съгласно чл.60, ал.2, т.3 ЗКИ, върху просрочените вноски се дължи лихва за забава. Това е посочено и в разясненията в мотивната част на ТР № 3/2017г. от 27 март 2019г. на ОСГТК на ВКС : „Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора…. С волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата.

Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат 4 на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго“.

По изложените мотиви настоящият състав приема, че сумата от 22.91лв.

– лихва за забава за посочения по-горе период е дължима и присъждането й няма да бъде в противоречие със закона.

Що се отнася до сумата от 120 лв., претендирана при изискуем кредит:

Твърди се, че тази сума се дължи за извършване на разноски по намиране на длъжника, връчване на покани за доброволно изпълнение, нотариални покани, уведомления за предсрочна изискуемост. По делото е налице връчена чрез ЧСИ покана до длъжника, което действие е заплатено от страна на частния жалбоподател. Претендирането на стойността му, според настоящия състав, е основателно, като разноска извън управлението на кредита по чл.10а, ал.1 ЗПК, но по делото липсват доказателства за заплатената сума. По тази причина обжалваното разпореждане ще бъде потвърдено в горната част.

При всичко така изложено се налага заключение за определение в горния смисъл. В полза на заявителя се следват суми за направените пред БОС разноски, както се претендира и съобразно на уважената част от жалбата: за заплатена д.такса – 2.40лв. и 10лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 4293 от 15.04.2024г. по ч.гр.д.№ 2286/2024г. по описа на БРС в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, ЕИК: 121830616, представлявано от Д.Митева и Б.Стефов, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д. К. Х. от гр. Б., ж/к „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: **********, за сумата от 22.91лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.06.2023г. – 19.03.2024г . върху просрочените и падежирали вноски по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2021г., сключен между страните, като вместо него 5

ПОСТАНОВИ:

Длъжникът Д. К. Х. от гр. Б., ж/к „М. р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: **********, да заплати на „Банка ДСК” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” № 19, ЕИК: 121830616, представлявано от Д.Митева и Б.Стефов, сумата от 22.91лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.06.2023г. – 19.03.2024г. върху просрочените и падежирали вноски по договор за кредит за текущо потребление от 27.09.2021г., сключен между страните, както и и разноските за настоящата инстанция в размер на 12.40лв., съобразно уважената част от заявлението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6