Решение № 42 от 25.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бл. , 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Андонова

Петър Пандев

Александър Трионджиев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Бл. Райна Андреева Гундева (ОП-Бл.) като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211200600014 по описа за 2021 година Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от адв. Кр.Авр., защитник на обв.К.Б., живущ в Бл., срещу присъда №908058/15.10.2020г., постановена по НОХД № 279/2020г., по описа на Районен съд – гр.Бл..

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен, необоснован, незаконосъобразен и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, като наложеното наказание се явявало несправедливо. Навеждат се доводи в насока, че подсъдимият не е осъществил престъплението, в което е обвинен. На инкриминираната дата същият управлявал МПС с валидно СУМПС, издадено от британските власти.

В този документ не била отбелязана забрана за използването му извън британската общност. Развити са и съображения в насока, че както обвинението, така и съда безкритично приели за източник на права и задължения окръжно писмо и заведена преписка на Главна дирекция „Охранителна полиция“-МВР, които не могли да запълнят бланкета на 1 чл.343в, ал.2 от НК.

Не следвало да се взема предвид и сключеното споразумение между РБългария и Кралство Великобритания, според което временните удостоверения, издадено от британските власти, следвало да се считат невалидни.

В заключение е формулирано искане атакуваната присъда да бъде отменена, като Б. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание обвиняемият се защитава сам, като изрично заявява, че поддържа отразеното в жалбата, не желае да се събират допълнителни доказателства, както и че не знаел, че временното СУМПС, издадено от британските власти, не било валидно в РБългария.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна, поради което и моли съда да я отхвърли изцяло. Счита, че атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден. Развити са съображения.

Страните не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, при съобразяване с доказателствата по делото, закона и всички обстоятелства, имащи значение за случая, намира следното :

С присъдата, отмяна на която се иска, РС признал К.Б., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 26.11.2019 г., около 22:30 часа, в гр. С., по ул. „Г.Д.“, срещу бензиностанция „П.“, с посока от бензиностанция „М.“ към с.Ж., общ. С., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Ф.Б.“ с peг. № ....., без съответното свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено му с наказателно постановление № 18-1116-001182/06.08.2018г. на началника на ОДМВР - Бл., влязло в законна сила на 23.08.2019 г., поради което и на основание чл.343в, ал.2 НК, вр.чл. 78а от НК го освободил от наказателна 2 отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

За да постанови съдебния си акт, първата инстанция е приела за установено следното във фактическо и правно отношение :

Обвиняемият К. А. Б. е роден на 18.01.1993г. в Бл., българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, средно специално образование, безработен, с постоянен адрес гр. Бл., ул.“Ш.пл.“ №20, ет.4, с ЕГН **********.

Б. притежава „Provisional Driving Licence“ с № BAGAS901183KA9MM 02, издадено на 22.06.2018г. от Агенция за лицензиране на водачи и превозни средства, Кралство Великобритания, валидно до 21.06.2028г., като не му е издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство от министерство на вътрешните работи на РБългария .

С Наказателно постановление № 18-1116-001182/06.08.2018г., издадено от началник група при ОДМВР-Бл., сектор „Пътна полиция”, на обвиняемия, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за това, че на 16.07.2018г. в 09.15ч., в гр. Бл., по ул.„М.Б.”, в посока по ул. „Тр.м.“ към стадиона, е управлявал л.а „Ауди 3“ с рег. № Е4553КА, без да е правоспособен водач – нарушение на чл.150 ЗДвП, а на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено на същото време и място нарушение на чл.104а ЗДвП. Наказателното постановление било връчено лично на обвиняемия на 15.08.2019г., като същото не било обжалвано и влязло в законна сила на 23.08.2019г.

На 26.11.2019 г. за времето от 22.00 ч. до 23.00 ч,. свидетелите П.П. и Ив.ст., служители на 02 РУ- Бл., се намирали в района на бензиностанция „П.” - гр. С., където по часови график извършвали контрол на безопасността на движението. Около 22.30ч. полицейските служители спрели за проверка лек автомобил с марка и модел „Ф.Б.”, с рег. № Е9698НС, който се движел по ул.“Г.Д.“, с посока от бензиностанция „М.” към с.Ж.. При извършената проверка П. и Ст. установили, че автомобилът е управляван от обвиняемия К.Б., който представил на полицейските служители издаденото на негово име 3

„Provisional Driving Licence“ с № BAGAS901183KA9MM 02.

От извършената справка в РСОД номер *** проверяващите установили, че Б. не притежава СУМПС и никога МВР на Република България не му е издавало такова. Установено било и че с НП №18-1116001182/ 06.08.2018г., влязло в сила на 23.08.2019 г., на Б. било наложено административно наказание за управление МПС без съответно СУМПС.

С оглед направените в хода на проверката констатации, свидетелят П. съставил срещу обвиняемия АУАН, серия „GA“, бл. №73128/26.11.2019г.

Актът бил връчен на обвиняемия, като същият го подписал, без да обективира в него писмени възражения.

С издадената на същата дата ЗПАМ №622 на обвиняемия била наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ....” за срок от 6 месеца, считано от 26.11.2019г. Със ЗПАМ били иззети СРМПС № 010136286 и двете регистрационни табели на управлявания от обвиняемия лек автомобил.

Съгласно приложената по делото справка съдимост обвиняемият Б. не е осъждан.

С писмо рег. № ОВ -90202/09.12.2011г. на заместник-директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“ е разпоредено служителите на МВР, осъществяващи контрол на пътното движене и служителите в пътна полиция, извършващи дейности по издаване на СУМПС да бъдат запознати с получената от Интерпол-Великобритания информация, че „Provisional Driving Licence“ е част от обучението на кандидатите за водачи на МПС във Великобритания, като притежателите им могат на територията на Великобритания да управляват автомобил, който е обозначен като учебен само в присъствието на инструктор. Посочено е, че документът не дава право на притежателя да управлява МПС извън територията на Великобритания, като посочените „Provisional Driving Licence“ не могат да служат за подмяна със свидетелства за управление на МПС в други държави.

Съгласно писмо от Интерпол –Манчестър /л. 70- 72 делото/ при направена справка в базите данни за МПС е установено, че на Б. е издадено 4

„Provisional Driving Licence“ с № BAGAS901183KA9MM 02 с период на валидност от 22.06.2018г. – 21.06.2028г. В писмото е посочено, че във Великобритания свидетелството е с учебни права и там това е първата стъпка към научаването да се шофира, като това свидетелство по никакъв начин не дава право да се шофира извън Великобритания. Притежателят му може да шофира единственото под инструкциите и наблюдението на възрастно лице над 21 г., което притежава пълноправно свидетелство за управление на тази категория МПС. Автомобилът следва да има табелки „L“ /обучаващ се/, указващи, че автомобилът се ползва за учебни цели. Отразено е, че това свидетелство по никакъв начин не представлява международно свидетелство, нито е валидно извън Великобритания.

Изложената фактическа обстановка РС приел за установена въз основа на събраните в хода на ДП: гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите П.П. и Ив.ст., и писмени доказателства и доказателствени средства: превод от английски език на български език на Временно свидетелство за управление на МПС, писмо регистрационен №. А-21677/24.08.2020 и писмо регистрационен № А22412/31.08.2020 година с приложено копие на писмо от Интерпол Манчестър на английски език, превод на писмо от Интерпол Манчестър, приложено към писмото на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ от 31.08.2020 г., уведомление за извършено престъпление от 26.11.2019 година, писмо до началника на Сектор ПП – ОДМВР-Бл. рег. № Р20339/28.11.2019 г.; писмо рег. № 1116р-7363 от 28.11.2019 година;

Наказателно постановление № 18-1116-001182,издадено от ОДМВР-Бл., сектор Пътна полиция – Бл. на дата 06.08.2018 г.; справка за нарушител/водач; справка за извършване на първоначална регистрация; докладна записка от П.Л. П. от дата 26.11.2020 г.; Акт за установяване на административно нарушение № 73128 от 26.11.2019г.; обяснение от К. А. Б. от дата 26.11.2019 година; заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 622/26.11.2019г; копие на СУМПС на К. А. Б., издадено от Великобритания; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 02.12.2019 г.; справка за лица – български граждани, установени извършители на престъпления от дата 28.11.2019г; справка за съдимост на К. А. Б. рег. № 2819 от 28.11.2019г издадена от РС5 Бл.; писмо УРИ 7852Р-20960/012.2019г; писмо рег. № 3286р55798/17.12.2019г; писмо рег. № ОВ-9020 от 09.12.2019 г.; писмо 7852р20960/09.12.2019г; писмо рег. № А-34683 от 20.12.2019 г.; писмо УРИ7852р20959/09.12.2019 г.

При така установеното във фактическо отношение първата инстанция счела, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК и след като на основание чл.78а от НК освободила същия от наказателна отговорност му наложила административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

С оглед на горното ОС намира жалбата за неоснователна.

В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била изяснена обективната истина по делото. Индиция за това е и обстоятелството, че страните не представят нови доказателства.

РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като детайлно в мотивите си е отразил кои факти и обстоятелства въз основа на кои доказателства намира за установени. Направените въз основа на същия правни изводи са логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати нарушения.

Първата инстанция е отговорила подробно и на всички възражения, направени от защитата по същество на делото, поради което и като заявява, че възприема становището на първата инстанция в тази насока, не намира за необходимо да ги преповтаря.

Не може да бъде споделено оплакването във въззивната жалба в насока, че бланкета на чл.343в, ал.2 от НК бил запълнен от документи, които нямали нормативен характер. Най-напред прочитът на внесения за разглеждане от съда ОА, както и на атакувания съдебен акт не дават основание за извод, сочещ на наличието на такава правна конструкция в разглеждания казус.

Заедно с това следва да се има предвид, че стореното от К.Б. се явява съставомерно не защото с него са били нарушени указания и разяснения, дадени от ГД“ОП“ на МВР по отношение на полицейските органи, а тъй като 6 то осъществява всички елементи на престъпния състав, отразени в нормата на чл.343в, ал.2 от НК – управление на МПС без съответно свидетелство в едногодишния срок от наложено по административен ред наказание за такова деяние. Обективен факт в случая се явява този, че към 26.11.2019 год. К.Б. не е притежавал валидно СУМПС. А определено валидността или невалидността на територията на РБългария на процесното „Provisional Driving Licence“ с № BAGAS901183KA9MM 02, издадено от Кралство Великобритания и представено от обвиняемия при проверката, осъществена на тази дата от полицейските служители П.П. и Ив.ст., не е била предмет, а още по-малко е била прогласена с посоченото във въззивната жалба окръжно писмо рег. № ОВ -90202/09.12.2011 г. на Главна дирекция „Охранителна полиция“. Ето защо и твърдението, че в разглеждания казус по отношение на процесното СУМПС и прокуратурата, и съда са се позовали на нещо, различно от регламентиращите го законови и подзаконови нормативни актове/ чл.150а от ЗДвП и др./, се явява изцяло необосновано.