Определение № 315 от 06.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Ямбол, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500208 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ДГ „Червена шапчица“ гр. Ямбол против разпореждане № 268/26.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3050/22 г. по описа на ЯРС, с което съдът е оставил без уважение подаденото от жалбоподателя длъжник възражение за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е разпоредил да се издаде на кредитора изпълнителен лист за сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение. Иска се да бъде отменено атакуваното разпореждане като незаконосъобразно, неправилно, недопустимо и постановено в противоречие на материалния закон, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист с присъждане на направените по делото съдебни разноски. Твърденията на частният жалбоподател са за това, че след издаване на заповедта за изпълнение същият като длъжник по нея е депозирал писмено възражение по чл.414а от ГПК, тъй като към заповедта за изпълнение не е била приложено от заповедния съд писмено възражение по чл.414 от ГПК по образец, като по този начин на длъжника е било накърнено правото на защита. Второто възражение на частния жалбоподател е за това, че заповедният съд се е произнесъл по искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист без да има влязъл в сила акт, с който възражението на длъжника да е разрешено.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 3050/22 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД гр. София и длъжник Детска градина „Червена шапчица“ гр. Ямбол за парично вземане в размер 1251.48 лв., произтичащо от доставени, но не разплатени плодове по фактура № 6300000014/21.12.2018 г. Съдът е уважил заявлението, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1490/18.11.2022 г., с която е разпоредено 1 длъжникът ДГ „Червена шапчица“ да заплати на кредитора „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД сумата 1251.48 лв., представляваща главница по фактура № 6300000014/21.12.2018 г., както и ДТ в размер на 25 лв. В т.1 и т.2 от частта от заповедта по чл.410 от ГПК „Важна информация за длъжника“, съдът е указал на длъжника, че му се предоставя възможност в едномесечен срок да подаде в съда или писмено възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед или да плати сумата по заповедта и да подаде в съда писмено възражение за изпълнение изцяло или частично на задължението, като и за двата вида писмени възражения е посочено, че същите са по образец и са приложени към заповедта, която се връчва на длъжника.

В срока по чл.412, т.8 от ГПК, а именно в едномесечен срок от връчване на заповедта длъжникът е депозирал възражение по чл.414а от ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение, с което е заявено, че е изпълнил изцяло задължението си по заповедта за изпълнение в едномесечния срок от връчването й, приложени са изброени четири документа и е посочено, че длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. В дадения от съда на основание чл.414а ал.3 от ГПК срок на заявителя, същият е депозирал становище, в което заявява, че възражението за извършено плащане от длъжника е неоснователно, тъй като в подкрепа на това твърдение длъжникът не е представил платежни документи, удостоверяващи да е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение, респ., че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което да не дължи разноски в производството. С така даденото становище заявителят е поискал да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Съдът с разпореждане № 268/26.01.2023 г. на основание чл.414а, ал.4 от ГПК след като е обсъдил възражението на длъжника по чл.414а от ГПК и даденото в тази връзка становище от заявителя е постановил атакуваното в настоящото производство разпореждане, с което е оставил без уважение подаденото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК и е разпоредил да се издаде на кредитора изпълнителен лист за сумите за които е била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

След издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, законодателят е дал възможност на длъжника да възрази по дължимостта на вземането в едномесечен срок от връчването й като по чл.414 от ГПК възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, без да е необходимо да обосновава възражението си и по реда на чл.414а от ГПК да възрази, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 и съответно представи доказателства за това. Както се посочи по-горе в заповедта изрично е посочено, че на длъжника се предоставят образци от двата вида възражения, което води до неоснователност на първото възражение по частната жалба, че на длъжника е бил 2 предоставен само образец за възражение по чл.414а от ГПК.

В чл. 414а, ал.4 ГПК са уредени две хипотези: когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание следва да обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато заявителят е подал становище в срок, както е в случая, съдът следва да се произнесе по възражението и постъпилото становище. Т.е. съдът дължи произнасяне с акт за решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако съдът приеме, че възражението не е доказано, следва да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като в този случай постанови издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя съгласно заповедта за изпълнение, която е влязла в сила. За длъжника в този случай ще е налице защита по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист, каквато би имал заявителя-кредитор в хипотезата, когато възражението по чл.414а от ГПК е прието, обезсилва се издадената заповед и се отказва издаване на изпълнителен лист. В този смисъл е неоснователно възражението по частната жалба за това, че не е налице влязъл в сила акт на съда относно възражението и издаването на изпълнителен лист е преждевременно. Съдът не дължи произнасяне с отделни съдебни акта – един по възражението по чл.414а от ГПК и един по чл.406 от ГПК, които да подлежат на самостоятелно обжалване и влизане в сила.

Защитата и на заявителя, и на длъжника при съответното произнасяне на съда по чл.414а ал.4 от ГПК е с обжалване на разпореждането за издаване или не на изпълнителен лист.

Изводът, който следва от изложеното е, че при произнасяне на съда по чл.414а ал.4 предл.2 от ГПК, с което не се приема възражение на длъжника по чл.414а от ГПК и съдът разпорежда издаване на изпълнителен лист на обжалване подлежи именно частта за издаване на изпълнителен лист предвид разпоредбата на чл.407 от ГПК. Съгласно чл.406 ал.1 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая при възражение по чл.414а от ГПК и становище от заявителя, ЯРС е извършил правилна преценка за това, че не са представени доказателства от длъжника сумата по заповедта в размер 1241,48 лв. да е заплатена в едномесечен срок от връчване на заповедта.

От многобройните представени доказателства към възражението това, касаещо плащане е платежно нареждане от 28.11.2019 г. за различна сума – 3558 лв. и към различен от заявителя кредитор – „ДОЙЧЕВ-МТВ“ ЕООД. Представената фактура, въз основа на която заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение не представлява доказателства за извършено плащане. Представените доказателства за отношения между заявителя „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД и „ДОЙЧЕВ-МТВ“ ЕООД по повод извършване на доставка по схема „Училищен плод“ – договор за услуга от 2.11.2018 г. не установява уреждане на плащане на „ДОЙЧЕВ-МТВ“ ЕООД в полза на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, за да се 3 приеме за надлежно извършеното плащане на друго лице. Неоснователността на възражението на длъжника по чл.414а от ГПК води до влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което е правилно разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.

При това положение, след като ЯРС е достигнал до същите изводи, частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ДГ „Червена шапчица“ гр. Ямбол против разпореждане № 268/26.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 3050/22 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4