Определение № 43 от 27.02.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 27.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600067 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.

Постъпила е частна жалба от осъдения М. Б. М. чрез адв.Р. Ж., с която се оспорва правилността и законосъобразността на протоколно определение № 132 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 07.02.2024г. по ЧНД № 90/2024г. по описа на същия съд, с което по отношение жалбоподателя не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание от две години лишаване от свобода по НОХД №511/2023г. на ОС – Варна (групирано с наказание по НОХД 1193/2020г. на СНС).

В частната жалба са изтъкнати подробни съображения, базирани на доказателствата по преписката, свързани твърдението за неправилен извод на съда относно липсата на втората изискуема предпоставка по чл.70 от НК.

Жалбата е аргументирана и с практика на ЕСПЧ в аспект с тенденция за акцентиране на наказателната политика по-скоро към рехабилитация на осъденото лице.

Постъпило е и писмено становище гл.инспектор М.И. от ОЗ-Варна, в която се поддържа отрицателното отношение на затворническата администрация, позовавайки се на риска от рецидив в средния диапазон, с отчетен прогрес от 1 т. само в една от зоните, което се счита за недостатъчно за преодоляване на дефицитите в профила на правонарушителя.

1

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:

Подадената частна жалба, повод за образуваното въззивно производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и спазване на срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Съображения:

С определение от 07.02.2024г. по ЧНД № 90/2024г. на ОС - Варна било отказано условно предсрочно освобождаване на жалбоподателя.

Към датата на постановяване на атакуваното определение осъденият имал остатък от 5 месеца и 25 дни (при наказание от две години лишаване от свобода). Т.е. към 07.02.2024г. ос.л.М. бил изтърпял срок лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което било изпълнено едно от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.

За да отхвърли молбата за условно предсрочно освобождаване, ОС Варна преценил, че не са налице всички изискуеми предпоставки на чл.70 от НК, като посочил, че няма категорични доказателства за поправяне. Позовал се на наложено наказание от 21.11.2023г., както и на материалите по делото, от които не могъл да извлече еднопосочен извод за трайност на започналата положителна промяна. Разбира се, отчел и наличното поощрение (похвала от 31.07.2023г.).

Въз основа на горното ОС - Варна стигнал до извод за липсата на втората изискуема от закона предпоставка за УПО – даване на доказателства за поправяне. Т.е. съдът установил неприключен процес на промяна в нагласите и възприетия начин на живот, поради което и липса на категоричната готовност на осъдения в насока спазване на законите. Посочил, че образователния ценз и семейното положение не са сами по себе си достатъчни да обосноват извод за трайна положителна тенденция.

Видно от приложеното досие на осъденото лице първоначалната оценка на риска от рецидив към месец май 2023г. била към средна стойност - 36 точки и се е запазила в тази норма, с незначително увеличение на 38 точки към 21.12.2023г.

Към датата на постъпване на молбата за УПО било изготвено 2 становище от инспектор Т. – НС ЗООТ “Варна“, в което били очертани дефицитни зони. Подчертано било, че първоначално регистрираните позитивни промени се оказали с нетраен характер, както и че неямали осъзнато устойчив характер, а по-скоро демонстративен, насочен към социално желателно представяне с цел облекчаване на правния статут на ос.л.

Това, ведно с експертната оценка за актуалното психическо и емоционално състояние на М., където било отразено, че социалните връзки на ос.л. свидетелстват по-скоро за маргинална социална адаптация и по-скоро биха се определили като допълнителен рисков фактор, ведно с изложените от ОС аргументи, мотивира АС да не сподели изводите в частната жалба.

Твърденията на защитата за наличието на безспорни доказателства за трайна положителна промяна, базирани на превратен прочит на заключението на инспектора – психолог (заключението било характеризирано като вътрешно противоречиво), не се споделят от този съд. Вярно е, че била отбелязана ниска оценка от на криминогенните нужди, регистрирани били средни нива по критериите социална среда и свободно време, но защитата пропуснала да забележи крайния извод на специалиста, а именно, че тези показатели били белег за проблемни зони при запълването на свободното време със смислени дейности. И още – че социалните контакти били по-скоро от демонстративен характер, насочени към социално желателно представяне с цел облекчаване на правния му статут, а не белег за добра реинтеграция.

Заради това и АС счита, че съвкупния прочит на материалите по делото не може да доведе до положителен извод относно втората предпоставка на чл.70 ал.1 от НК.

Възражението, подчертано като изключителност на семейната ситуация – съпруга с мярка за неотклонение „Домашен арест“ и две малолетни деца, по отношение на които (според защитата) следвало двамата родители да имат споделена отговорност, е принципно вярно, но в случая интересите на децата са защитени в достатъчна степен с удачно определената мярка за неотклонение по отношение на майка им, която се грижи за тях в семейния дом. Това обстоятелство е извън данните, на които се базира преценката по втората предпоставка на чл.70 ал.1 от НК.

АС споделя принципно становището по цитираното от адв.Ж. решение на ЕСПЧ във връзка с акцента на политиката по рехабилитация, но отново 3 подчертава, че в случая не са налице предпоставките на материално правната разпоредба за условно предсрочно освобождаване на ос.л.М. М..

Гореизложеното и съдържащите се в становищата констатации във връзка с поправянето на лицето навежда съда на заключение, че категорично не може да се направи извод за поправяне, изискуем по смисъла на чл.70 ал.1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС№ 8/87г., напротив - сочи на все още налична ресурсна неподготвеност на М. за бъдещ живот на свобода.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на ОС – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 132 на състав на Окръжен съд Варна, постановено на 07.02.2024г. по ЧНД № 90/2024г. по описа на същия съд, с което по отношение на М. Б. М. не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание от две години лишаване от свобода, определено по НОХД 511/2023г. на ОС – Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4