Решение № 383 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. С., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100509405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение № 6746 от 14.04.2024 г., постановено по гр. д. № 20231110101843 по описа за 2023 година на СРС е отхвърлен предявения от „Априком“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. ****, срещу В. Е. Е., ЕГН: **** и Л.

А. Е., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С., бул. ****, по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4, брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейност , при съседи: на същия етаж - *** и ***, под обекта - *** и ***, над обекта - няма, находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1,85% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С., кв. ****-7, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване (над 15 м), както и искове от „Априком“ ООД, ЕИК:

030140481, седалище и адрес на управление: гр. С., кв. ****, срещу „Порцелика“ ЕООД, ЕИК: 204159112, седалище и адрес на управление: гр. С., ***, по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 92,93 кв.м. на втори етаж на кота +3,00 м в сграда № 4, брой нива: 1, с предназначение на самостоятелния обект - за търговска дейност, при съседи: на същия етаж - *** и ***, под обекта - *** и ***, над обекта - няма, находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с 5,55% ид.ч. от общите части на сградата, както и заедно с 1,85% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С., кв. ****-7, трайно предназначение на 1 територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване (над 15 м), и за осъждане на същия да предаде на ищеца владението на имота. С оглед изхода на спора разпределя разноските между страните по правилата на чл. 78 от ГПК.

Недоволен от съдебното решение е останал ищеца „Априком“ ООД, който обжалва същото в срок. Излага, че решението е неправилно, за което излага подробни мотиви. Моли съда да отмени същото и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Порцелика“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, представя отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, като твърди, че същата е необоснована. Моли съда да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробно становище. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. Е. Е., ЕГН ********** и Л. А. Е., ЕГН ****, ответници в първоинстанционното производство, представят отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, като твърдят, че същата е неоснователна. Молят съда да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно. Излагат подробно становище.

Претендират разноски.

В законоустановения срок, с вх. № 191316 от 11.06.2024 г., е постъпила частна жалба по чл. 248 ГПК, от адв. Н. С. Ц., като процесуален представител на „Порцелика“ ЕООД по гр.д. № 1843/2023 г., против определение № 23425 от 05.06.2024г. по гр. д. № 1843/2023 г., на СРС, 31 състав, в което се иска изменение на решението в частта за разноските за уважаване в поискания пълен размер от 6 000 лева.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Априком“ ООД, в който се излага, че е недопустимо и необосновано съдът да преразглежда мотивите си по реда на чл. 248 ГПК.

Посочва, че редът по чл. 248 ГПК се прилага тогава, когато съдът не се е произнесъл по разноските или когато е сгрешил техния размер. Смята, че съдът е изложил мотиви и се е произнесъл, т. е. молбата по чл. 248 ГПК не може да произведе желаното действие, защото ако съдът уважи такава молба, това би означавало да се пререши един вече постановен съдебен акт.

В законоустановения срок, с вх. № 207135 от 24.06.2024 г., е постъпила и втора частна жалба по чл. 248 ГПК от адв. С. И. К.-А., САК като процесуален представител на В.

Е. Е., ЕГН ********** и Л. А. Е., ЕГН ****, в която се иска изменение на решението в частта за разноските за уважаване в поискания пълен размер от 3435 лева.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Априком“ ООД, в който се излага, че е недопустимо и необосновано съдът да преразгледа мотивите си по реда на чл. 248 ГПК.

Посочва, че редът по чл. 248 ГПК се прилага тогава, когато съдът не се е произнесъл по разноските или когато е сгрешил техния размер. Смята, че съдът е изложил мотиви и се е произнесъл, т.е молбата по чл. 248 ГПК не може да произведе желаното действие, защото ако съдът уважи такава молба, това би означавало да се пререши един вече постановен съдебен акт.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при преценката на приложимите за спора императивни правни норми.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

2

Съображенията за това са следните:

Страните не спорят, че към датата на подаване на исковата молба на 12.01.2023 г. и понастоящем ответникът „Порцелика“ ЕООД упражнява фактическа власт върху процесния имот и не допуска ищеца до същия имот.

Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.12.2012 г., че ищецът продал на ответника В. Е. административностопанска сграда на четири етажа със застроена площ от 376 кв. м, изградена в североизточната част на описания в нотариален акт урегулирания поземлен имот, находящ с в гр. С., ул. **** от кв. 358а по плана на гр. С., м. „Левски“, к-с „Ботевградско шосе-север“, ведно с 1/3 и.ч. от правото на собственост върху горепосочения урегулиран поземлен имот, като имотът бил придобит от ответника Е. в режим на съпружеска имуществена общност видно от удостоверение за граждански брак между него и другия ответник Л. Е. от 23.10.1977 г., която придобила имота с брачен договор от 10.05.2018 г. Същата продала имота на третия ответник - „Порцелика“ ЕООД с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 18.07.2019 г.

Спорно между страните е дали при първата покупко - продажба в процесната административно - стопанска сграда се включва и двуетажна постройка, за която ищецът претендира да е отделна от горната сграда, като твърди, че е собственик на втория етаж от същата двуетажна постройка. В тази насока съдът е кредитирал като компетентни и обективно изготвени неоспорените от страните основно и две допълнителни заключения на съдебно - техническа експертиза (СТЕ).

Във връзка с повдигнатия спорен въпрос, въззивният съд намира изводите на първоинстанционния за правилни и обосновани. От изслушаните по делото СТЕ, които настоящият съд също кредитира като обективно и компетентно изготвени се установява, че с основното заключение на СТЕ вещото лице изрично посочва, че общата разгъната застроена площ с включени прилежащи общи идеални части от 1760,84 кв. м на двете сгради - 4етажна и 2-етажна, получена при вземане предвид архитектурния проект на сградата и схемата на площообразуване, съответства на площта, описана в Нотариален акт от 14.12.2012 г., с който ищецът продава процесната сграда на първия ответник В. Е.. В същото заключение вещото лице се е позовало на Удостоверение № 40 от 10.0.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж - процесната сграда, както и на писмо от 03.08.2021 г.

(л. 16/гръб) на Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“, според които документи одобреният архитектурен проект на 28.06.2000 г. предвижда застрояване на административно-стопанска сграда, долепена до друга сграда, съществуваща в гореописания урегулиран поземлен имот. Същата сграда е съставена от ниско и високо тяло, като ниското 2-етажно тяло представлява връзка със съществуващата сграда и конструктивно и функционално е свързано с високото 4-етажно тяло, като двете сгради са въведени в експлоатация с Разрешение за ползване № 2003/03.11.1997 г. и горепосоченото удостоверение за въвеждане в експлоатация, а 2-етажната постройка е част от одобрения проект за пристрояване.

Съобразно правилото на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията, освен ако не е уговорено друго ( право на строеж). Когато е сключен договор за учредяване на право на строеж, този договор урежда отношенията между страните единствено по отношение на обема, предвиден в учреденото право. За построеното в повече се прилага правилото на чл. 92 от ЗС, когато то е самостоятелен обект или правилото на чл. 97 от ЗС, когато построеното в повече не е самостоятелен обект.

От изготвената по делото експертиза се установява, че в настоящия случай че двуетажната постройка е неразделна част от процесната административно - стопанска сграда, съставена от ниско двуетажно тяло и високо четириетажно тяло, като вида на застрояването е свързано в една обща сграда, за която са издадени виза, одобрена със Заповед № РД-09-54/11.04.2000 г., която „важи за проучване и проектиране на административна страда - 2 и 4 етажа в процесния УПИ V-23“, Разрешение за строеж № 3

251/20.07.2000 г. на гл. архитект на гр. С. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 40/10.02.2006 г. Според вещото лице пред първоинстанционния съд, процесният самостоятелен обект от 92,93 кв. м представлява неразделна част от помещенията, съставляващи втория етаж на кота + 3,00 м от процесната сграда, както и е част от сградата по Нотариалния акт от 14.12.2012 г., като е бил преустроен от кафе-бар с площ от 53,90 кв. м и тераса от 31,80 кв. м и съответна част от прилежащите идеални части и сервизни помещения, без по делото да са налице данни за издадени конкретни строителни книжа за така извършеното преустройство. В допълнителното заключение на СТЕ от 11.03.2024 г. се посочва, че независимо от обстоятелството, че двете тела от процесната сграда от въвеждането й в експлоатация са нанасяни с различна сигнатура (номерация) в скиците, издавани от АГКК - гр. С. с оглед на конкретното им предназначение и собственост, двете тела на сградата формират една обща монолитна сграда, долепена до преждеизградената в имота съществуваща сграда, както се установява от приложените одобрени архитектурни проекти за процесната сграда, включително скица с указан начин на застрояване, приложена към писмо от 18.05.2000 г. на Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“.

След като ищецът се е разпоредил в полза на ответника Е. с процесната сграда, която включва и двуетажната постройка, ведно с намиращия се в него процесен самостоятелен обект, първоинстанционният съд правилно е преценил, че същият не може да претендира за право на собственост върху този обект, поради което В. Е. правомерно е отчуждил имота в полза на втория ответник Л. Е., който съобразно обема на правото си на собственост надлежно е прехвърлил процесната сграда с намиращия се в нея процесен самостоятелен обект, на третия ответник „Порцелика“ ЕООД. Поради това съдът не е предприел изследване на събраните свидетелски показания относно възраженията за изтекла погасителна давност, направени в отговорите на исковата молба, които показания само стабилизират извода на съда, че се касае за една монолитна сграда с ниско двуетажно тяло, в което се намира процесният самостоятелен обект, и високо четириетажно тяло, за които е издадено едно разрешение за строеж и едно удостоверение за въвеждане в експлоатация като единна сграда, а не като две отделни самостоятелни сгради, имайки предвид, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на основание приращение на процесния самостоятелен обект.