Решение № 261761 от 21.12.2020, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

.../21.12.2020 г., гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ХІV състав в открито съдебно заседание на 17.11.2020 година, в състав:

Районен съдия:

Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4276 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с пр.осн.чл.86 ЗЗД, вр.чл.429 КЗ на А.Р.Д., с ЕГН ********** *** срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов за заплащане на сумата 100.00 /сто/ лева за вземане по предявен частичен иск от задължение в размер на 109.96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница 1153.98 лева с която ответното дружество е изпаднало в забава на 05.02.2018 г. – датата на уведомяването му до 13.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба по гр.д.№

403/2019 г., както и да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар на осн.чл.78 ГПК.

Ищецът излага следните факти от които черпи права:

На 31.08.2018 г., около 20.30 часа, в гр.Варна, ж.к Трошево, бл.25 автомобилът му марка Фолксфаген пасат с ДК № *** е бил ударен от л.а.

Kia Spfrtage с

ДК № ***, управляван от Николай Лазаров. ПТП е настъпило при следните обстоятелства:

Автомобилът на ищеца е бил паркиран на посочения адрес. При маневра назад

Николай Лазаров, управлявайки л.а Kia Sportage с ДК № **** РС блъснал автомобила на ищеца Фолксфаген пасат с ДК № В0636РХ. Водачите попълнили двустранен констативен протокол за ПТП в който посочили, че вината е на водача на л.а

Kia Sportage с ДК № В5262 РС. На

05.02.2018 г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач „Бул Инс“ АД по застрахователна полица № BG/02/117002385430 със срок на действие 01.09.2017 г. – 31.08.2018 г. В описа като увредени части са посочени облицовка задна броня, лайсна задна броня средна, капак заден и кора багажник вътрешна.

Поради неизплащане на застрахователно обезщетение, ищецът е подал искова молба в

РС Варна по която е било образувано гр.д.№ 403/2019 г. С влязло в сила решение предявеният иск е уважен и ответникът е осъден да му заплати обезщетение за описаното застрахователно събитие в размер на 1153.98 лева ведно със законната лихва от подаване на молбата

– 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност.

С разпоредбата на чл. 493, ал.

1, т. 5 и чл. 494, т. 10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ). В случая ищецът е уведомил застрахователя на 05.02.2018 г. за събитието, което е настъпило на 31.01.2020 г., поради което следва да се приеме, че от 05.02.2018 г. ответникът е в забава. Изчисленото обезщетение за забава върху главница 1153.98 лева за периода от 05.02.2018 г. – датата на уведомяване на ответника до 31.01.2019 г. – ден преди подаване на исковата молба по гр.д.№ 403/2019 г. е в размере на

109.96 лева. Исковата претенция е предявена като частична в размер на 100 лева от 109.96 лева.

На осн.чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил начин за плащане на задължението - чрез пощенски запис.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който оспорва по основание и по размер предявения иск. Аргументите му са, че в молбата не е ясно дали претендираната в това производство лихва е искана в приключилото производство по гр.дело № 403/2019 г. Възможно е да се касае за пропуск на съда да се произнесе по искането за което ищецът е пропуснал сроковете по чл.250