Решение № 155 от 25.04.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2902/2024
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 25.04.2025
- В сила
- 25.08.2025
- Състав
- АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Монтана, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНЕЛИЯ Ц.А при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ Ц.А Гражданско дело № 20241630102902 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр.1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ / Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/.
Ищецът, П. А. П., ЕГН **********, от град ......, чрез процесуалния си представител адвокат В. П., вписан в Адвокатска колегия - Монтана, е предявил иск против: ......., с правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че с влязла в сила присъда № 34 от 08.08.2022 г., постановена по НОХД № 813 от 2021 г. по описа на Районен съд - Силистра, П. А. П. е признат за невиновен в това, че в периода 24.08.2016 г. 30.08.2016 г. в гр. Силистра в условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от неистински частен документ, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и го оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 и чл.
26, ал. І от НК. Със същата присъда доверителят му е признат за невиновен и в това, че в периода 27.09.2016 г. - 30.09.2016 г. в гр. Силистра в условията на продължавано престъпление чрез използване на неистински документи да е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои - пари в общ размер на ..... лева собственост на „......“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ......, управлявано и представлявано от управителя ....., като имуществото е в големи размери и го оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 26 от НК. С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск (за заплащане на горепосочената сума от ...... лева) от „......“ ЕООД, с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ......, управлявано и представлявано от управителя ....., като неоснователен и 1 недоказан.
Наказателното преследване на доверителя му в досъдебна фаза е започнало през 2016 година, когато е образувана преписка № 1499/20.10.2016 г. по описа на ОДМВР - Силистра. Досъдебното производство е прекратявано поне три пъти, като благодарение на настойчивостта на прокуратурата се стигнало до изготвянето на обвинителен акт и внасянето му в съда образувано е НОХД № 14/2020 г. по описа на Районен Силистра, цитирано подолу. Още с мотивите към присъдата (стр. 4) по това дело е даден ясен сигнал за наличие на сериозни проблеми в обвинителната теза и интерпретирането на доказателствения материал от страна на прокуратурата. Там е упоменато, че ,,В хода на съдебното следствие съдът установи и възприе фактическата обстановка, която съществено се различава от описаната в обвинителния акт:“ Наказателното преследване продължило над шест години и половина.
Наказателните дела в Районен съд-Силистра и Окръжен съд-Силистра продължили над три години и половина (НОХД № 14 от 2020 г. на Районен Силистра и ВНОХД № 177 от 2021 г. на Окръжен съд-Силистра, като с решение по това дело присъдите и на двамата подсъдими (единият от които е ищеца) са отменени поради съществено процесуално нарушение, а делото е върнато на Районен съд -Силистра, който с присъда № 34 от 08.08.2022 г., постановена по НОХД № 813 от 2021 г. е оправдал доверителя му. Присъдата е потвърдена с окончателен съдебен акт от Окръжен съд - Силистра, с присъда № 12 от 28.06.2023 г. по ВНОХД № 165 от 2023 г.)
По отношение на претърпените неимуществени вреди.
Вследствие на многогодишното наказателно преследване за неизвършено от него тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от ДР на НК, доверителя му се оказал с разклатено здраве, от края на 2016 год. то значително се влошило и понастоящем същият има призната от ТЕЛК трайно загубена трудоспособност 100 процента без чужда помощ. Появило се безсъние, изнервеност, нарушена комуникация и взаимоотношения с близки и роднини. Дори децата му го гледали с подозрение и недоверие. Доверителят му получил мозъчен инфаркт и развил захарен диабет в тежка форма, ведно с други съпътстващи заболявания.
Години наред, чак до влизане в сила оправдателната присъда, били сериозно нарушени и затруднени социалните му контакти. Той претърпял силен емоционален и психически срив, от който и досега не може да се възстанови окончателно.
За настъпване на вредите не без значение е обстоятелството, че по неустановен до момента механизъм недобросъвестни журналисти са се снабдили с информация от воденото досъдебно производство против доверителя му. За процесния случай е налице широко и подробно разгласяване по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ чрез медийна публикация във вестник ,,24 часа“. В брой № 305 от 12.11.2016 г. (събота) на вестник ,,24 часа“, на пълни стр. 16 и стр. 17, с анонс на заглавната страница, в рубриката „Мафия“ е публикувана статията: „Бивш военен продаде с измама чужди земи за 100 бона".
2
В статията се споменава наблюдаващия прокурор Мирослава А.а, което навежда на вероятност на изтичане на данни, които би трябвало да са следствена тайна от орган/и на досъдебното производство към медиите. Във въпросния журналистически материал са посочени пълните имена на доверителя му, възрастта (57 години тогава), обстоятелството, че е работил като сержант в авиобазата на ВВС в село Габровница, област Монтана.
Посочено е, че е жител на град Монтана, а родното му село е Белотинци (област Монтана), като били взети данни от кмета на селото ..... (той и сега е кмет на това населено място). Така за всички роднини, близки, познати и жители на града, областта, и не само, които са познавали доверителя му е станало напълно ясно кой конкретен човек е обрисуван във вестникарския материал като измамник - именно П. А. П.. Видно от гореизложеното ищецът не е измамник, както е отразено в статията, няма помощници (в извършване на престъплението) и не е извършил престъпление, за което обстоятелство е налице влязла в сила оправдателна присъда от наказателния съд.
В самия край на печатния материал е обещано на читателите, че ,,в следващите броеве на ,,24 часа“ очаквайте продължение по...развитието на този случай...“. За съжаление нищо такова не се случило, което налага прилагането на чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ.
За всички роднини, близки, познати и жители на град Монтана (градът малък и повечето се познават), областта, и не само, които са познавали доверителя му, е останало впечатлението, че той е измамник и че е извършил тежко престъпление, а това не е вярно.
П. А. П. има син и дъщеря, внуци, много познати и приятели, вкл. бивши колеги - офицери и сержанти от бившата ...... Дори тези хора, които не били прочели въпросната статия, любезно се оказали осведомени от бдителни граждани и всевъзможни доброжелатели за съдържанието на това журналистическо творение (някои се били запасили с по няколко екземпляра от този брой на вестника).
Всички тези факти са се отразили съществено върху мащабността и интензитета на вредите, като освен крайно влошеното му здравословно и емоционално състояние са довели от една страна до злепоставянето на П. А.
П. сред широк кръг лица, а от друга тежко са засегнали честта, достойнството и доброто му име в обществото.
По отношение на претърпените имуществени вреди.
Видно от материалите, налични в НОХД № 14 от 2020 г. на Районен съд - Силистра и свързаните с него посочени на стр. 2 дела, състояли се голям брой заседания, а по воденото досъдебно производство също били извършени немалък брой процесуални действия, които изисквали личното участие на П.
А. П. съответно и на защитника му. Всички процесуални действия се извършвали в град Силистра, което е свързано с многобройни пътувания, транспортни разходи за пътуване с лек автомобил, пренощуване в хотел и свързаните с това съпътстващи разходи и неудобства. За адвокатската защита, осъществена в период от над шест години и половина П. А. П. е заплатил минимална сума (налице е договор за правна защита по първоинстанционното 3 дело), далеч от минималните размери на адвокатските възнаграждения и явно несъразмерна с качеството и количеството на получената правна помощ. За това способства прогресивно влошаващото му се здраве, повишените разходи за лекарства и консумативи, продължителни престои в лечебни заведения, което довело до крайно утежненото му положение и във финансов аспект. Към края на съдебната фаза на процеса, пред въззивната инстанция (мисли втория въззив) дори се наложило да пледира пред съда доверителя му да не се явява лично поради крайно тежкото му здравословно състояние, ескалирало до животозастрашаващо такова, тъй като в противен случай делото следвало да се отложи за процесуално неприемлив срок.
Предвид изминалите години, фискалните касови бонове за направените необходими и присъщи разходи в горната насока избледнели и днес те са вече напълно нечетими, което е следствие от некачествените мастила, ползвани в ЗЕКАФП, обстоятелство, което е широко известно. Ето защо не може да представи разходо-оправдателни документи, относими към претендираните претърпени от доверителя му материални вреди, но ползвайки опита, който има съда (при аналогични случаи), то този претърпени вреди няма как, при каквито и да било изчисления и базови сравнения и предвид нормата на чл.
162 от ГПК, да са по- малко от ...... лева. Счита, че това е най-минималната възможна сума, която като размер претендира от името на доверителя си, за да не се оспорва от ответника и за да не се утежнява в доказателствен аспект процеса.
Ето защо за доверителя му се поражда правен интерес от предявяване срещу ответника на настоящия съдебен иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на доверителя му обезщетение за причинените му имуществени вреди по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в размер на ...... лева, ведно с мораторна лихва ..... лева обезщетение за причинени неимуществени вреди по горната норма в размер на ...... лева, ведно с мораторна лихва 2876.16 лева, считано и за двете претендирани обезщетения от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 28.06.2023 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горните суми от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на присъдените суми, като се присъди в тежест на ответника и всички направени по повод на водене на делото деловодни разноски (ако ищецът не бъде освободен от тях), съгласно представените за това писмени доказателства, а касателно адвокатското възнаграждение - съгл. чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Ответникът, ......., чрез .... - прокурор при Районна прокуратура – Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Исковата молба е подадена от процесуално легитимно лице /лице, което е било привлечено като обвиняем/, поради което е процесуално допустима, същата обаче, в частта за предявената претенция за имуществени вреди намира, че се явява нередовна, защото не е ясно какъв е характера на вредите 4 дали същите са от направени разходи за адвокатски хонорар за защита по наказателното производство и по кои договори за правна помощ, или в резултат на закупени лекарства и консумативи, свързани със здравословното състояние на ищеца.
Ищецът твърди, че е тьрпял вреди в резултат на повдигнати му обвинения по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 и чл.26 от НК и по чл. 212, ал.4, вр. ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, по които твърди, че е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 28.06.2023 г., но към исковата молба не е приложена твърдяната присъда.
Поради това, оспорва претенциите по основание и размер. Освен това, липсата на приложена присъда, ведно с мотивите, прави невъзможна преценката относно наличието на чл.5 от ЗОДОВ, поради което Прокуратурата на РБ би могла да изложи възражения в тази връзка едва след прилагането на относимите доказателства.
Освен горното, в тежест на ищеца е да докаже твърдените вреди, извън презумтивния размер, техния размер и връзката им с твърдяното обвинение.