Решение № 1710 от 05.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1710 гр. Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110105410 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Ю. П. В., гр. *, с която срещу „*“ ЕАД, гр. *, е предявен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит, евентуално нищожността на отделни клаузи от него, поради противоречието им със закона.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен осъдителен иск от срещу „*“ ЕАД, гр. *, срещу Ю. П. В., гр. *, за заплащане на чистата стойност на кредита.

В исковата молба ищцата Ю. П. В. твърди, че на 07.09.2024 г. сключили с ответника договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество й предоставило в заем сумата от 4 000 лв., при фиксиран ГЛП от 34.12 % и ГПР от 38.81 %, като следвало да върне сумата на 60 месечни вноски по 156,54 лв., които включвали главница, лихва и застрахователна премия. Счита, че договорът е нищожен, защото посочения в договора ГПР не включвал застрахователната премия и по този начин не отговаря на записания размер.

Това води до нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона – чл.

22 ЗПК. Излага, че се касае за скрито оскъпяване на кредита, с което кредиторът се обогатява неоснователно. Видно било, че застрахователната премия от 1 782 лв. е добавена към главницата на кредита, а не като отделна сума за плащане, като ищцата е получила само 2 700 лв. Излага, че при предоставена сума от 2 700 лв., тя се е задължила да върне 9 392,61 лв., с което оскъпяването на кредита било 347,87 %. Посочва, че избирането на застраховка било условие за сключване на кредита, доколкото кредиторът предварително изготвял документите. Излага още подробни правни съображения за недействителността на сделката.

Моли за прогласяване нищожността на кредита, евентуално на клаузите, както и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът „**“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние, съобразно правилата на ЗПФУР чрез мобилното приложение на банката, като всички документи са електронни и са подписани с електронен подпис. Подробно разяснява как се формира ГПР и че формулата не следвало да се включва в договора, защото била неразбираема за потребителя. Сочи, че застраховката не следвало да се включва в посочения размер на ГПР, поради което и не е 1 включена. Излага, че задължението за застрахователна премия не е задължително условие за сключване на договора, като потребителят предварително е бил запознат с клаузите и е могъл по всяко време да се откаже от застраховката. Подробно излага покритите от нея застрахователни рискове и в заключение сочи, че не следва да се включва в ГПР, защото не е условия за сключване на кредита и може да бъде прекратена по всяко време без последствия.

Посочва какви суми е платила ищцата по кредита. Моли за отхвърляне на иска. Предявява насрещен иск за връщане на чистата стойност на кредита от страна на ищцата в размер на 2 228,23 лв. /предвид заплатените суми от 471,77 лв./, в случай, че се установи недействителността на договора.

В отговора по насрещния иск Ю. П. В. оспорва твърдения на банката, че сключването на договор за застраховка било незадължително условие за договора за кредит. Поддържа твърденията, че със застраховката се увеличава финансовата тежест на потребителя и се цели заобикаляне на ЗПК относно предвидения максимален размер на ГПР. В случай, че договорът се обяви за недействителен, признава претенцията за дължимостта на чистата стойност на кредита от 2 228,23 лв.

С молба преди съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е Договор за потребителски кредит № *от *г. /л. 5-8/ от който се установява, че „“ се е задължила да предостави на Ю. П. *кредит в размер на 2 700 лв., като последната се задължава да върне сумата в срок до 25.09.2029 г., при ГПР 38.81 %. Общата дължима сума по договора е 9 392,61 лв. В Договора е уговорено и заплащането на застрахователна премия в размер на 1 782 лв.

Представени са като приложения към договора и Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Застрахователна програма „Защита на кредита“, Искане-договор за предоставяне на платежни услуги и издаване на платежни инструменти, Информационен бюлетин на вложителите, Застраховка на кредитополучатели, Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователни програми, Сертификат, Общи условия за застрахователни програми /всички документи на л.

9-30, л. 73-98/, логове за електронното сключване на договора /л. 72/, от които книжа се установяват уговорките между страните.

От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза /л. 139-157/ се установява, че при кандидатстване за кредит кредитоискателят може да избира и да отказва избора на допълнителна услуга – застраховка, след получено одобрение за предоставяне на кредита. Няма пречка или отказ за отпускане на кредита, ако е избрана или отказана опцията за застраховка. Липсва промяна в размера на визуализирания ГПР при избор дали кредита да бъде със застраховка или не

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, евентуално на отделни негови клаузи, поради противоречието им със закона, който е квалифициран по чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД. Предявен е насрещен осъдителен иск за заплащане на чистата стойност при недействителен договор за кредит, квалифициран по чл. 23 ЗПК. Касае за сключен потребителски договор с характера на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да 2 установи наличието на посочените от нея основания за нищожност на договора. В тежест на ответника е било да установи, че договорът е действителен. По насрещния иск в тежест на ищеца по него е било да установи, че е предоставил претендираната сума, представляваща чистата стойност на кредита, а в тежест на ответницата е било да установи, че е заплатила тази сума или са налице други основания, изключващи дължимостта й.

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства се установява, че същите са сключили от разстояние процесния Договор за потребителски кредит № *от *г., по който банкатареално е предоставила на кредитополучателката сумата от 2 700 лв. и в главницата е включена и сумата от 1 782 лв. застрахователна премия, както и че ищцата е заплатила по кредита сумата от 471,77 лв. Не се спори и че застрахователната премия не е включена в ГПР по кредита.

Процесният договор за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, за което може да се съди по това, че в представените по делото писмени доказателства липсват положени подписи на страните.

Документите са подписани чрез мобилно устройство в уеб приложението на банката. В чл. 8 от този закон е предвидено каква информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде обвързан от предложение или договор. Чл. 10 ЗПФУР изисква предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител. В чл. 18 ЗПФУР е предвидена специална доказателствена тежест на доставчика.

С доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че следва да докаже, че с ответника е във валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, в която доказателствена тежест се включва и доказване спазване на изискванията на специалните закони за кредитирането.

Не се установява кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл. 18 ЗПФУР – да предостави информация на потребителя на траен носител, както и че е получено неговото съгласие за сключване на договора. Няма доказателства, че ответникът има регистрация в интернет платформата на „*“, че е кандидатствал за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията, че е получил необходимите книжа на траен носител, че са му изпращани някакви имейли и т.н.

Всички представени от ищеца документи са едностранно съставени. Ищецът можеше да отправи доказателствено искане за допускане на съответната експертиза, която да установи горните факти (кандидатстването на потребителя за кредит, съпътстващите действия по сключването на договор от разстояние), но това не беше сторено. Поискана е експертиза единствено да установи какви са стъпките за кандидатстване за кредит.

Предвид изложеното, може да се достигне до вероятен извод, че процесният договор за кредит би бил недействителен, само на това основание, доколкото в настоящото производство не се установи, че са изпълнени императивните разпоредби на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, касаещи задължителните реквизити на договора на кредит от разстояние, сключен с потребител.

Независимо от горното, ищцата не оспорва, че е сключила договора за кредит и от допуснатата ССЕ се установява, че действително й е отпусната сума, като дори са извършвани плащания по кредита. В този смисъл и може да се приеме, че процесът по сключване на договора не е оспорен, както и наличието на обвързване между страните с определени права и задължения.

Не се оспорва от кредитора и се установява от доказателствата по делото, че по сметката на кредитополучателя е преведена сумата от 4 482 лв., като веднага след това от тази сума банката е отнесла за погасяване сумата в размер на 1 782 лв. за дължимата по договора застрахователна премия. Счетоводно банката е отразила, че усвоената главница е 4 482 лв., а не 2 700 лв., какъвто е размера на кредита, съгласно Договора, т.е. приема, че застрахователната премия е част от главницата. Няма спор, че същата не е включена в ГПР, доколкото не била разход по кредита, според банката.

3

Основните спорни въпроси по делото са: Следва ли застрахователната премия, дължима във връзка с Договора за кредит и обезпечаваща същия, да се включва в размера на главницата, същата част ли е от годишния процент на разходите и отразява ли се на неговия размер?

Настоящият състав е запознат с дългогодишната практика на конкретната банка ищец да предоставя кредит на клиентите си, със сумите по който последните заплащат дължимата във връзка с този кредит застрахователна премия за ползване на определени застрахователни продукти, предлагани от трето лице - застраховател. Видно е и от самия погасителен план, че след това тази застрахователна премия (доколкото се счита за главница) се олихвява с предвидената в договора договорна лихва и при забава на плащанията се дължи и съответна мораторна неустойка (наказателна лихва).

В тази връзка, в множество свои произнасяния, настоящият състав, още на етап заповедно производство, е отхвърлял заявленията по отношение на претенциите за застраховки (части от главница), както и начисляваните върху тях възнаградителни лихви и обезщетения за забава при неизпълнение. Във връзка с подадени частни жалби от заявителя са образувани въззивни частни производства, във връзка с които се е формирала противоречива практика на ВОС.

В преобладаващите случаи разпорежданията на настоящия състав са отменяни и заповеди за незабавно изпълнение са били издавани от въззивния съд. Без да се претендира за изчерпателност само ще се посочат няколко такива пъровинстанционни дела - ч.гр.д. № 11819/2020 г. на ВРС, ч.гр.д. № 11750/2020 г. на ВРС, ч.гр.д. № 9264/2021 г. на ВРС, ч.гр.д. № 6156/2021 г. на ВРС, ч.гр.д. № 1235/2021 г. на ВРС, ч.гр.д. № 5241/2020 г. на ВРС.