Акт от 16.06.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 396/2021
- Подписан
- 16.06.2021
- В сила
- 16.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 218 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, предл. първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.43 · Закон за измерванията
Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
16.06.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове:
Цветомира Димитрова
Павлина
Господинова при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Невена Владимирова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова АНД (К) № 396 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от И.А.Д. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260058/08.03.2021г., постановено по АНД № 15/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №4195740, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита се че при постановяването му съдът направил погрешни фактически и правни изводи. Неправилно били кредитирани представените от административнонаказващия орган доказателства. Съдът не обърнал внимание на направените в становището на жалбоподателя възражения относно конкретни пороци от формална страна. Преценката за наличие в електронния фиш на всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП била повърхностна, извършена без задълбочаване в доказателствения материал и без детайлно обсъждане на същия. Обективната и конкретна оценка на доказателствата следвало да доведе до извода, че ЕФ бил издаден в противоречие със закона. Във връзка с последното се сочи, че в приобщената по делото административнонаказателна преписка били представени два броя снимки от АТСС, на които били заснети два автомобила. На първата снимка – ***, не се виждали регистрационните номера на нито един тези автомобили. Въпреки това съдът, само въз основа на съвпадение на марката и модела на МПС, направил извода, че единият от тези автомобили бил на жалбоподателя. Отбелязва се, че именно тази неясна снимка била придружена с описание на заснетата скорост за движение, но на кой от заснетите автомобили не ставало ясно. На втората снимка отново се били два автомобила, като се виждали и регистрационните им номера, но на тази снимка автоматичното техническо средство не било отчело никаква скорост, такава не била отразена. По този начин, нямало как да се направи безспорен извод за авторството на деянието. Правните изводи на съда били непоследователни и дори си противоречали. В атакуваното решение било прието, че с оглед техническата възможност на камерата да следи и засича едновременно скоростта на няколко автомобила, отразената на клипа скорост била именно на управлявания от жалбоподателя автомобил, който бил заснет и на двете снимки. Непонятно било как при тези характеристики на камерата и наличието на няколко снимки, съдът установил със сигурност, че заснетата на всички снимки скорост била на жалбоподателя, а не на другия автомобил. Логично било, ако действително АТС засичало няколко автомобила едновременно, едната снимка да била за единия, а другата за другия.
В случая, не можело да се определи на коя от двете снимки се позовал АНО при налагане на наказанието. Нито заедно, нито поотделно двете снимки били годно доказателство, доказващо извършването на нарушението от страна на наказаното лице. Като неправилен се определя извода на районния съд, че липсата на реквизити във втората снимка – ***, като скорост на движение на МПС и разстоянието му до АТСС, не я опорочавало. Същият не бил съобразен със законовите изисквания за установяване на правонарушението от обективна и субективна страна по несъмнен начин. Нарушението било недоказано по отношение субекта на извършването му, поради което наложеното наказание било несправедливо. Следващият довод за незаконосъобразност на потвърдения от РС електронен фиш се свежда до твърдението, че нарушението на правилата за движение в конкретния случай било заснето с АТС, което не било сред одобрените за експлоатация АТСС, използването му било незаконосъобразно. Техническо средство тип ARH SAM-S1 не фигурирало в представеното от административнонаказващия орган писмо вх.№14399 от 20.07.2011г. на Заместник директора на МВР, Главна дирекция „Охранителна полиция“. От друга страна, в протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 на МВР не били попълнени всички изискуеми от закона данни, като същият противоречал на материалния закон и опорочавал административнонаказателното производство. В него липсвало сведение къде се съхранявала информацията – статични изображения/видеозаписи, както и дата, поради което не можело да се удостовери, че протоколът бил приет по надлежния ред. Невъзможно било да се удостовери и, че този протокол бил изготвен и използван по нормативно определения ред. На последно място се изтъква, че на снимката по чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 на МВР не можело да се установи дали сниманото устройство било същото, цитирано в потвърдения от съда електронен фиш, тъй като никъде не било видно изписването на идентификационния му номер.
Моли се атакуваното съдебно решение и потвърденият с него електронен фиш да бъдат отменени. Претендират се разноски по делото.
Ответникът,
ОД на МВР – Хасково редовно уведомен не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №4195740 на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 26.11.2020г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на И.А.Д. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че електронният фиш формално отговарял на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съответствал на утвърдения със Заповед № Iз–305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Попълнен изцяло бил и протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г, на МВР, като била налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш, посочено било и основанието за това ограничение в населено място. В случая, от изображението на представената снимка по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР можело да се приеме, че изискванията да се даде визуална представа къде било поставено мобилното АТСС били спазени. Освен това, заснемането било осъществявано в участък от пътя, който кореспондирал с отбелязването в снимковия материал към клип от 26.11.2020г. с техническо средство, респективно в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР от гледна точка посоката на задействане на техническото средство. При това положение, производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност, чрез издаването на електронен фиш се развило при спазване на установените процесуални правила. Действително, по преписката имало приложени две снимки на процесния автомобил, като на първата с № 11743ВА/0204689 регистрационният номер на автомобила не се виждал много ясно. Виждал се обаче моделът на автомобила, като снимката била направена в 09:30:48.7 часа и на нея била вида скоростта, с която се движело МПС. Тази скорост – от 77 км.ч., според съда била именно на МПС „Опел Инсигния“, с рег.№ ***, собственост на жалбоподателя, доколкото използваното техническо средство ARH CAM S-1 №11743ba имало висока разделителна способност и засичало скоростта на няколко автомобила едновременно. На двете представени снимки изцяло бил заснет именно автомобила по отношение, на който се отнасяла и засечената скорост от камерата, тъй като последната сама следяла обекта по отношение на който била засечената скорост и съответно, който бил заснет на снимката. Безусловно било доказано, че процесният автомобил, на посочената в електронния фиш дата и място, се движил със засечената от камерата скорост. Именно за това свидетелствала и първата снимка. Втората снимка - №***, направена само една стотна от секундата след първата - в 09:30:48.8 часа, била доказателство за авторството на деянието и доколкото вече скоростта на движение на лекия автомобил била засечена, на тази снимка липсвали подробности относно скоростта и разстоянието до камерата. Според съда, наличието на двете снимки по никакъв начин не води до процесуални нарушения по констатирането и заснемането на нарушението. Освен това, частичното наличие на втори автомобил на тези снимки не водило на извод, че скоростта, засечена и отразена на първата снимка била негова. С оглед техническите възможности на камерата - да следи и засича едновременно скоростта на няколко автомобила, съдът приел, че отразената на клипа скорост била именно на процесното МПС, заснето и на двете снимки. Посочил, че заснемането на скоростта на движение на автомобила било извършено с годно към дата на установяването техническо средство. Същото било от одобрен тип и отговаряло на метрологичните изисквания, предвид представените по делото доказателства в тази насока. Съдът изложил и мотиви за правилно определен субект на административното нарушение, като посочил че такъв бил именно жалбоподателят. Същият, управлявайки автомобил със скорост по-висока от въведеното ограничение от 50 км/ч. в населеното място извършил нарушението, визирано в ЕФ, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.
Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) тип ARH
CAM S1, № 11743ba, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е било изцяло допустимо по закон такива нарушения да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.