Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5122 от 23.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13541/2024
Вид
Решение № 5122
Подписан
23.11.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Живко Стоянов Желев

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5122 гр. Пловдив, 23.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330113541 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.

Ищецът „Дженерали застраховане“ АД твърди, че е застраховател по застраховка „Каско“ относно лек автомобил „***“ с регистрационен номер ***, собственост на Е. Й. Г.. Подържа, че на *** г. в гр. *** на бул. „***“ след кръстовището му с улица „***“ по време на движение автомобилът е преминал през необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са му били нанесени щети - спукване на гума. Във връзка с наличието на договор за застраховка била предявена претенция за заплащане на обезщетение и образувана ликвидационна преписка.

Автомобилът бил ремонтиран в автосервиз „Д.“, като стойността на ремонта била 357,95 лв., за която била издадена фактура. В изпълнение на задълженията си по договора за застраховка било определено застрахователно обезщетение в същия размер, което било заплатено на собственика на автомобила Е. Г.. По силата на плащането застрахователят встъпил в правата на ответника срещу общината, която носела отговорност за поддържането на пътя дотолкова, доколкото същият бил общински и поради бездействието си не била изпълнила задълженията, произтичащи от чл. 31 от Закона за пътищата, тъй като лицата, на които била възложила поддържането на пътя, както и самата община били бездействали. След заплащане на обезщетението, към общината била отправена регресна покана за 372,95 лв., включваща платеното обезщетение и разноски по ликвидация в размер на 15 лв.,която 1 ответникът не платил в определения срок. Поддържа се, че поради неизпълнението от страна на общината същата е изпаднала в забава за периода от 26.09.2022 г., на която е изтекъл срокът, определен от ищеца за доброволно погасяване, до 31.07.2024 г., за което ответникът дължал и обезщетение в размер на 86,85 лв. Претендира се осъждане на ответника да заплати горните суми, както и законната лихва от момента на завеждане на иска и деловодни разноски.

Ответникът Община Пловдив оспорва настъпването на твърдяното ПТП, както и неговия механизъм. Поддържа също така, че не е доказано, че е платена застрахователната премия по застраховката. Освен това излага твърдения за съпричиняване на увреждането, извършено от водача на автомобила. Счита иска за неоснователен.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:

Дружеството ищец е сключило с Е. Й. Г. договор за комбинирана автомобила застраховка „Автогрижа“, включващ клауза за покритие „пълно каско“ по полица № *** от ***г. относно моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ мод. *** рег. № ***. Договорът бил сключен със срок на действие от 25.02.2022г. до 24.02.2023г. при уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на четири вноски /лист 9/.

Установява се от представените писмени доказателства и показанията на свидетелката Е. Й. Г., че на посочената в исковата молба дата тя управлявала застрахования лек автомобил "***" в гр. *** по бул. „***“ в посока запад, след кръстовището с улица „***“, при което преминала през дупка върху пътното платно, каквито в участъка където тя живеела имало много. Свидетелката твърди, че се е движела с около 30 км.м., но не разбрала веднага, че гумата се спукала. Твърди, че след това се е обърнала към застрахователя като е представила снимка на дупката /лист 58/. Установява се от представеното искане за оценка на вреди /лист 26/, че свидетелката Г. е заявила щетата пред застрахователя на 18.05.2022г. В заявлението е посочено, че събитието е станало на ***г. около 9,30 часа. Представени била фактура № ***/***г. за сумата 357,95 лв. с приложен към нея платежен фискален бон / лист 22/ .

На датата на подаване на заявлението -18.05.2022г. бил извършен оглед и съставен протокол установяващ увреждане на задна дясна гума в степен за подмяна / лист 27/.

По подаденото от свидетелката заявление била образувана преписка по щета, като възоснова на представените от собственика доказателства за направени разходи бил издаден ликвидационен акт от 19.05.2022г. определящ обезщетение в размер на 375,95 лв./ лист 33/. Сумата била заплатена по банков път на 20.05.2022г. / лист 35/ .

На 23.08.2022г. до ответника била отправена регресна покана, с която му било съобщено за извършеното плащане и било отправена покана за заплащане на сумата 2

372,95 лв. в срок от 15 дни. Писмото с поканата било връчено на 24.08.2022г. /лист 37/.

Видно е от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че установените при извършения от застрахователя оглед повреди на автомобила отговарят на механизма на пътнотранспортното произшествие описано в исковата молба. Такива повреди възникват при преминаване на автомобила през дупка върху пътното платно. Повреда на гума може да настъпи при преминаване през всяка неравност с дълбочина 10-14 см и ширина поне 24 см. При движение на лекия автомобил за друг автомобил на съобразена дистанция около 25м. водачът няма възможност да избегне преминаването през дупката със спиране, тъй като при позволената скорост от 50 км/ч спирачният път е 32,06 м. /лист 92/. Вещото лице е определило, че стойността на ремонта за възстановяване на повредите върху автомобила, изчислена към датата на настъпване на произшествието е 358,18 лв.

Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза застрахователната премия по договора за застраховка е 2358,72 лв. като е платима на четири вноски. Към датата на застрахователното събитие е платена дължимата към този момент първа вноска от 626,19 лв., като в последствие са платени и останалите вноски, което е видно от констативната част на заключението /л.121/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата или лицата които отговарят по реда на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД.

По делото е установено настъпването на застрахователното събитие, което е обхванато от сключения договор за застраховка, както и плащане на обезщетението от застрахователя. Следователно предпоставките за встъпване в правата на увредения са налице.

Съобразно чл.50 ЗЗД за вредите произлезли от каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

В случая вредите са причинени от неравност върху пътното платно – дупка, която се е намирала върху улица, която е публична общинска собственост. Нейното стопанисване и поддържане е отговорност на ответника. В това свое качество той носи задължението да обезопаси препятствията по уличната пътна мрежа и да ги обозначи по начин, че да не създават опасност за движението.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че е налице съпричиняване от страна на водача на автомобила. От събраните доказателства и заключението на експертизата не могат да се установят такива действия. Не е доказано автомобилът да се е движел с несъобразена скорост, а според експертизата дори при възприемане на 3 препятствието водачът не е имал техническа възможност да спре. Следва да се има предвид също така, че дори при движение с повишено внимание, не би могло да се изисква от водачите да запаметяват всички дупки по пътното платно в даден пътен участък, както и да извършват резки маневри за избягването им, тъй като биха създали опасност за останалите участници в движението. Затова не могат да се възприемат и доводите, че вредите се дължат на небрежност на водача на автомобила. Такава в случая не е доказана.

Ето защо съдът намира, че искът за главницата е основателен.

След получавана на поканата ответникът е следвало да заплати на ищеца сумата в определения в нея срок от 15 дни., тоест до 08.09.2022г. Не е доказано от ответника да е сторил това, поради което след тази дата той е изпаднал в забава, поради което дължи заплащане на обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД. Законната лихва се претендира за период след падежа на задължението, когато ответникът се е намирал в забава – от 26.09.2022г. до 31.07.2024г., която съобразно представената справка възлиза на 86,85 лв.

Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на обезщетението за забава също е основателен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 570 лв., от които: 100 лв. държавна такса, 150 възнаграждение за юрисконсулт, 20 лв. депозит за свидетел, 100лв. възнаграждение за счетоводна експертиза, 200 лева – разноски за съдебно- автотехническа експертиза.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес гр.Пловдив, пл. С. Стамболов №1 да заплати на „Дженерали застраховане“ АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков №68, на осн. чл.410, ал.1 от КЗ и чл.86.ал.1 ЗЗД, сумите: 372,95лв./триста седемдесет и два лева и 95ст./, представляваща заплатено обезщетение за вреди, настъпили на ***г., които са покрити по силата на договор за застраховка „Автогрижа“ по полица № *** от ***г., сключен между Е. Й. Г. и „Дженерали застраховане“ АД ЕИК; 86,85лв. /осемдесет и шест лева и 85 ст./ обезщетение за забава от 26.09.2022г. до 31.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „Дженерали застраховане“ АД ЕИК 030269049, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 570 лв./петстотин и седемдесет лева/ представляваща деловодни разноски.

4

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5