Решение № 14287 от 23.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14287 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. И.А при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело № 20231110128771 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът **** е предявил срещу ответниците О. И. К., В. И. К. и М. М. Н. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на:

О. И. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 107,65 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата от 29,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2020 г. до 25.04.2023 г., В. И. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 107,65 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.

№ ***, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата от 29,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2020 г. до 25.04.2023 г., и М. М. Н., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 215,30 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2023 г., до изплащане на вземането, и сумата от 59,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2020 г. до 25.04.2023 г.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабден имот – О. И. К. и В. И. К. в качеството си на собственици на по 1/4 ид. ч. от имота, а М. М. Н. в качеството си на собственик на 1/4 ид. ч. от имота, както и в качеството си на собственик на 1/4 ид. ч. от имота, придобита по наследство от М. С. М..

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена съответно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след изтичане на срока за плащане на сметките.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв не е постъпил от ответниците О. И. К. и В. И. К.. По делото е постъпила молба с вх. № 159163/16.05.2024 г. от ответника О. И. К., в която е посочено, че предявените искове срещу него и брат му ответника В. И. К. са погасени чрез плащане в хода на процеса. Моли в полза на ищеца да се присъди минимален размер юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника М. М. Н. чрез назначения й особен представител адв. К. Д., в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че приложените от ищеца справки не следва да се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Оспорва размера на потребената топлинна енергия за процесния период с доводи, че същият не е надлежно изчислен от *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Оспорва основателността на претенцията за лихва за забава поради липса на изпратена от ищеца покана за доброволно изпълнение. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Възразява за разноските на ищеца.

Третото лице-помагач на страната на ищеца *** не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответниците по иска са потребители на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, 2 съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребители на ТЕ на ответниците, е да установи, че имотът е собственост на ответниците, в т.ч., че ид. ч. от него е била собственост на наследодателя М. С. М., както и факта на приемане на наследството от ответника М. М. Н. направо или по опис.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.

146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца от 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; имотът е бил собствен на ответниците при описаните квоти и за исковия период, заплащането от страна на ответниците О. И. К. и В. И. К. на сума за потребена и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и период в общ размер от 234,60 лв. на ищеца.

В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането за главницата и лихвите, търсени от ответницата М. М. Н..

Фактът на погасяване на възникналите в тежест на О. И. К. и В. И. К. задължения е установен без съмнение. Това обстоятелство се установява и от приетите като писмено доказателство касови бонове от 16.05.2024 г. Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца срещу тях следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, кореспондиращо с представените и приети по делото писмени доказателства, както и от документите, представени от третото лице-помагач, се установява, че в топлоснабдения имот за периода не е имало подаване на топлоносител за отопление, като суми за ТЕ за отопление и ТЕ, отдадена от сградна инсталация не е начислена. Начислена е единствено сума за БГВ на база за 1 потребител, поради неосигурен достъп. Стойността на битовата гореща вода за периода от 05.2019 г. до 01.2020 г., след който момент титуляр на партидата е друго лице, е изчислена в размер на 527,52 лева, за които ответницата отговаря съобразно установените от нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, рег. № 905, дело № 6 от 05.02.2020 г. права в собстеността – 1/2, поради което съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното възражение за изтекла погасителна давност.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).

3

Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.

Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., като е подал исковата молба в съда на 29.05.2023 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 29.05.2023 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения период цялото вземане се явява погасено по давност тъй като вземането за януари 2020 г. е станало изискуемо на 14.03.2020 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него е изтекла преди 29.05.2023 г., поради което искът за сумата от 215,30 лева за главница срещу М. М. Н. следва да се отхвърли.

На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана. Обстоятелството, че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ, е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК. Макар в настоящия случай мораторната лихва да се претендира за период, който самостоятелно не е обхванат от погасителната давност, лихвата е начислена и върху 4 погасените по давност главници, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, обезщетението за забава върху погасените главници не се дължи, въпреки че давността за него не е изтекла и искът за сумата от 59,11 лева за периода от 14.09.2020 г. до 25.04.2023 г. следва да се отхвърли.