Определение № 774 от 10.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 717/2025
- Вид
- Определение № 774
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Търговски закон
- чл.140, ал.4 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 774 гр. София, 10.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20251001000717 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.
№82714/07.07.2025 година о т Б. К. Т. против определение №2517/17.06.2025 година, постановено по т.д. №2482 по описа за 2024 година на СГС, ТО, VI-3ти състав, с което е прекратено производството.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Твърди в частната жалба, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като за да обоснове тезата за недопустимост на предявения иск, съдът е взел предвид, че са свикани общо 6 поредни общи събрания за изключване, като нито едно не е вписано в търговския регистър, като по всяко решение е образувано производство с искане за отмяната на решението на общото събрание, като по т.д. №136/2023 година и т.д.911/2023 година са налице влезли в сила решения, с които исковете са уважени и е призната незаконосъобразността на взетите решения. Съдът неправилно е е приел, че не може да се позове на разпоредбата на чл.16 от дружествения договор. Твърди, че с оглед обстоятелството, че нито едно от решенията на ОС за изключване не е успешно вписано в търговския регистър не са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав. Съдът е приел, че 1 решението за изключването на Б. Т. като съдружник е породило своето действие от момента на приемането му /независимо дали решението е законосъобразно или не/, поради което вече изключеният съдружник не разполага с активна легитимация да води иск по чл.74 ТЗ по отношение на последващи изключването решения. Приел е, че настъпилата по реда на чл.74 ТЗ отмяна на изключването настъпва само занапред, поради което не възстановява с обратно действие вече изгубеното качество съдружник и съответно не му позволява да атакува с иск по чл.74 ТЗ решения, приети след отмяната на изключването му.Възприетото положение е в разрез с чл.56 от Конституцията на Република България, който предвижда, че „всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси“, когато този въпрос не е разрешен с влязло в сила решение.
При висящност на съдебното производство членствените права не могат да се считат за отпаднали и не може да бъде отречена активната легитимация на ищеца. Моли съдът да постанови определение, с което отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба „Бомар планет логистик“ ООД моли да се потвърди обжалваното определение. Твърди, че разпоредбите на чл.140 ТЗ са императивни, поради което съгласно разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ решението за изключване на съдружник „има действие“ от вписването в търговския регистър за разлика от други решения, предвидени в чл.140, ал.3 ТЗ, които влизат в сила след вписването им в търговския регистър. Практиката на съдилищата относно незабавното действие е трайна като действието на решението за изключване на съдружник, предвидено в чл.140, ал.4 ТЗ е по отношение на третите лица.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Производството по т.д. №2482 по описа за 2024 година на СГС, ТО, VI-3-ти състав е образувано по предявена искова молба от Б. К. Т. срещу „Бомар планет логистик“ ООД, в която ищецът излага, че е съдружник в дружеството, а на 29.11.2024 година, в кантората на нотариус М. И. се е провело Общо събрание на съдружниците, при дневен ред, съгласно покана от 2
12.11.2024 година. Твърди, че решенията на това Общо събрание следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, тъй като противоречат на императивни разпоредби на закона, както и на клаузите в дружествения договор, като излага в исковата молба конкретни факти, водещи до незаконосъобразността.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Бомар планет логистик“ ООД е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че същият е процесуално недопустим, тъй като ищецът няма качеството съдружник в дружеството, тъй като е изключен с решения на ОС на 09.05.2023 година, 23.06.2023 година, 09.10.2023 година и 31.01.2024 година. Към момента няма влязло в сила решение на съд за отмяна на горните решения. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно законосъобразността на проведеното събрание. С, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
В допълнителната искова молба ищецът обосновава легитимацията си с факта, че решението е предмет на правен спор, поради което не е породило твърдяния незабавен ефект във вътрешните отношения между съдружниците, защото такъв ефект могат да имат само законосъобразно взетите решения.
Твърди, че съдружниците в чл.16 от дружествения договор изрично са посочили действието на решенията, поради което действителната им воля е действието на тези решения да настъпва след вписването в търговския регистър.
В подадения допълнителен отговор ответникът се позовава на съдебна практика, обосноваваща извода, че действието на тези решения е занапред.
Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съдът достига до следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, както и от формулираният от страната петитум е, че Б. Т. е предявил иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОС на съдружниците, проведено на 29.11.2024 година.
Безспорно е по делото, видно от представените доказателства, както и от данните в търговския регистър по партидата на дружеството, както и от съвпадащите волеизявления на страните, че съдружници в дружеството са Б.
Т. и Н. В. Н., че е проведено общо събрание на тази дата, като е взето решение за изключването на ищеца от дружеството. Установява се и, че са налице 3 предходни решения на ОС на съдружниците, на които е взето идентично решение. По предходните решения са налице висящи съдебни производства по к.т.д.1444/2025 година, II т.о., ВКС, както и к.т.д.2735/2024 година, I I т.о., ВКС, като и по дете има определения, с които решенията са допуснати до касационно обжалване. Решенията, взети на ОС от 09.05.2023 година са отменени с влязло в сила решение по т.д.635/2024 година на САС.
Правото на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на дружеството, което противоречи на императивни законови разпоредби, на устава или на дружествения договор. Поради изрично очертаната персонална легитимация, активно легитимирани да предявяват подобни искове са само лица, които притежават качеството "съдружник" или "акционер" в дружеството, решенията на чието общо събрание се атакуват пред съда по реда на чл. 74 от ТЗ. Като се основават на изложеното разбиране различни състави на ВКС приемат в служебно известните на настоящия състав:
Решение № 128/19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, I т. о., Решение № 204/06.06.2012 г. по т. д. № 898/2010г на ВКС, II т. о. и Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, II т. о., че в производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер на дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на Общото събрание, взело оспорваните решения. В случай, че членственото правоотношение на съдружника или акционера е прекратено на някои от предвидените в закона основания преди датата на вземане на атакуваните решения от общото събрание, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, тъй като правото му на иск вече е погасено и не съществува. Прекратяването на членството на съдружника, респ. акционера чрез изключване в хода на съдебното производство по чл. 74 ТЗ няма за последица загуба на легитимация за ищеца и недопустимост на иска.
На съда е служебно известна съдебната практика съгласно решения: № 690 от 03. 12.2008 г., по т.д.№ 349/2008 г. на ІІ т.о.; № 135 от 09.11.2009 г., по т.
4 д. № 184/ 2009 г. на І т.о., № 39 от 15.04.2011г., по т.д.№ 526/2001г. на І т.о.; № 90 от11.09.2009 ., по т.д.№ 439/2008 г. на ІІ т.о., № 100 от 04.06.2010 г., по т.д.
№ 799/2009 г., , в която е посочено, че взетите от ОС на съдружниците в търговско дружество решения, подлежащи на вписване в търговския регистър имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи и съдружниците, т.е. от вземане на решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица.
От публично обявените обстоятелства в Търговския регистър по партидата на дружеството е видно, че са поискани за вписване промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване като са постъпили заявления, но няма извършено вписване.
Решенията не са вписани, поради което ищецът има качеството съдружник, съгласно обявеното в Търговския регистър. Няма пречка да се води иск за отмяната на тези решения, тъй като положителното решение ще бъде пречка за вписването им /така решение по т.д.2561/2019 година на ВКС, I т.о./
Съдът следва да зачете вписаните обстоятелства в търговския регистър, поради което изводът е, че към настоящия момент ищецът има качеството съдружник, поради което е активно легитимиран да предяви иск по чл.74 ТЗ.
Гореизложеното обуславя извода, че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2517/17.06.2025 година, постановено по т.д.
№2482 по описа за 2024 година на СГС, ТО, VI-3-ти състав, с което е прекратено производството и ВРЪЩА на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6