Протокол с решение от ОСЗ № 508 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 508 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330109242 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:53 часа се явиха:

***

Съдът, като взе предвид докладваните днес твърдения от страните, въз основа на закона и доказателствата по делото, приема следното:

Предявени са главни искове:

Срещу Изи Асет Мениджмънт по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

Срещу Файненшъл България искове по чл. 26, ал. 2, пр. 4, чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 и чл. 138, ал. 2 ЗЗД, чл. 146 ЗЗП , както и чл. 26 относно клаузата на чл. 3 ал 1 от договора.

За основателността им следва да се докаже сключването на двата договора, което не се оспорва от ответниците, както и основанията за нищожността на тези договори и техните клаузи.

Предявени са насрещни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

За основателността им следва да се докаже сключване на договора за кредит, усвояване на сумата за главница, да докаже настъпване на падежа за връщане на сумата, да докаже писмена уговорка за възнаградителна лихва.

Не се спори между страните по сключването на двата договора.

Установява се от договора за заем, и по-конкретно чл. 4, че заемателят се задължил в срок от 3 дни да представи обезпечение по договора – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество гарант. В изпълнение на това задължение на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция с Файненшъл България ЕООД, като е уговорено възнаграждение на гаранта в размер на 473,72 лв.. Съгласно чл. 2.8 от договора за заем годишният процент на разходите е изчислен при 1 допускането, че няма да бъдат начислявани разходи освен посочените в настоящия договор. Съгласно т. 7 на същия член общата дължима сума е в размер на 1125,28 лв. и се състои от заемната сума и възнаградителна лихва.

От тези уговорки става ясно, че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя, което съдът счита, че следва да намери отражение в ГПР по следните съображения: Договорът за гаранция е обезпечение, което заемодателят предлага на потребителя, като същото дава приоритет при получаване на кредита, доколкото единствено това от трите възможни обезпечения със сигурност ще бъде прието от кредитора, тъй като в чл. 4.3 се сочи, че дружеството гарант е предварително одобрено от заемодателя.

Отделно от това заемодателят и гарантът са свързани лица, доколкото заемодателят е едноличен собственик на капитала на гаранта, което е видно от общоизвестните данни в търговския регистър. Ето защо възнаграждението за гаранта е разход по кредита, който не е отразен в ГПР в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това нарушаване води до недействителност на договора за заем на осн. чл. 22 ЗПК. На осн. чл. 138, ал. 2 ЗЗД недействителен се явява и договорът за гаранция поради нарушаване на закона във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като съгласно първата норма поръчителство не може да се поема за недействителен договор. Неоснователни са доводите на ответниците, че договорът за гаранция не съставлява поръчителство. Дори обезпечението да не е абсолютно идентично с поръчителството, за него важи нормата на чл.

138, ал. 2 ЗЗД, тъй като се касае за обезпечение на недействителен дълг, което е недопустимо и по този начин се нарушава нормата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД.

Отделно от изложеното основателен е и евентуалният иск за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като с договора за гаранция се преследва допълни печалба за кредитора, невключена в ГПР, но поради уважаване иска на основание на чл. 138, ал. 2 ЗЗД не следва да се разглежда искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и останалите основания за нищожност.

По насрещните искове съдът намира следното:

С оглед недействителността на двата договора, следва да се отхвърлят претенциите за главница и договорна лихва на договорно основание. На уважаване подлежи искът за чистата стойност на кредите съгласно представената справка за плащанията, която не се оспорва от ищеца.

Длъжникът е платил по кредита общо 173,12 лв., а главницата е в размер на 1000 лв. След приспадане на тази сума от главницата се получава сумата 826,88 лв. – размерът на евентуалния иск, който следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на насрещния иск – 24.07.2025 г.

По разноските: По главните искове се дължи ДТ от всеки от ответниците по 50 лв., както и 120 лв. адвокатски хонорар в полза на адв. Н. от Изи Асет Мениджмънт АД. Не следва да се присъди пълният претендиран размер с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и неявяване на адвоката, а възражението за прекомерност не може да се уважи до по-голям размер, тъй като самият ответник Изи Асет Мениджмънт АД претендира общо 360 лв. по главния и двата насрещни иска, т.е. 120 лв. по главния иск.

2

Ответникът Файненшъл България ЕООД следва да заплати на адв. Н.

200 лв., тъй като самият ответник претендира по-голяма сума по главния иск (360 лв. за юрисконсултско възнаграждение), а ищецът претендира общо 800 лв. по 4 иска (по 200 лв. за всеки).

По насрещните искове на Изи Асет Мениджмънт АД се дължи сумата от 48,06 лв. за ДТ и 115,34 лв. за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от искова за главница. На адв. Н. се дължат разноски за хонорар по отхвърлената част от насрещния иск за главница - 4,66 лв. (от определено възнаграждени от 120 лв. по същите съображения) и 120 лв. по отхвърления иск за възнаградителна лихва, или общо 124,66 лв.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434, със седалище в гр. София, бул. " Джавахарлал Неру" №28, " Силвър Център", Ет. 2, офис 40-46, по предявения от А. И. В., ЕГН:**********, ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, че сключеният между тях договор за паричен заем ***/30.12.2024г. е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване в договора на годишния процент на разходите по кредита.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. " Джавахарлал Неру" №28, " Силвър Център", Ет. 2, офис 40-46, по предявения от А. И. В., ЕГН:**********, ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. с чл.138, ал.2 ЗЗД, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция ***/30.12.2024г. е недействителен поради нарушаване на закона.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434, срещу А. И. В., ЕГН:********** искове с правно основание чл.240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД, за осъждането й да плати следните суми:

-сумата от 439,86 евро/860,30 лв., представляваща незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № ***/30.12.2024г, ведно със законна лихва от 24.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 46,97 евро/91,86 лв., представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 13.02.2025 г. – 03.07.2025 г..

ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН:**********, да плати на „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.23 ЗПК, сумата от 422,78 евро/826,88 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем ***/30.12.2024г., ведно със законна лихва от 24.07.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434 да плати на А.

И. В., ЕГН:**********, сумата от 25,56 евро/50 лв. за държавна такса и на адв.

3

С. Н. от АК Пловдив – 125,09 евро /244,66 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 ЗА.

ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК 202513690, да плати на А. И. В., ЕГН:**********, сумата от 25,56 евро/50 лв. за държавна такса и на адв. С. Н. от АК Пловдив - 102,26 евро /200 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 ЗА.

ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН:**********, да плати на „Изи Асет Мениджмънт" АД с ЕИК 131576434, 24,57 евро/48,06 лв. за ДТ и 58,97 евро/115,34 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Присъдените суми по насрещния иск могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД: IBAN: ***, Решението подлежи на обажалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните,на които да се връчи препис.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,28 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4