Решение № 144 от 27.07.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Троян, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101449 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. С. Х. от с. Ч.О., обл. Ловеч, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

В молбата се излагат твърдения, че ищцата е сключила договор за паричен заем № 5489301 от 01.07.2025 г. с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е получила сума в размер 3 250 лева В чл. 4 от договора било уговорено задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение в изключително кратък срок.

Едновременно с договора за паричен заем, ищцата сключила с втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД, договор за предоставяне на гаранция № 5489301 от същата дата 01.07.2025 г., съгласно който тя се задължила за допълнително възнаграждение в размер 2 457,40 лева, платимо на разсрочени вноски заедно с вноските по договора за заем.

Ищцата твърди, че договорът за паричен заем е недействителен поради неправилно посочен ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, поради което е направила искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за паричен заем № 5489301 от 01.07.2025 г., сключен между И. С. Х. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е недействителен поради неправилно посочен ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.

Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е представило отговор на ИМ, в който оспорва твърденията на ищцата за неправилно 1 посочен ГПР в процесния договор за паричен заем.Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД е представило отговор на ИМ, в който оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Направено е искане да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв. Г., който е представил молба, в която е направено искане предявените искове да бъдат уважени, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД не се представлява в с. з. от законен представител или процесуален такъв.

Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД също не се представлява в с. з. от законен представител или процесуален такъв.

Представени са писмени становища по същество.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и се установява от представения договор за паричен заем № 5489301, сключен на 01.07.2025 г. между ищцата и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че Х. е получила заем в размер 3 250 лева, при лихвен процент от 45 % и ГПР 56,41 %.

Съгласно чл. 4 от процесния договор за паричен заем, заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1500 лв.; да работи по безсрочен договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКБ към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "редовен"; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер-заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора;

3. одобрено от заемодателя дружество[1]- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Представен е договора за предоставяне на поръчителство № 5489301 от 01.07.2025 г., сключен между И. С. Х. и "Файненшъл България" ЕООД, съгласно който Х. възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане ( за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на всички задължения на потребителя по договора за заем, както и за всички последици от неизпълнението му. В чл.

3 от посочения договор е уговорено възнаграждение в размер 2 467,40 лева за дружеството-поръчител.

Видно е от погасителния план към договора за паричен заем, че възнагражденето за предоставената гаранция е включено към погасителните вноски.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:

Съдът счита, че по делото се доказа, че ищцата и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключения между тях договор за паричен заем № 5489301 от 01.07.2025 г.

Ищцата, чрез своя пълномощник адв. Г., е релевирала твърдения за недействителност на процесния договор за кредит, които съдът счита за основателни.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

В т. 8 от процесния договор е посочен процент на ГПР 56.41 %, като този размер надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това този ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –възнаграждението на поръчителя, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по 3 кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 56.41 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК . Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно- заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.

Относно уговореното с чл. 4 задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение, е очевидно, че в непосилно кратки срокове заемателят е длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. В този случай единствено изпълнимо остава третото условие, а именно сключване на договор за поръчителство с дружество, което обаче е определено от заемодателя, като по този начин потребителят е принуден да сключи договора само при тази хипотеза, т.е. върху тази клауза кредитополучателят не може да въздейства. Той не може да посочи поръчител, различен от предварително определения и одобрен от заемодателя. С това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , т.е. касае се за неравноправна клауза.

В случая отношенията между "Файненшъл България" ЕООД и ищцата се 4 уреждат не от договора за кредит, а от отделен договор за поръчителство, но същевременно това правоотношение не може да се разглежда самостоятелно, доколкото е функционално обусловено от сключения преди това договор за кредит. В тази връзка съдът счита, че с така уговореното възнаграждение за поръчител се цели заобикаляне на закона и по-конкретно забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора – чл. 10, ал. 2 от ЗПК.