Акт от 25.08.2020, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е - 576 гр. Видин, 25.08.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав :

Председател: Владимир

Крумов при секретаря Г. Начева като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 113 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от А.А.Т., ЕГН **********,***, против Главна дирекция „Гранична полиция“ - София.

Твърди се, че от 2001г. ищецът е служител в Министерство на вътрешните работи, като изпълнява служебните си задължения на територията на гр. Брегово. Последните три години работи като старши полицай на ГКПП - Брегово при ГПУ Брегово. През цялото време е работил на сменен режим на работа като смените са били по 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответната страна не е заплатила извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на служителите на МВР. Съгласно последната наредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00часа и 06.00часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Съгласно чл.

9 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 734,38лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.01.2017г. до 17.01.2020г., ведно със съответната законна лихва, както и сумата от 220,33лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете. Не оспорва, че ищецът се намирал в служебно правоотношение с ГД “Гранична полиция“ през исковия период. Твърди, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден и нощен труд. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР като са развити доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е налице регламентация на заплащането им.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Не се оспорва, че страните се намирали в служебно правоотношение, през исковия период, на посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, изготвена въз основа на представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на ищеца, както и графиците за отработени смени, се установява, че през исковия период ищецът е отработил 212 броя нощни дежурства, което е равно на 1 696 часа нощен труд. Приравненият с коефициент 1,143 нощен труд в дневен възлиза на 1 938 часа.

От преобразуваното работно време от 1 938 часа се приспада отработените нощни часове преди преобразуването – 1 696 часа, и се получава 242 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1 734,38лева. Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване до 17.01.2020г. е в размер на 220,33лева.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период / чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.

През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от трите наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.

С първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г.

Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 ч. до 6, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предвид това исковата претенция за заплащане на извънреден труд за исковия период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е положил 1 696 часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1 938 часа. Разликата между тези стойности е в размер на 242 часа, което представлява положен от ищеца извънреден труд, поради което дължимото възнаграждение според заключението на вещото лице възлиза в размер на 1 734,38лева.

Искът за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до депозиране на исковата молба – 17.01.2020г., възлиза според заключението на вещото лице в размер на 220,33лева.

Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер за положения от него извънреден труд, поради което исковите претенции ще следва да се уважат изцяло.

Относно разноските :

Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 700,00 лева, който се претендира от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящето дело е разгледано в едно съдебно заседание, не е налице фактическа и правна сложност на делото. Адвокатското възнаграждение е уговорено както следва : 400,00лева уговорено за иска за главница и 300,00лева за иска за лихва. Изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове касае възнаграждения при искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на искове, които не са в съотношение на зависимост на единия от другия. В случая интереса, който търси ищеца е един, тъй като претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се основават изцяло на идентични факти, като иска за лихви е изцяло в зависимост от иска за дължимост на главницата, предвид акцесорния характер. При това положение при определяне на дължимото възнаграждение за адвокат следва да се вземе общия размер на исковите претенции. В настоящият случай дължимите разноски за ищеца са в общ размер на 366,83лева за възнаграждение за адвокат.

Независимо от допуснатото изменение на исковете, в частта им на размери, на ответната страна не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна оспорва основателността на исковете в техния пълен размер, а не само по отношение на изменените размери от същите.