Решение № 1540 от 15.10.2024, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1540

Търговище, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора МАРТИН КОНСТАНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия АНЕТА ПЕТРОВА канд № 20247250700307 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Н. Х. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], обл. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си представител адв. М. И. от Адвокатска колегия - гр. Разград, срещу Решение №20 от 22.05.2024г., постановено по АНД № 172/2023г. по описа на Районен съд - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0321-000609 от 24.07.2023г., издадено от И. Х. А. - Началник на РУ Попово в Областна дирекция па МВР (ОДМВР) - Търговище. Според касатора съдът не е обсъдил в цялост всички доказателства по делото и е постановил един формален, необоснован и неправилен поради нарушение на материалния закон съдебен акт, който бил изцяло незаконосъобразен. Визира оплакване, че извършената проверка от страна на полицейските служители била преднамерена и целенасочена за санкционирането му, без да има законен повод в поведението му като водач и при липса на допуснато от него нарушение на ЗДвП. Сочи допуснато в началото на проверката съществено нарушение, а именно на чл. 5 от Наредба №1 от 19.07.2017г., тъй като и впоследствие проверилите го полицаи заявили, че Н. е бил в абсолютна кондиция и не приличал на човек, който да е употребил наркотици. Като нарушение е посочена липсата на съставен при проверката протокол, представляващ Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба №1 от 19.07.2017г. Посочват се и други пропуски в процедурата – поради завеждането на касатора в РУ същият бил в невъзможност да спази срока от 45 минути за даване на материал за изследване; на връчения на касатора екземпляр на талона липсвали стикери в разрез с регламентацията на чл. 6 от Наредба №1 от 19.07.2017г.; според касатора обстоятелството, че в талона за медицинско изследване се сочи направен отказ на Н. да бъде изпробван с техническо средство, не освобождава контролния орган да издаде талон за изследване в изискуемата се форма и съдържание и предостави талона за изследване на водача. В жалбата се заявява, че липсват признаци както от обективна, така и от субективна страна за нарушението от страна на касатора, поради което поведението му не било съставомерно. Сочи, че в обжалваното съдебно решение липсвали мотиви за приложението или не на чл. 28 ЗАНН. Поради изложените съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на съдебните разноски.

В съдебно заседание касаторът и неговият процесуален пълномощник адв. М. И. се явяват и заявяват, че поддържат жалбата и направената претенция за разноски, във връзка с която представят и списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ - Попово към Областна дирекция па МВР (ОДМВР) - Търговище, не е депозирал отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че оспореното със същата съдебно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, тъй като е мотивирано и не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение №20 от 22.05.2024г., постановено по АНД № 172/ 2023г. по описа на Районен съд - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0321-000609 от 24.07.2023г., издадено от Началник на РУ - Попово към ОДМВР - Търговище, с което на Н. Х. Н. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], обл. Търговище, [улица], на осн. чл.174 ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Според отразеното в обжалваното НП и приетата от съда за установена фактическа обстановка нарушението се изразява в следното: на 18.06.2023г. в 21:20ч. в [населено място], [жк] до Блок номер 8, Н. Х. Н. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Х. Н. И. от [населено място], и след като бил спрян от полицейски органи, водачът отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с „Дрегер Дръг Тест 5080“ с номер 0005 и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 129254 от 18.06.2020г. За установеното нарушение бил съставен АУАН с.GA №1004697, а въз основа на същия било издадено Наказателно постановление №23-0321000609824.07.2023г., с което на жалбоподателя била ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и на основание посочената разпоредба му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Районният съдия е разпитал като свидетели извършилите проверката полицаи – актосъставителя и свидетеля по акта, както и двама доведени от жалбоподателя свидетели, като е изложил съображения защо кредитира показанията на първите двама свидетели и защо намира за неотносими показанията на другите двама свидетели. Приел е, че като редовно съставен, АУАН представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него и от същия се установява фактическа обстановка, идентична с описаната от двамата свидетели-полицаи. Районният съд е обсъдил направените от жалбоподателя доводи за наличието на множество процесуални нарушения, свързани с удостоверяване отказа на Н. да бъде тестван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техните аналози и неизпълнение на даденото му предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване, като е отчел същите като неоснователни. В мотивите на съдебното решение е обсъдено, че е ирелевантно за спора дали на жалбоподателя са му били дадени стикери и дали един от тези стикери е бил поставен на издадения талон за медицинско изследване, доколкото той е отказал, както да бъде тестван с доказателствен анализатор, така и с медицинско и химическо изследване. Посочено е, че би било налице допуснато съществено нарушение в случай на заявено желание от страна на жалбоподателя да му бъде извършено единствено и само химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, но в случая по делото нямало данни той да се е явил в ЦСМП - Попово и изрично да е заявил, че желае да даде кръвна проба във връзка с издадения му талон за изследване. Обсъдено е, че наличието на стикери би имало значение при оспорване на резултата от химическото изследване на кръвта, но при липса на надлежно дадена кръвна проба за изследване, е безпредметно обсъждането на това възражение. Относно възражението, че отказът на жалбоподателя се дължи на опасения, свързани с прием на определени медикаменти по лекарско предписание и хранителни добавки и кръвната му проба би могла да се окаже положителна, съдът е посочил, че тези съображения са от чисто субективно естество и е разяснил, че при вземане на пробата в медицинското заведение се съставя протокол и се описва приема на конкретно посочените от изследваното лице медикаменти, които се вземат предвид при извършване на лабораторния анализ. Въз основа на кредитираните доказателства районният съдия е приел за доказано, че въпреки че е бил поканен, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, както и въпреки че му е бил издаден талон за медицинско изследване, той не е пожелал да даде кръвна проба, с което е нарушил правилото на чл. 174 ал.3 ЗДвП, чиято цел била да не се дава възможност на водачите на МПС да избегнат контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Съдът е обсъдил, че наложените на жалбоподателя кумулативни наказания са съобразени с предвидените в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП - „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 2 години, които са законодателно фиксирани, при което въпросът за техния размер не подлежи на обсъждане. Изложени са мотиви за това, че нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което жалбоподателят е санкциониран, не би могло да се квалифицира като маловажно и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не се отличава от обичайните нарушения от този вид.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба, подадена в законния срок от адресата на обжалваното НП.

При проверката за допуснати от районния съд нарушения на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, или допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното:

Изложените в жалбата до районния съд доводи относно незаконосъобразността на обжалваното НП са пренесени и в касационната жалба, с която е сезиран настоящия съд, и същите визират допуснати в хода на АНПроизводство процесуални нарушения и по – конкретно такива на разписаната процедура в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Макар и с лаконични мотиви, районният съдия се е произнесъл по тези доводи като ги е приел за неоснователни – извод, който се споделя от настоящия състав. Много пестеливо, но в достатъчна степен, въззивният съд е обсъдил кредитираните от него доказателства и е посочил причините за игнорирането на другите събрани гласни доказателства. Формулирал е ясен и категоричен извод за извършване на вмененото с НП нарушение, обсъдил е наложените административни наказания, както и липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН в случая. При това положение настоящият състав счита, че районният съд не е допуснал при разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените такива, довели до ограничаване на правата на страните в процеса.

Въпреки липсата на направена в обжалваното решение констатация за притежавана от актосъставителя и АНОрган компетентност, наличната по преписката и приобщена от РСП Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи определя материалната и териториална компетентност на лицата, издали процесните АУАН и НП.

Едно от релевираните пред въззивния и касационния съд възражения на касатора е липсата допуснато от него нарушение на ЗДвП и съответно на законен повод в поведението му като водач за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Нормата, на която се позовава касатора - чл. 5 ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г., гласи, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Тълкуването на тази норма не може да бъде ограничително и да означава, че само при наличие на такива външни признаци в поведението на водача, контролният орган може да извърши проверка за употреба на наркотици било с тест, било с изпращане на медицинско изследване. Т. тълкуване би попречило на полицейските органи да упражнят вменените им от закона контролни правомощия по извършване на проверки за спазване на правилата за безопасност на движението по пътищата, включително и с цел превенция на нарушенията по ЗДвП. Тези правомощия са ясно разписани в разпоредбата на чл. 165 ал.2 ЗДвП, като в т.9 от същата е регламентирано правомощието на контролните органи да не допускат управлението на МПС от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Визираната норма на чл. 5 ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. следва да се тълкува като задължаваща контролните органи да извършат проверка за употреба на наркотици при наличие на външни признаци в поведението на водача, но не и като изключваща възможността за извършване на такава проверка при липса на тези признаци. Освен това нормативната уредба предоставя именно на контролните органи правото да преценят необходимостта от извършване на проверка на даден водач за употреба на наркотици. Обстоятелството, че провереният в случая водач се е подложил на проверка за алкохол с техническо средство, която е показала отрицателен резултат, а е отказал категорично да бъде проверен по какъвто и да е начин за употреба на наркотици, до голяма степен обосновава правилността на преценката на контролния орган да предприеме такава проверка. Ето защо правилен е направеният от районния съдия извод за неоснователност на този довод на касатора.