Решение № 77 от 13.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Благоевград, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20251200500006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 от ГПК и следващите, като е образувано по въззивна жалба с вх. № 10456/05.12.2024 г., подадена от Б. Д.

Х., ЕГН: *, с постоянен адрес в с. Б., общ. П., ул. ***, В. Д. Т., ЕГН:

**********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. „Б.“ *, Й. Д. Х., ЕГН:

**********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. *, М. Д. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., общ. П., Г. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Г. Т., общ. П., и С. Д. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. ***, всички чрез адв. Н. К.-Ч., против Решение № 361/14.11.2024г., постановено по гр.д.№200/2024 г. по описа на РС – гр. Петрич. С атакуваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците, сега въззивници, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу ответника Д. И. Т., с отправена установителна претенция, че ищците са собственици по наследство и давностно владение, упражнявано в предвидения от закона срок, на недвижим имот - земеделска земя, а именно поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-528/20.10.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес на 1 поземления имот: село Б., община Петрич, област Благоевград, с площ за имота по кадастрална скица от 2 967 квадратни метра; трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план - 011010; при съседи - имот с идентификатор *; имот идентификатор *; имот с идентификатор * и имот с идентификатор *, който имот съгласно документ за собственост - Решение № 02060 от 10.05.1999 година постановено от ПК - Петрич, представлява нива с площ от 2.976 дка /два декара деветстотин и седемдесет и шест квадратни метра/, седма категория, съставляваща имот № 011010 /единадесет хиляди и десет/, находящ се в местността „МЕЗДРАТА“ землището на с. Б., община Петрич. С решението въззивниците са осъдени да заплатят на ответника съдебноделоводни разноски в общ размер на 1 000 лева. В обстоятелствената част на въззивната жалба се настоява, че атакуваното решение е неправилно и необосновано. Възразява се, че от представените по делото писмени доказателства се установявало, че ищците притежават по силата на наследствено правоприемство по 1/48 идеална част за всеки или общо 6/48 идеални части от процесния недвижим имот, като от страна на ответника се оспорвало, че както тези идеални части, така и другите, притежавани от останалите съсобственици, придобил на оригинерно правно основание. Ето защо ищците се легитимират като собственици на посочените идеални части, на соченото от тях основание – наследствено правоприемство, а ответникът не доказал в условията на пълно и главно доказване да е владял имота в изискуемия от закона срок, поради което първоинстанционният съд неправилно отхвърлил иска изцяло. Акцентира се, че по делото било доказано, че ответникът дори не владял имота, а единствено го предоставял за ползване на трето лице и то през различни периоди от време, но това поведение в никакъв случай не можело да се приеме като демонстрация на намерение за своене, като в тази връзка се цитира и съдебна практика.

Посочва, че се ищците имали достъп до имота и го обработвали. Съдът не се произнесъл по алтернативното искане, направено в исковата молба, а именно да се приеме за установено в отношенията между ищците и ответника Д. И. Т., че последният е собственик на 1/12 идеална част от имота, придобита по наследство, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № *** година до 1/12 идеална част от процесния недвижим имот. Релевира се искане за отмяна на Решение № 361 от 14.11.2024 година, 2 постановено по гр. д. № 200/2024 година по описа на РС-Петрич, като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон, както и постановяване на друго решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК и чл.

537, ал. 2 от ГПК като основателна и доказана, както и да бъдат присъдeни в полза на въззивниците сторените съдебни разноски пред две съдебни инстанция. С жалбата доказателствени искания не са релевирани.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника Д. И.

Т., ЕГН: **********, в който се посочва, че възраженията, инкорпорирани във въззивната жалба, са неоснователни, а атакуваното решение е правилно, обосновано и справедливо. Ищците не се справили с доказателствената задача да установят, че техният общ наследодател Д. С. Х. е получил като дарение имота от неговата майка К. М. П., както и че същият след постановяване на окончателното възстановително решение е започнал да упражнява давностно владение. Напротив, били събрани доказателства, че в периода 1992 - 1993 г. живите по това време наследници на М. Т. М. - И. М. Т., С. М. Т. и Д. С. Х., извършили неформална делба на наследените земи и всеки от тях започнал владение на предоставените му имоти. Д. Т. отдавал процесния имот под наем със съзнанието, че е собственик на същия, както и правил постъпки за защита на това свое право. Първата инстанция съобразила тези фактически положения, поради което правилно искът е отхвърлен. Не било нарушение това, че първоинстанционният съд посочил наследствената квота на въззивниците, но не уважил иска за тази част, тъй като такава искова претенция не била предявена. Според тази страна съдържащото се в свидетелските показания на св. И. и М. се опровергавало от приетите писмени доказателства, но като краен резултат изводите на съда били правилни, а именно ищците не провели пълно и главно доказване, че твърдяното владение е било постоянно, несъмнено, спокойно и явно пред останалите сънаследници.

Акцентира се, че в исковата молба липсвало алтернативно искане за съдебна защита, в каквато насока било едно от възраженията на ищците. С отговора се претендират разноски.

Окръжен съд - Благоевград, в настоящия съдебен състав, след като съобрази възраженията и правните доводи на страните по жалбата, респ. отговора към нея, както и приобщените по делото доказателствени източници, намира следното:

3

Районен съд - Петрич е сезиран с искова молба на Б. Х., Й. Х., Г. Х., С. Х., В.

Т., М. Т., насочена срещу Д. И. Т., с наведени твърдения, че ищците са наследници на Д. С. Х., син на К. М. П., дъщеря на М. Т. М., починал на * г., който приживе - през 1954 г., се разпоредил с притежаваните от него имоти, като ги дарил на своите три деца И. М. Т., С. М. Т. и К. М. П., като именно последната обработвала недвижимите имоти. Синът на К. - Д. С. Х. внесъл в ТКЗС процесната нива с площ от 2 967 кв.м., намираща се в землището на с.

Б., общ. П., след като получил по силата на дарение право на собственост върху същата. Посоченият недвижим имот бил възстановен в полза на наследниците на М. Т. М. с нарочен административен акт от ПК - Петрич. От момента на възстановяване на имота същият се обработвал от Д. С. Х., след което от ищците, при това необезпокоявано от другите наследници на М. М., в това число от ответника Д. Т., който постоянно пребивавал в град В. и не обработвал процесната земя, но въпреки това се снабдил през 2023 г. с констативен нотариален акт, признаващ го за едноличен собственик на спорната нива на основание давностно владение. Ето защо с петитума на иска се цели страните да бъдат признати за собственици на поземлен имот с идентификатор * по КККР на село Б., общ. П., на основание наследство и давностно владение. В отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна въвежда твърдение, че в периода 1992 - 1993 г. децата на М. М. и внукът му Д.

С. Х., като представител на наследниците на К. П., извършили помежду си неформална делба, като процесният имот се паднал в полза на И. М. Т., който веднага го подарил на своя син - ответника Д. Т., който от своя страна започнал да го владее, отдавайки го след 1993 г. под наем и отблъсквайки претенциите на ищците.

С обжалваното първоинстанционно решение е прието, че от представените писмени доказателства се доказвало, че правото на собственост върху процесната земеделска земя е било възстановено на всички наследници на М.

Т. М., б.ж. на с. Б., общ. П., като съобразно нормативните правила, уреждащи наследяването по закон, обективирани в чл. 5 – чл. 10 ЗН, размерът на наследствения дял на ищците е по 1/48 (една четиридесет и осма) идеална част за всеки, или общо 6/48 идеални части, а размерът на наследствения дял на ответника е 1/12 (една дванадесета) идеална част, поради което не се доказвало твърдяното в исковата молба придобивно основание по отношение 4 на целия недвижим имот - наследствено правоприемство. По отношение на заявената претенция за давностно владение първоинстанционният съд кредитирал показанията на свидетелите И. и М., доколкото двамата имали непосредствени впечатления за случващото се с процесната нива, тъй като били жители на населеното място, в чието землище се намирал този недвижим имот, като двамата не били и заинтересовани от изхода на делото и нямали родствена връзка с която и да е от страните по делото. Затова от фактическа страна съдът приел, че за периода от 2003-2005 г. до 2016-2022 г. спорният имот е бил във фактическата власт на ищеца С. Х. и неговото семейство. Така установеното владение единствено от страна на ищеца С. Х. обаче по никакъв начин не подкрепяло ищцовата теза, че било осъществено давностно владение по отношение на спорния имот, тъй като по делото не било доказано преобръщане на намерението съсобственикът не да държи, а да владее чуждите идеални части. С тези аргументи искът с правно основание по чл.

124, ал. 1 ГПК е отхвърлен изцяло като неоснователен.

По относимите фактически положения:

М. Т. М. починал на * г., като оставил за наследници своите низходящи И. М.

Т., починал на * г., като ответникът Д. И. Т., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. *, е негов син, С. М. Т., починал на * г., както и К. М. П., починала на * г., която имала син - Д. С. Х. (починал на * г.), като именно последният е общ наследодател на ищците. Видно от заявление с вх. № 02060 от 18.12.1991 г. С.

М. Т. предявил претенция да бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на с. Б., общ. П. и по-конкретно на нива от 3.108 дка., намираща се в м. "Мездрата", като с Решение № 02060 от 10.05.1999 г.

Поземлена комисия при град Петрич, общ. П., възстановила право на собственост в полза на наследниците на М. Т. М., съгласно план за земеразделяне в землището на с. Б., на нива от 2.976 дка, седма категория, местност "Мездрата", имот № 011010 по плана за земеразделяне. Решението влязло в сила на 25.10.1999 г. С нотариален акт № 046, том IV, рег. № 11257 по дело № 620 на нотариус К. Т., издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, Д. И.

Т., ЕГН: ********** е признат за собственик на основание давност на поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. Б., общ. П., с площ от 2 976 кв.м., номер по предходен план 011010. Тези факти, приети от първата инстанция за установени, не се оспорват с жалбата на въззивниците. По отношение на упражняваното владение, ищците с въззивната жалба се 5 солидализират с възприетия доказателствен анализ на гласните доказателствени средства на първоинстанционния съд и изведения от него факт на ползване на имота от страна на С. Х., като възразяват, че ответникът не е владял процесния имот, а единствено го ползвал чрез трето лице и не отблъснал владението на останалите съсобственици. В отговора към въззивната жалба се настоява върху твърденията за неформална делба, за еднолично владение от ответника и се оспорва кредитирането на показанията на св. И. и М..

Както е известно, действащият ГПК ограничава правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на решението да реши спора по същество, но само откъм заявените в жалбата оплаквания (чл. 269, изр. 2, вр. чл. 271 ГПК). Ако в жалбата или в писмения отговор няма оплакване за допуснатото съществено процесуално нарушение и/ или за необоснованост на решението, въззивната инстанция няма правомощие да събира нови доказателства за този факт, въпреки че за него пред първата инстанция са били ангажирани допустими доказателствени средства. В своето решение въззивната инстанция е длъжна да го възприеме за осъществен (Решение № 13 от 19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС). В този смисъл единственото относимо оплакване във връзка с приетите от първата инстанция факти се съдържа в отговора към въззивната жалба, в който се възразява срещу кредитирането на показанията на свидетелите И. и М., поради противоречие с показания на други свидетели, преки очевидци, включително поради противоречие с констатиран с писмени доказателства факт. Действително бащата на ищеца С. Д. Х. - Д. Х., починал през 1998 г., а св. М. в своите показания твърди, че до 2005 г. имотът бил обработван от родителите на С..