Решение № 111 от 29.12.2021, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ихтиман, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Надя Н. Борисова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20211840200544 по описа за 2021 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на СВ. ТР. Й. против Наказателно постановление № 20-0274-000495 от 25.05.2021 г. на ВПД началник на РУ на МВР Ихтиман, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 03.05.2021 г. по третокласен път № 822, в района на 28.5-ти километър, с посока на движение към гр. Ихтиман, община Ихтиман, около 20.38 часа, при управление на товарен автомобил марка „Киа“, модел „Пиканто“ с рег. № СА4179МК при навлизане в остър завой надясно жалбоподателят С.Й. загубил контрол над управлението и автомобилът се обърнал на страничната си стена вдясно извън пътното платно по посоката на движение.

1

Вследствие на подаден сигнал от МВР на място били изпратени свидетелите Д.Г. и Х.З. – полицейски служители при РУ – Ихтиман. Те възприели местопроизшествието и провели разговор с водача. Свид. Г. направил извод, че същият е управлявал с несъобразена за пътните условия скорост, поради което в качеството на младши контрольор към РУ – Ихтиман, съставил срещу жалбоподателя Акт № 807030 за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, че поради движение с несъобразена с атмосферните условия – остър завой надясно, губи контрол на над управлението на автомобила и се преобръща извън пътното платно в дясно по посока на движението.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 21-0274-000495 от 25.05.2021 г. на ВПД началник на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Г., З., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и приложените Заповед № 81121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 9121С-3996/24.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви. Те не са оборени от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване – релефа на мястото на установяване на нарушението, наличния остър завой и местоположението на автомобила.

Предвид изложеното следва извод, че административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в НП, която въззивният съд възприема.

Възраженията, развити в жалбата, именувана „молба“, срещу фактическите изводи на административнонаказващия орган (АНО) не се споделят, тъй като не са доказани с надлежните доказателствени средства. От разпита на свидетелите Г. и З. следва непротиворечив извод, че при пристигането си те възприели автомобила, управляван от жалбоподателя, обърнат на страничната си стена. Действително в акта и издаденото наказателно постановление е отбелязано, че автомобилът се е преобърнал, което може да се направи извод, че е повод за недоволство у жалбоподателя.

Разликата между „обръщане“ и „преобръщане“ е терминологична и с оглед показанията на двамата свидетели може да се направо извод, че действителният смисъл на употребения глагол „преобръща“ е „обръща“, т.е. че колата е била обърната на една страна. В случая това дали колата е била преобърната или обърната няма съществено значение за главния факт от предмета на доказване, доколкото е безспорно, че при излизане от пътното платно водачът на автомобила е реализирал пътно транспортно произшествие.

От правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Компетентността на административнонаказващия да издаде обжалваното НП се установява от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 9121С-3996/24.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът споделя и правните изводи на АНО.

Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно произшествие (ПТП), е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост.

Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В задължителната съдебна практика (ТР-28-84-ОСНК) е изяснено още, че в първата хипотеза на чл. 20 ЗДвП се предвижда задължение на водачите за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива.

Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение съгласно горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят както всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на причинените повреди, като последните обаче не са съставомерен признак на административното нарушение, поради което за последните е необходимо да има данни дори да не са изрични описани. В тази насока следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване.

При конкретния вид нарушения в съдебната практика по административнонаказателни дела е изяснено, че е достатъчно от формална страна да бъде посочено, че скоростта не е съобразена с обстоятелствата, за да са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (Решение № 2348 от 17.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2658/2020 г. и Решение № 685 3 от 7.08.2017 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 401/2017 г.).

В случая е несъмнено установено, че на мястото, където е настъпило ПТП, има остър завой и наклон по посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Водачът е на възраст 78 години, което предполага известно забавяне в бързината на реакциите му вследствие на естествени биологични процеси. При наличието на тези фактори и доколкото жалбоподателят е загубил контрол над управлението на автомобила и реализирал ПТП, като същият е бил обърнат върху скат извън пътното платно на страничната му стена, може да се направи извод, че единствената пряка и непосредствена причина за този резултат е движение с несъобразена скорост, както е приел актосъставителят, а впоследствие и АНО. При това положение правомерното поведение, с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е предполагало движение с по-ниска скорост, която да позволява безопасно преминаване на участъка.

С оглед изложеното жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, на 03.05.2021 г. по третокласен път № 822, в района на 28.5 километър, с посока на движение към гр. Ихтиман, община Ихтиман, около 20.38 часа при управление на товарен автомобил марка „Киа“, модел „Пиканто“ с рег. № СА4179МК при навлизане в остър завой надясно поради движение с несъобразена с пътните условия скорост губи контрол над управлението и автомобилът се обръща на страничната си стена в дясно извън пътното платно по посоката на движение.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост във форма на вината небрежност. Жалбоподателят не е предвиждал настъпването на последиците – загубване на контрол на автомобила и реализиране на ПТП вследствие на избраната скорост, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, ако е взел предвид наклона на пътя, острия завой, времето му за реакция с оглед собствените му субективни възможности, както и техническите възможности на автомобила.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За конкретния състав няма предвидено изключение, с оглед на което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана.

Не може да се твърди, че случаят е маловажен. Касае се до загуба на контрол на управлението над автомобил, който се е обърнал при движение на страничната си стена. Няма последици, извън съставомерните, но е създадена реална опасност от увреждане на живота и здравето на други участници в движението, ако такива е имало на мястото на произшествието. С оглед на това случаят не може да бъде квалифициран като маловажен. Твърденията в жалбата, досежно липсата на предходни нарушения, не сочи на различен извод, а относно размера на доходите, е недоказан и също не би променил крайния резултат дори и да беше.

По вида и размера на наказанието:

Видът на наказанието за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на 4 чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наказание глоба.

Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно определения в нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0274-000495 от 25.05.2021 г. на ВПД началник на РУ на МВР - Ихтиман.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5