Решение № 178 от 23.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Кюстендил, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520101582 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано с искова молба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“, ап. 1, представлявано от Б.

Н., против Л. В. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, ул. „***“ № *.

В исковата молба се твърди, че на 08.04.2024 г. ответникът Л. В. Б. сключила Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** с „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, по силата на който получила сумата от 2600,00 лева. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Договорът за кредит бил рефинасиращ, като с част от получената сума били погасени задължения по предходен договор за кредит № *** от 19.03.2024 г. За погасяването на предходния кредит били необходими 468,04 лева, като от рефинасиращия кредит е прихваната дължимата по предходния кредит сума и разликата била преведена на Б. по банковата й сметка в „Юробанк България“ АД.

Длъжникът следвало да върне сумата посредством 24 броя погасителни вноски, като 23 броя били в размер на 108,33 лева, а последната 24-та вноска в размер на 108,41 лева. Твърди се от ищеца, че е изпратен имейл до кредитополучателя, чрез който на датата на получаването му – 19.03.2025 г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост, предвидена в глава IХ, т. 5 от Общите условия (ОУ) към договора. В случай, че съдът приемел, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, се иска от съда да се определят като изискуеми всички вземания за главница към момента на 1 формиране на силата на пресъдено нещо.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде уважена исковата претенция за главница, като с исковата молба се претендира частично такава в размер на 1083,30 лева за периода от 03.01.2025 г. до 30.09.2025 г. За останалата част е депозирана изрична молба за оттегляне по заповедното дело.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено спрямо ответника Л. В. Б., ЕГН ******, че дължи на ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“, ап. 1, представлявано от Б. Н., сума в размер на 1083,30 лева (хиляда осемдесет и три лева и тридесет стотинки), представляваща вземане за главница за периода от 03.01.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответникът е упражнил правото си по чл.131 от ГПК да подаде отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва предявения иск по размер.

Сочи, че цитираният в исковата молба договор за кредит бил сключен при условията на крайна нужда и възполвайки се от ситуацията, ищцовото дружество включило в него неравностойни клаузи, които утежнявали финансовото й положение. Сочи, че имала желание изцяло да погаси задължението си до м. юни 2024 г., но поради обективни (според ответника) причини, не е успяла да изпълни погасителния план. Излага съображения относно определения размер на месечните вноски за лихвата, която се дължи, тъй като същите следвало да бъдат определени на равни месечни вноски към главницата при лихвен процент 40 %, а видно от договора, това не било така.

Възразява по отношение дължимата неустойка и срещу размера на погасената от нея главница, както и срещу поставените в исковата молба задачи към евентуално назначаване на счетоводна експертиза, тъй като същите нямало да променят соченото в исковата молба и не биха дали реална представа за размера на дължимото задължение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

От представените и приети по делото два броя договори за кредит, съдът устнаовява следното:

На 19.03.2024г. между „Изи Финанс“ ЕООД и Л. В. Б. е сключен Договор за предоставяне на кредит №***, съгласно който на ответника е предоставена сумата от 400 лева, при задължение да я върне с една вноска с падеж на 18.04.2024г. Страните се договорили за заплащане на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15% 2

Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, потребителят и настоящ ответник се е задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по същия или 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход да е в размер на 1000 лв; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

С чл.3, ал.2 от договора страните са се съгласили, че неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка. Размерът на тази неустойка е съобразен с особеностите на договора и потребителя, като е 84 лева.

Неустойката се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителна вноска.

По делото няма данни за предоставяне на обезпечение от ответника, поради което същата е следвало да върне на ищцовото дружество сума в размер на 497,20 лева, от която 400 лева главница, 84 лева неустойка и 13,20 лева договорна лихва. Последното се установява от обективирания в договора погасителен план.

На 08.04.2024г. между „Изи Финанс“ ЕООД и Л. В. Б. отново е сключен Договор за предоставяне на кредит №***, съгласно който ответника е предоставена сумата от 2600 лева, като с част от същата се рефинансира (погасява) дълга по предходния договор, посочен по-горе. Общият размер на погасяване е 468,04 лева, като остатъка до 2600 лева (2131,96 лева) е преведена на потребителя – кредитополучател по банкова сметка, при задължение да я върне на 24 месечни вноски за периода от 08.05.2024г. до 29.03.2026г. Страните се говорили за заплащане на възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15% и ГПР в размер на 48,30 %. Посочено е в чл.2, ал.4, т.5 от Договора, че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва.

Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, потребителят и настоящ ответник се е задължил в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по същия или 2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, 3 като нетния им осигурителен доход да е в размер на 1000 лв; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

С чл.3, ал.2 от договора страните са се съгласили, че неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на кредитора вреди, за чието обезщетяване се дължи неустойка. Размерът на тази неустойка е съобразен с особеностите на договора и потребителя, като е 1006,08 лева.

Неустойката се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея и се заплаща с погасителна вноска.

По делото няма данни за предоставяне на обезпечение от ответника, поради което същата е следвало да върне на ищцовото дружество сума в размер на 4678,26 лева.

Видно от представеното от ищеца писмо с вх.№Ц-03-9131 от 04.11.2024г. на Комисия за защита на потребителите, клаузата за неустойка е счетена за неравноправна, като ищцовото дружество признава това обстоятелство, като се твърди, че тази клауза вече била премахната от договорите. Няма обаче данни за предоговаряне на условията по договора между страните по него.

Ищцовото дружество е изпратило електронно известие до ответника за обявяване на договора за предсрочно изискуем на 07.04.2025г., но няма данни известието да е получено от Л. Х. към момента му на изпращане. Известието е връчено на ответника с исковата молба и приложенията към нея.

По делото е прието и заключение по изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че сумата от 2131,96 лева е преведена с платежно нареждане за кредитен превод №29438264 от 08.04.2024г., по банкова сметка с титуляр Л. В. Б.. Наредител е именно ищцовото дружество.

Вещото лице установява, че за погасяване на задълженията по процесния договор, ответникът е заплатил сумата от 362 лева на 08.05.2024г., като с нея е погасена главница в размер на 108,33 лева, лихва в размер на 85,80 лева и неустойка в размер на 167,68 лева. На 13.06.2024г./14.06.2024г. са заплатени 359 лева, с която сума е погасена главница в размер на 108,33 лева, 82,20 лева лихва и 167,68 лева неустойка, а на 22.08.2024г. е заплатена сума от 50,00 лева, с която се погасява част от вноската с падеж 07.07.2024г.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От изложеното в исковата молба следва, че претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК. По делото не е спорно, че между ищеца „Изи Финанс“ 4

ЕООД и ответника Л. В. Благоева е сключен договор за кредит № 483328 от 08.04.2025г., по който ищецът е предал на ответника уговорената главница в общ размер на 2600 лева.

Без значение за делото е позоваването на ответника на писмо на КЗП от 04.11.2024г. Следва да се има предвид, че съгласно чл.20а, ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

В конкретния случай страните не са сключвали допълнително споразумение, съгласно което посочените клаузи от договора, касаещи задължение за неустойка при непредоставяне на обезпечение, да отпаднат, поради което тези задължения са част от съдържанието на процесния договор.

Съдът приема, че клаузата в процесния договор за кредит, която предвижда заплащането на неустойка при неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи, като такива са принципът на справедливостта и добросъвестността в гражданскоправните отношения.

Недопустимо е при неизпълнение на задължение за даване на обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката (обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат. В случая така предвидената неустойка има за цел да принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения, които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес.

Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, то е само гаранция за постигане на резултата. Така, както е уговорена неустойката, означава, че тя би се дължала и тогава когато потребителят надлежно изпълнява договора, което не съответства на добросъвестността. Санкцията за недадено обещано обезпечение е предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични задължения – арг. от чл.71 от ЗЗД. Отделно от това, в случая следва да се държи сметка, че по договора за потребителски кредит задължение на кредитодателя е да направи предварителна оценка за кредитоспособността на потребителя, за да се избегне свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност на потребителя – чл.16 от ЗПК, съображения 26 и 28 от Директива и чл.8 2008/48/ЕО. Сключването на необезпечен кредит безспорно съставлява риск за кредитодателя от несъбираемост на отпуснатите парични средства, който риск обаче не може да се компенсира с натоварване на потребителя с допълнителни парични задължения за непредоставеното обезпечение под формата на неустойка.