Решение № 166 от 09.10.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Б., 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810100575 по описа за 2023 година

С исковата молба от ЗК „Л. И.“ АД с ЕИК: * срещу Агенция „П. и.“ с ЕИК: * са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съответно за:

1.) сумата от 193,89 лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица № *, със срок на валидност от 14.10.2017 г. до 13.10.2018 г. за причинени имуществени вреди на МПС – лек автомобил марка „С.“, модел „Л.” с ДКН *, при реализирано ПТП на 11.07.2018 г., вследствие на преминаване през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, намираща се на главен път * около 194 км. в посока с. В., общ. Б., стопанисвано от Агенция „П. и.“, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; както и 2.) сумата от 59,09 лв. – мораторна лихва за периода от 19.11.2018 г. до 01.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 33820/24.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 60582/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че на 11.07.2018 г. на главен път * около 194 км. в посока с. В., общ. Б., водачът на лек автомобил марка „С.“, модел „Л. ” с ДКН * попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка, вследствие на което на автомобила били нанесени щети. За лекият автомобил била сключена застраховка при ищеца с валидност от 14.10.2017 г. до 13.10.2018 г. Щетите били оценени от застрахователя и размерът им възлизал на 193,89 лв. На 16.07.2018 г. застрахователят платил 1 обезщетението на собственика на автомобила. Акцентира се, че поддръжката и стопанисването на процесния път е ангажимент на Агенция „П. и.“. Ищецът претендира, че е носител на регресно вземане срещу Агенция „П. и.“, поради което изпратил на ответника писмена покана от 18.10.2018 г. за възстановяване на платеното обезщетение, получена от адресата на 19.10.2015 г. Въпреки това плащане не постъпило. По същество искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП – същият следвало да се изключи от доказателствата по делото като непълен, неточен и противоречив. Протоколът за ПТП бил изготвен, без служители на КАТ – Пътна полиция да са посетили местопроизшествието, базирал се изцяло на твърденията на водача, като не носел подпис на представител на ответника, изразяващ съгласие с констатациите. Не били посочени размери и особености на препятствието, твърдяно като причина за настъпване на процесното ПТП.

Длъжностното лице, отразило произшествието, не направило снимков материал, а такъв не се представял и към исковата молба. Никъде не се описвала скоростта, с която се е движил водачът, както и дали пътната обстановка била усложнена. На следващо място се сочи, че ищецът платил застрахователното обезщетение, без да извърши необходимата проверка, съгласно собствените си общи условия и при липса на покрит застрахователен риск. Твърдяното ПТП не било причинено от неравност на пътя (дупка), а се дължало на субективните действия на водача, по – конкретно на шофирането с несъобразена скорост. В условията на евентуалност се твърди съпричиняване от страна на водача. По същество се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се и съдебно – деловодни разноски. Бланкетно и под условие се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

В откритото съдебно заседание ищецът не се представлява. В предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа възраженията си и оспорва исковете по основание и размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Застрахователна полица № */13.10.2017 г. се установява, че М. И. Б., в качеството си на собственик на лек автомобил марка „С.“, модел „Л. ” с ДКН *, е сключил застраховка „КАСКО“ (Клауза 1 – всички рискове) за автомобила при застраховател - ищцовото дружество, по която е осигурено застрахователно покритите 2 за период от 14.10.2017 г. до 13.10.2018 г.

Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора, „Клауза 1 – всички рискове“ покрива и щетите при пътно – транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано състояние (т. 1.3. от Клауза 1), какъвто е процесният случай.

В т. 27.5 от Общи изключения на ОУ е разписано, че увреждания на гуми и джанти не се обезщетяват, но с изключение правят случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция – КАТ“, както е в процесната хипотеза. В т. 28 от ОУ пък са посочени лимитативно всички случаи, при които застрахователят не дължи плащане на обезщетение, като процесният казус не попада в нито една от хипотезите.

По отношение на процедурата по изплащане на застрахователното обезщетение и преценката на размера на щетите в раздел X – „Застрахователно обезщетение“ от ОУ, в т. 29.5. се сочи, че претенция се предявява пред застрахователя след представяне на официален документ, удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие, издаден от компетентните органи. В т. 31 от ОУ е разписано, че размерът на щетите се доказва от застрахования пред застрахователя с представяне на МПС за и съгласно методиката за ликвидация на щети по застраховки на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „Каско“ на МПС. Размерът на щетите, съгл. т. 34.2.2. от ОУ, се преценява по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования.

Съгл. Протокол на ПТП № */11.07.2018 г., съставен от мл. автоконтрольор при РУ – Б., процесното ПТП се е състояло в посока от Б. към с. В., като движейки се, около 194 км. лек автомобил марка „С.“, модел „Л.” с ДКН *, управляван от св. М. И.

Б., преминава през изронена дупка в асфалта, като изкривява задна дясна джанта и къса гума. Протоколът съдържа схема на ПТП и е подписан от единствения участник в ПТП и съставителя.

Видно от Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 12.07.2018 г., на същата дата водачът на повредения автомобил М. И. Б. е потърсил от застрахователя обезщетение за нанесената при процесното ПТП щета. В заявлението накратко са описани мястото и механизмът на ПТП, както и естеството на причинената имуществена вреда, а именно скъсване на задна дясна гума и изкривяване на джантата при попадане в необезопасена дупка по пътя към с. В..

При съвкупното разглеждане на Опис – заключение по щета № */12.07.2018 г., Експертиза по щета № */16.07.2018 г. на ЗК „Л. И.“ АД, Сравнителна експертиза по щета № */16.07.2018 г., се установява, че за отстраняване на щетите са необходими нови части на стойност 156,63 лв., труд на обща стойност 28,80 лв., както и боя и материали на стойност 30 лв., или всичко общо 215,43 лв. След приложена редукция на база изплатени обезщетения е изчислено, че полагаемото обезщетение, което 3 застрахователят следва да изплати е 193,89 лв.

С Доклад по щета № */16.07.2018 г. застрахователят е приел за основателна претенцията на застрахования и експерт при застрахователят е дал положително становище за изплащане на обезщетение.

Видно от Преводно нареждане рег. № * от 16.07.2018 г., ищецът ЗК „Л. И.“ АД е изплатил по Б. път на М. И. Б. сумата от 193,89 лв. Като основание за превода е посочен номерът на процесната щета, под който същата е заведена при застрахователя.

От Регресна покана изх. № l-2668/18.10.2018 г. се установява, че застрахователят е поискал от ОПУ - С. да му възстанови сума в размер на изплатеното обезщетение.

Регресната покана е получена от ответника на 19.10.2018 г., видно от приложеното известие за доставяне.

Според заключението по САТЕ най – вероятният механизъм на настъпване на произшествието се състои в преминаване на процесния лек автомобил при движение, при което автомобилът е попаднал в дупка на платното за движение. Вследствие на така случилото се ПТП по автомобила са настъпили щети, изразяващи се в повреждане на задна дясна гума и задна дясна джанта. Вещото лице е дало заключение, че описаният механизъм на настъпване на ПТП отговаря на настъпилите щети и помежду им е налице причинно – следствена връзка. Според експертната оценка, базираща се на средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средна стойност на сервизен час, общата стойност на ремонта възлиза на 250,46 лв. Съдът кредитира заключението по САТЕ като пълно, аргументирано, обективно и професионално изготвено.

Св. М. И. Б. уточнява, че се касае за околовръстен път при гр. Б., който бил в лошо състояние, осеян с множество дупки, поради което и в участъка често се случвали пътни инциденти. Жителите на с. В. дори инициирали подписка, за да се ремонтира пътят. Процесният инцидент се случил преди ремонта на участъка, през 2018 г. в края на лятото – началото на есента, през деня и при добра видимост.

Ограничението за скоростта в този участък било 50 км/ч, като свидетелят твърди, че го е съобразил. Движел се в дясна пътна лента и се опитвал да избегне множеството дупки. В опит да избегне други подобни препятствия, водачът попаднал в процесната дупка, която не била обозначена и/или обезопасена. За нея твърди, че се е намира вдясно на платното и я определя като такава с големи размери и дълбочина, по – конкретно с диаметър около един метър и половина и дълбочина около 20 см.

Непосредствено след инцидента свидетелят отбил автомобила вдясно и позвънил на телефон 112, тъй като имал застраховка „Каско“ при ищеца и желаел да му се изплати обезщетение за щетите – срязана задна дясна гума и изкривен джанта.

Съдът кредитира обсъдените по – горе доказателства, тъй като помежду им не се съдържат противоречия и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна 4 до следните правни изводи:

Предявеният искове са с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

За уважаване на исковете, ищецът е необходимо да докаже кумулативното наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие); 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.

Към датата на настъпване на процесното ПТП между застрахования и ищцовото дружество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на Договор за застраховка „Каско“ на МПС от 13.10.2017 г., като застрахователната полица е била със срок на валидност от 14.10.2017 г. до 13.10.2018 г. Коментираната полица с № * е сключена при „Клауза 1“, която съгласно Общите условия на застрахователя покрива всички рискове, вкл. тези за увредени гуми и джанти, установени с протокол за ПТП, издаден от „Пътна полиция – КАТ“ (по арг. от т. 1.3. от Клауза 1 и т. 27.5 от Общи изключения на ОУ). Следователно застрахователно покритие за процесния риск е било осигурено.

Налице е реализиране на застрахователно събитие, което се доказва при съвкупния анализ на протокола за ПТП, заключението по САТЕ и показанията на разпитания свидетел по делото. Всички възражения на ответника по повод надлежното оформяне и доказателствената стойност на протокола за ПТП са неоснователни, като следва да се акцентира, че съгл. чл. 6, т. 4 от Наредба за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, при повреди на ПТП, които обаче не са причинени от друго ППС, не е необходимо местопроизшествието да се посещава от служител на МВР – „Пътна полиция“. Наред с това, констатациите в протокола за ПТП кореспондират със заключението на вещото лице по автотехническата експертиза и със свидетелските показания. Заключението по експертизата посочва, че вероятният механизъм за настъпване на процесното ПТП и причинените във връзка със същото щети, е именно описаният в исковата молба - преминаване през неравност (дупка).