Решение № 1530 от 30.12.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Решение № 1530/30.12.2021г. по НOХД № 11 995/2021 г. по описа на 9-ти състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против обвиняемия Г. Г. Р. ЕГН ********** (и с установена в ДП самоличност) за това, че в периода м.юли 2019 г. – 09.10.2019 г. в гр.

/АДРЕС/, като пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно – Х. С. Т., 15 годишна, родена на /ДАТА/ г. – престъпление по състава на чл.191, ал.1 от НК.

В съдебно заседание СРП, редовно призована, не изпраща представител.

Обвиняемият Г. Г. Р. , редовно призован и при надлежно връчени съдебни книжа, не се явява, не изпраща представител и не се представлява.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Обвиняемият Г. Г. Р. е роден на /ЛИЧНИ ДАННИ/, ЕГН **********.

Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание към периода месец юли 2019 г. до 09.10.2019 г. и след тази дата до настоящият момент.

Свидетелят Х. С. Т. е родена на /ДАТА/ г. Нямала навършени 16 години в рамките периода от месец 07.2019 г. до 09.10.2019 г. Щяла да навърши 16 години едва на /ДАТА/г. Родителите на свидетеля Т.а били свидетелите Н. М. и С. В. Т.. Те не живеели заедно. Свидетелят М. се грижела сама за осемте си деца, сред които била и свидетелят Т.а. Свидетелят М. живеела в лошо материално положение. Нямала постоянно жилище. Децата й са били настанявани в различни социални домове. От края на 2018 г. свидетелят М. наемала различни квартири в кв. „Христо Ботев“ в гр.София. Местела се постоянно. Обвиняемият Р. се запознал със свидетеля Т.а покрай дъщеря си, която била приятелка на последната. През лятото на 2019 г. свидетелят Н.

Митова и децата й останали без квартира. Обвиняемият Р. я приел в жилището си в гр.София /АДРЕС/, заедно с децата й и свидетеля Х. Т.а.

Последните обитавали стая при влошени битови условия. Нямало вода, тоалетна и баня. Поради проверка от социални работници към ДСП Слатина гр.София, свидетелят М. се преместила от това място, поради лошите битови условия за отглеждане на децата й. В този период между обвиняемият Р. и 15 годишната Т.а се изградили близки отношения. Харесва ли се. Обвиняемият Р. поискал да заживее със свидетеля Т.а. Последната се съгласила, като свидетелят М. също дала съгласие в полза на обвиняемия Р.. Свидетелят Т.а останала при обвиняемия Р., след като майка й свидетелят М. с останалите 1 деца се изнесли от имота, в който временно пребивавали. От месец юли 2019 г. обвиняемият Р. заживял със свидетеля Т.а. Между тях възникнали интимни отношения между мъж и жена и заживеели на семейни начала. Свидетелят Т.а била все още 15 годишна към този момент и нямала навършени 16 години.

Обвиняемият Р. знаел това обстоятелства и възрастта на свидетеля Т.а.

Последната забременяла. В началото на месец 10.2019 г. при проверка на адреса на обвиняемия Р. била намерена свидетелят Т.а от социалните работници от ДСП Слатина гр.София в лицето на свидетелите Р. Й. и М. А..

Свидетелят Т.а им заявила, че майка й с останалите деца се изнесла и че само тя е останала на адреса. Социалните работници свидетелите Р. Й. и М. А. разговаряли със свидетеля Т.а. Последната им признала, че водела полов живот с обвиняемия Р. и предполагала, че е бременна. Свидетелят Т.а живяла в дома на обвиняемия Р. до 09.10.2019 г., когато е била изведена от имота на основание Заповед № ЗД/Д-С-СЛ-014 от 09.10.2019 г. на Директора на ДСП Слатина и настанена в Кризисен център с приоритет деца, пострадали от насилие в гр.София. Свидетелят Т.а била преместена в последствие в гр.Варна в Звено „Майка и бебе“, където родила на 27.03.2020 г. своя син.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен начин и непротиворечиво въз основа събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели Х. С. Т., Н. Ц. М., Р. Иванова Найденова, М. К. А., С.

В. Т., Н. Ц. М., Ц.П.М., З. Д. П., Н. Ю. Б., Е. С. Ш., Е. П. П., Д. И. С., изпълнената КСППЕ на свидетеля Х. С. Т., и събраните в цялост в ДП писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са пълни, последователни, изчерпателни, кореспондиращи, взаимодопълващи, добросъвестни и детайлни на изложената фактическа обстановка, и от останалия писмен доказателствен материал и КСППЕ, последната явяваща се мотивирана и обоснована от вещото лице. Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни и писмени доказателства, тъй като същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки от разпитаните свидетели и разпитан обвиняем да описват някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. Също така, със 2 свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели.

Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на обвиняемия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са и писмени и веществени доказателства, изпълнена е КСППЕ, която е мотивирана, обоснована и професионално защитена пред ръководно-решаващия орган на ДП. Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК процесуално-следствени действия чрез способите на доказване за събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

Съдът взе предвид и справката за съдимост на обвиняемия и о станалите доказателства, които бяха приобщени към доказателствения материал по делото и преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства и изпълнена експертиза в цялост обосновават възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно производство фактическа обстановка. Доказателствата и доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина, кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК всички събрани доказателства и доказателствени средства, както и изпълнените експертизи.

Доколкото по делото няма противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – “per argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК . В заключение съдът не установява принципиално наличие на противоречив доказателствен материал или други съществени противоречия по обсъдените при анализа на доказателствата по делото. По безспорен, несъмнен и еднопосочен начин съдът приема за доказано извършеното от обвиняемия Й. В.

Иванов деяние, за което деецът в следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по чл.78а, ал.1 НК.

II. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

Настоящият съд намира, че обвиняемият Г. Г. Р. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал.1 НК, за това че в периода м.юли 2019 г. – 09.10.2019 г. в гр.София, кв. „Христо Ботев“, 3

/АДРЕС/, като пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно

Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на деянието. В рамките на инкриминирания период обвиняемият Р. установил полови отношения и заживял на семейни начала с непълнолетната 15 годишна пострадала, а именно Х. С. Т., 15 годишна, родена на /ДАТА/ г.

Субект на престъплението по чл.191, ал.1 НК е мъжът, който фактически е заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16 години От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като същият е разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това. последици. За да определи формата на вината, съдът обсъди не само субективното отношение на дееца, но всички налични обективни признаци , съпътстващи извършването на деянието.

Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като преценката на ръководно-решаващият орган за приложението на посочения институт е за законосъобразност в условията на обвързана компетентност, при което тази преценка не се явява да е такава по целесъобразност – обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, за деянието е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до две години или пробация, както и обществено порицание, а от извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди.

Чрез престъплението по чл. 345, ал.1 НК деецът Горанов е проявил своите волеви и личностни качества

При индивидуализация размера на административното наказание съдът отчете следните налични смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства липсват.

Лицето се освобождава от наказателна отговорност, именно чрез налагането на административно наказание, което е глоба. Глобата като административно наказание се определя в съответствие с целите на административното наказание по ЗАНН. В чл.78а от НК законодателят е предвидил предели на административното наказание от 1000.00 до 5000.00 лева, като в тези предели следва да бъде определено и наказанието на обвиняемия Р.. Съдът намира, че наказанието следва да бъде определено в предела на минимума предвиден в закона, а именно глоба от 1 000.00 (хиляда) лева. По-голямо по размер наказание ще доведе до затруднения в материалното положение на обвиняемия Р., и доколкото същият се грижи за издръжката на семейството си. Така определено и в тези предели индивидуализирано, посоченото наказание ще спомогне за постигане на целите на административно наказание по смисъла на ЗАНН, тъй като се явява 4 да е отговарящо на конкретната обществена опасност на извършеното от лицето престъпление и неговата личност. Чрез него ще отчете, че за такъв подобен тип престъпления е недопустимо наказателното преследване и превенция на закона да са изцяло за сметка на оневиняването или оправдаването на лицата, субекти на такива деяния. Т.е. все пак наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на престъпленията, дори това наказание да е по правната си природа административно такова, а в случая е глоба в размер на 1 000.00 лева.