Решение № 332 от 14.07.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пещера, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20265240100324 по описа за 2026 година

Предявен е иск от С. Б. К. ЕГН ********** от гр. ***, чрез адв.Х.

Харалампиев, против И. К. К., ЕГН ********** от гр. ***, с правно основание по чл.52 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Твърди ищецът, че ответницата е съпруга на покойния му брат, с който живеели и обитавали една къща, но на различни етажи. Твърди, че отношенията им били влошени, изострени. Твърди, че причина за влошените им отношения била ответницата, като ищецът, тъй като бил с влошено здравословно състояние, избягвал каквито и да било конфликти. Твърди, че ответницата търсела повод да образува дела срещу ищеца с цел да бъде осъден.

Така сезирала Съда в град Пещера с тъжба, в която твърдяла, че на 27.09.2024г. умишлено ищецът й бил причинил телесно увреждане.

Образувано било НЧХД № 29/2025 г. по описа на РС Пещера, като е прочетена присъда, с която бил признат за невиновен. Въпреки оправдателната присъда, ответницата обжалвала същата пред Окръжен съд – Пазарджик, като по в.ч.х.н.д. № 887/2025 г. оправдателната присъда била потвърдена с решение от 29.01.2026г.

Твърди, че в качеството си на подсъдим преживял болезнено 1 производството, тъй като бил обвинен в нещо, което не бил извършил. Твърди и че при всяко явяване в продължилия процес, симптомите на болестта му се изостряли. Били накърнени честта и достойнството му, като претендира обезвреда от ответницата, която оценява на 5000 евро, представляващи морални страдания.

Претендира и лихва от образуване на делото до окончателното плащане.

Ето защо моли да се осъди И. К. К. да заплати на С. Б. К. сумата от 5000 евро, претърпени неимуществени вреди от неоснователното му привличане като подсъдим, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.

Твърди и че чрез това предаване на съд са накърнени доброто му име, подложени на изпитание човешки качества и морал.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез адв. М. П., с който твърди,че исковата молба е нередовна и неоснователна. Твърди, че от представените писмени доказателства не можело да се установи реалния размера на причинените вреди. Алтернативно, предявения размер на иск е завишен. Твърди и че действително е имало инцидент между двамата на процесната дата, като прилага доказателства.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания. Прави уточнение на претенцията си, а именно, че претендираните неимуществени вреди са настъпили от начален момент 09.04.2025 г., когато делото –НЧХД 29/2025 е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание пред ПщРС, по което ищецът имал качеството на подсъдим и са приключили на 29.01.2026 г., когато въззивната инстанция Окръжен съд – Пазарджик е потвърдила оправдателната присъда.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пещерският районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при 2 спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

От ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че на 05.03.2025 г. И. К. К. / ответник по настоящото дело / е подала до Районен съд –Пещера тъжба с вх. № 1181/05.03.2025г. с твърдения за извършено от С.

Б. К. / ищец по делото/ престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.

Твърди се в тъжбата, че на 27.09.2024 г. С. Б. К. в гр. Пещера й причинил травматични увреждания – травма на подбедрицата, кръвонасядания и травматичен оток на лява подбедрица, травматичен оток на лява подбедрица, травматичен оток на дясна подбедрица, болка и страдание без разстройство на здравето като претендира да бъде осъден за престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК и моли да й се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.

Към тъжбата е приложено СМУ от 30.09.2024г. от Отделение по обща и клинична патоанатомия и съдебна медицина при МБАЛ Пазарджик , от което е видно, че съдебният лекар е констатирал на дата 30.09.2024г. описаните по – горе травматични увреждания като причинени на дата 27.09.2024г. по описания от тъжителката начин.

Приложен е и амбулаторен лист от дата 27.09.2024г. подбедрица . с травма на

Приложен е и фиш за спешна медицинска помощ от дата 27.09.2024г. на ФСМП Пещера, от който се установява, че тъжителката е посетила ФСМП по повод ударен крак при битов скандал. Поискано е съдействие от органите на полицията.

Образувано е съдебно производство- наказателно дело от частен характер №29/2025г. по описа на РС Пещера, по което е постановена присъда от дата 07.10.2025г., с която е признат подсъдимият С. Б. К., с ЕГН ********** от ***, български гражданин, женен, неосъждан, девер на тъжителката, за невиновен в това, че на 27.09.2024 г., около 18.00 часа в гр.

Пещера, е причинил на тъжителката И. К. К. с ЕГН ********** от *** увреждания – травма на подбедрицата, кръвонасядане и травматичен оток на лява подбедрица, травматичен оток на дясна подбедрица, болка и страдание, без разстройство на здравето престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, и на 3 основание чл. 304 от НПК, е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

От мотивите към присъдата се установява, че по делото не се е доказало категорично авторството на деянието, респективно вината на подс. С. К..

Постъпила е въззивна жалба от ответницата и тъжителка К. против оправдателната присъда на Пещерския районен съд, с вх. № 5857/16.10.2025г.

, с която моли да се отмени присъдата и С. К. да се осъди по повдигнатото обвинение. Образувано е ВНЧХД №887/2025г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик като след проведеното открито съдебно заседание на дата 24.11.2025 г., в което жалбоподателката И. К. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли за осъдителна присъда, е постановено решение от дата 29.01.2026г., с която се потвърждава присъдата на РС Пещера, като това решение е окончателно.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни доказателствени средства и от двете страни.

От разпита на свидетеля А.С.М./ съсед/ се установява, че знае за пререкания между С. и снаха му. Отдавна имали спорове, имали дела за вила, постоянно ходели на вилата, само и само да нямат пререкания. С. е онкоболен, рак на простатата, това дало голямо отражение на тялото му. Познава и И. К.. Бил приятел със съпруга й. С нея не-тя била конфликтна личност, интригант.

Първото им дело било делба за гаража и за вилата, от тогава им започнали проблемите. С. му казал, че имало дело -И. срещу него, че тя го заплашва неоснователно, а това на него му се отразявало психически, бил оклюмал.

От разпита на свидетеля Д.Х.Б. / съсед/ се установява, че знае за пререкания между С. и снаха му. Отдавна имали спорове, достойнството му било нарушено пред приятели и роднини с предишните дела, които са водени срещу него, за да изчисти честта и достойнството си. Предаването му на съд от неговата снаха, това било тежко за тях, защото допринесло за психическото и здравословното им състояние – на него и съпругата му.

От разпита на свидетелката И. К. / внучка на ответницата/ се установи, че в края на септември 2024 г. имало разправия пред техните гаражи нейната баба И. К. и чичо С. К.. Получила обаждане от баба си, че е пострадала.

Свидетелката се обадила на 112, че баба й не е добре. В последствие отишла.

Били дошли полицаите и установили, че имало щети по баба й и ги 4 посъветвали да си търсят правата. С. К. бил блъснал вратата на колата по нейните крака. Имало следи по краката от удара с вратата. След инцидента към днешна дата нейното и психично и физическо състояние е влошено.

Живеят в една къща всички и се виждат ежедневно. При С. К. няма разлика нито в поведението, нито в състоянието. Не може да кажа, че е бил уплашен и подтиснат.

От разпита на свидетелката С.Г.Д. / съседка / се установява че познава И. К. и С. К.. Със С. били колеги, с Ж./ И./ са приятелки повече от 20 години.

Знае за инцидента между нея и С.. Че е била в гаража, нещо се е счупила бравата, той бутнал вратата на колата и я бил ударил в крака. Оплака й се.

Вдигнала кръвно, може би един час след това полицията дошла. Тя като дошла у тях казала, че полицаят й е казал да заведе гражданско дело за това че я е ударил. По време на това дело са се виждали. Виждат се през ден, два. Била недоволна от решението на делото, няма спомен точно. Виждала С. К.. Не са говорили с него.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен главен иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 5000 евро за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни изживявания воденето на наказателно дело от частен характер по повод тъжба с вх. № вх. № 1181/05.03.2025г. и акцесорен иск за заплащане на лихва за забава.

Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД , всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да е основателен предявения иск следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск. С изключение на вината, която се предполага, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане- действия или бездействия на ответника по делото, който да са противоправни, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди.

5

Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват правата и интересите на ищеца като свободата на словото, прокламирана в чл. 39 от Конституцията на Република България се разпростира до пределите, до които се засягат други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. Съгласно разясненията, дадени в решение № 7/1996 г по к. д. 1/1996 г и Решение № 20/1998 г по к. д. № 16/1998 г двете на Конституционния съд свободата на словото, прокламирана в чл. 39- чл. 41 от КРБ няма абсолютен характер.

Правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация е прогласено в чл. 10 от ЕКЗПЧОС и не е абсолютно. Основанията му за ограничаване се съдържат в чл. 39, чл. 40 и чл.

41 от КРБ и не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброени права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 от КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им ако накърнява правата и законните интереси на другия. Въпросът за баланса при упражняване на конституционно гарантираните права се решава след конкретна преценка на всеки конкретен случай.

Сезирането на надлежен орган на власт със сигнал или жалба от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Гражданите имат право да подадат жалба или сигнал до разследващите органи / полиция и прокуратура/с твърдения за извършено от дадено лице престъпление, респективно да излагат обстоятелства, които са им станали известни. Самото подаване на жалба не може да се квалифицира като неправомерно поведение, след като Конституцията на Република България изрично го признава, а и под страх от подвеждане под отговорност неговото упражняване би могло да се ограничи неоснователно.