Определение № 4017 от 07.11.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./....... 11.2018 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 07.11.2018 г., в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело №

794 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

І. По редовността на разменените книжа

С искова молба, заведена с вх. №15901/30.05.2018г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, от „МАРК 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”

АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 32 049,80 лева, представляваща остатък от дължимата, но незаплатена продажна цена за цялото количество електрическа енергия, произведена през м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „Храброво 3” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землището на с.

Храброво, общ. Балчик, за която е издадено дебитно известие №76 от 31.10.2015 г. към фактура №74 от 11.09.2015 г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от

30.11.2015 г. до окончателното й плащане, чийто размер до датата на подаване на исковата молба (29.05.2018г., вкл.) е 8 085,81 лева.

Претендира се и присъждане на сторените разноски за производството по делото.

С разпореждане

№5348/04.06.2018г. съдът е разпоредил да започне процедура по размяна на книжа между страните.

В хода на същата по реда и в сроковете на чл.367, чл.372 и чл.373 от ГПК са депозирани отговор на искова молба вх. №18734/22.06.2018г., допълнителна искова молба вх. №24860/28.08.2018г. и допълнителен отговор вх. №26947/20.09.2018г., в които страните са изложили твърденията и възраженията си, обосновали са и доказателствени искания.

С определение №2274/27.06.2018г. по молба на ответника „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ” АД обществения доставчик на електрическа енергия, нормативно задължен да заплати за изкупеното по реда на чл.94 ЗЕ количество електрическа енергия по цената, по която енергията е заплатена от крайния снабдител, „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника.

В сроковете по чл.367 и чл.373 от ГПК същият е подал само писмен отговор (становище) вх.

№22406/25.07.2018г.

Съдът приема, че размяната на книжа между страните е надлежно осъществена.

II. По допустимостта на предявените искове.

Предявените от ищеца искове са допустими.

Същите намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.327, ал.1 от Търговския закон ТЗ) и чл.31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), и чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът е представил доказателство за предварителното внасяне на дължимата за производството държавна такса в общ размер на 5 357,18 лева, определена в съответствие с разпоредбите на чл.71, ал.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (обн., ДВ, бр.22/2008г.).

Не е направено възражение от страните относно реда за разглеждане на делото (чл.369, ал.1 ГПК). С оглед предмета на иска, отчитайки в тази връзка разпоредбите на чл.286 и чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ, както и предвид факта, че страните по делото са търговци (чл.287 от ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл.32 ГПК.

ІІІ. По доказателствените искания на страните.

Представените от страните писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между тях. С оглед на това същите следва да бъдат допуснати, а събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл.375, ал.1 ГПК.

Съобразявайки изричното възражение на ответника, направено в подадения допълнителен отговор, както и факта, че представеното от ищеца с допълнителната искова молба писмо изх. №Е-12-00-646/30.05.2008г. не касае страните в производството и не представлява официален акт на ДКЕВР, съдът намира, че същото не следва да бъде допускано като писмено доказателство в процеса.

Относно представените от ищеца с допълнителната искова молба решения на ВАС и АС-София град:

Касае се за обикновени разпечатки на съдебни актове от публично достъпни електронни сайтове, а не за документи (липсват подписи и надлежна заверка от органа, издал тези актове, за влизането им в сила и верността им с оригинала). Независимо от това, съобразявайки липсата на спор между страните, съдът намира, че същите следва да се допуснат.

При възражение на която и да е от страните за тяхното приемане като писмени доказателства изложеното по-горе следва да се съобрази от ищеца, като при преценена необходимост и поддържано искане за приемане следва да представи официално заверени преписи от тези съдебни актове.

Наред с това следва да се укаже на страните, че посочените съдебни актове са известни и достъпни за съда чрез официалните интернет страници на Върховен административен съд и Административен съд – София град.

В исковата си молба ищецът е направил искане да му бъде предоставена възможност да поиска „възлагането на съдебно-икономическа експертиза и/или съдебно-техническа експертиза, целящи да установят количествата произведена и фактурирана електрическа енергия през периода и през предходни периоди, достигнатите ефективни годишни часове и нетно специфично производство, и доколко може да се определи принадлежността на вятърна електрическа централа към ценова категория” като е посочил, че допълнително ще уточни въпросите на експертизата.

В допълнителната искова молба заявява, че в случай, че ответникът приема за безспорни между страните фактите и обстоятелствата, относими към предявения главен иск (в т.ч. поддържаната между страните през предходните периоди практика на фактуриране на количествата произведена ел. енергия до достигането на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и заплащането й по преференциална цена по т.7 от Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г., съответно по преференциална цена по т.8 от това решение след достигането на

2 250 ефективни годишни часове; практическата невъзможност за предвиждане и/или предварително определяне дали дадена вятърна електрическа централа, ще работи по-малко или повече от 2 250 часа годишно; правилността на посочения в процесното дебитно известие размер на допълнително дължимата сума), не възразява по делото да не бъдат допускани съдебни експертизи.

В подадения допълнителен отговор ответникът не приема част от предложенията на ищеца като изрично се противопоставя да бъде приет за безспорен между страните фактът, че ВяЕЦ е достигнала 2250 часа ефективна работа.

С оглед на това съдът намира за уместно да укаже на ищеца, че установяването на този факт, както и на количествата произведена до този момент ел. енергия и общият размер на заплатените от ответното дружество цени за нейното изкупуване е в негова доказателствена тежест. Понастоящем същият не е посочил и представил доказателства за тяхното установяване.

Доколкото искането на ищеца за допускане на съдебна експертиза е заявено условно и неясно (липсват и надлежно формулирани задачи), като е свързано с установяване на релевантни за спора факта, доказателствената тежест за което се носи от страните (не касае само изясняването на въпроси и/или положения, за които са необходими специални знания, които съдията няма) понастоящем такава не може да бъде назначена служебно от съда.

На ищеца следва да се укаже възможността в срок до съдебното заседание да заяви дали поддържа такова искане като евентуално (в случай, че искането се поддържа) посочи и въпросите, по които би желал да се произнесе съдебен експерт със съответната квалификация.

Това следва да бъде сторено с писмена молба, с преписи за насрещните страни (главна и подпомагаща), с оглед предоставянето на възможност да формулират и те задачи на експертизата.

На ответника следва да бъде указано да уточни изрично последователно излаганото в подадените отговори твърдение, че приложимо в случая е единствено нетното специфично производство, посочено в т.2.7 от Решение

СП-1/31.07.2015 г., тъй като ВяЕЦ на ищеца е с работа до 2 250 ефективни работни часа, като посочи (наведе съответни твърдения) как (към кой момент) се определят пълните ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори; кой, как и кога е определил, че електроцентрала (ще) работи до 2 250 пълни ефективни часа годишно.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

На ответника следва да бъде указано задължение да внесе дължимата държавна такса по чл.23 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за направените служебно копия на съдебните книжа, връчени на третото лице – помагач. Съобразно удостовереното от съдебния деловодител, направените фотокопия са общо 42 листа. С оглед на това дължимата такса се определя в размер на 4,20 лева.

Във връзка с претенциите по чл.78 от ГПК за присъждане на разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди страните, че следва да представят списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от ГПК). Искането на страна, представлявана от юрисконсулт, за плащане на адвокатско възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК, ще се разгледа само ако е достатъчно конкретизирано по основание и размер в списъка по чл.80 от ГПК.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, като обсъждането им ще се извърши в първото по делото заседание.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца (чл.78, ал.9 ГПК).

По изложените съображения и на основание чл.374 ГПК съдът О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими осъдителни искове на ищеца „МАРК 2” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София

1404, район „Триадица”, ул. „Твърдишки проход” №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителя Каталина-Кристиана Драгои, съдебен адрес:***, Рейнбоу център, ет.4, Адвокатско Дружество

Волф Тайс, срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „В., Желязков и Партньори”, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

1. сумата 32 049,80 лева, представляваща дължим, но незаплатен остатък от продажната цена по т.7 от Решение на ДКЕВР № Ц-18 от 20.06.2011г. (191 лв./MWh) за количеството 153,638 MWh електрическа енергия, произведена през м. август 2015г. от собствената на ищеца вятърна електрическа централа - ВяЕЦ „Храброво 3” с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, находяща се в землището на с. Храброво, общ. Балчик, за която е издадено дебитно известие №76 от 31.10.2015 г. към фактура №74 от 11.09.2015 г.;

2. сумата 8 085,81 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 32 049,80 лв., считано от 30.11.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 29.05.2018г., включително;

3. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 32 049,80 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.05.2018г., до окончателното й плащане.