Решение № 336 от 15.03.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

Гр.

Варна, ……………………… 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка

ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Даниела

НЕДЕВА

Дарина

Рачева при секретаря Галина

Георгиева и в присъствието на прокурора от ВОП А. Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 2745 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Н.Р. от гр. Варна, ЕГН **********, срещу Решение № 260308/27.10.2020 г. на Варненски районен съд, ХХIХ състав, постановено по н.а.х.д. № 3012/20 по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0460-000480/08.08.2019 г. на Началника на РУ 5 Златни пясъци към Областна дирекция на МВР – Варна, с което на Р. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени съответно на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.

2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с доказателствата по делото и необосновано.

По-конкретно касаторът твърди, че съдът е възприел погрешно фактическата обстановка и погрешно е анализирал доказателствения материал, при което е извел погрешни крайни изводи. Твърди още, че съдът не е взел под внимание процесуалните нарушения в административнонаказателното производство, които счита за съществени, тъй като ограничават правото му на защита. Моли за отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът в производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за дирекцията.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 19-0460-000480/08.08.2019 г. на Началника на РУ 5 Златни пясъци към Областна дирекция на МВР – Варна, с което на Р. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени съответно на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.

2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лева.

От събраните в производството доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че На 17.07.2019 г. в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“ пред хотел „Мелиа“ управлявал л.а. с ДК № **, като отказал да бъде тестван с Drugtest 5000 за употреба на наркотични вещества, отказал и да даде кръв за химически анализ. Установено било и че не носи контролен талон. Констатациите били отразени в съставен при проверката акт за установяване на административно нарушение, в което били квалифицирани като нарушения съответно на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т.

1 от същия закон. По акта възражение не постъпило и въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление, с което били наложени описаните по-горе административни наказания.

При така установените факти, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни органи, административнонаказателното производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните правила.

По т. 1 от наказателното постановление съдът посочва, че от събраните доказателства е установен отказът на Р. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и че не е дал кръв за химичен анализ. Обсъдил е твърденията на жалбоподателя, че не е получил талон за медицинско изследване и ги е отхвърлил, предвид наличието в преписката на талон от медицинско изследване, в което е вписан отказът на жалбоподателя да даде проба.

По т. 2 от наказателното постановление приема, че липсата на талон към свидетелството за управление на МПС у жалбоподателя е констатирана безспорно, нарушението е било правилно квалифицирано и санкционирано по съответната норма.

Районният съд е обсъдил и обстоятелствата с оглед преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че случаят не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите от същия вид. По размера на наложените наказания е посочил, че същите са в абсолютно определен от закона размер и са правилно отразени в наказателното постановление.

С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление и в съответствие с изхода на спора е присъдил на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, или 80 лева поради ниската фактическа и правна сложност на делото.

Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа последователност.

Настоящият състав на съда не споделя доводите на касатора за неправилно ценене и анализ на събраните доказателства.

Производството е образувано с акт за установяване на административно нарушение, съставен на 17.07.2020 г., в който са отразени отказът на Р. да бъде тестван с Drugtest 5000, както и липсата на контролен талон.

В административнонаказателната преписка се установява талон за изследване за употреба на наркотични вещества при проверката, в който е оформен отказът на Р. да бъде проверен и отвеждането му във Военна болница. Издаденият от контролните органи талон за медицинско изследване е заведен в лечебното заведение и в него от страна на медицинския специалист е вписан отказът на Р. да даде кръвна проба. В хода на съдебното производство тези обстоятелства са потвърдени и от гласните показания на актосъставителя, който, макар и действително да не е присъствал на спирането на автомобила и задържането на Р., е лицето, което е трябвало да тества Р. за употреба на наркотици и което пряко е възприело отказа му.

Бързото производство срещу Р. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 от НК за държане на високорисково наркотично вещество – марихуана, съдържа данни за дадена алкохолна проба пред проверяващите, но не и за дадена проба за употреба на наркотици. Ноторно е, че тези проби са различни по естеството си и се извършват с различни методи и уреди, поради което описаната в постановлението за прекратяване на наказателно производство проба с Алкотест няма отношение към деянието, за което Р. е санкциониран с наказателното постановление.

Не се констатират твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, които не били възприети от районния съд.

Актът е предявен и връчен на нарушителя от актосъставителя, което се установява от подписа в него. Наказателното постановление също носи подпис и саморъчно изписани три имена на Р. за извършено връчване.

Описанието на нарушението от фактическа страна съдържа и двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказ на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване – но не в алтернативност, а в кумулативност. Предвид това, и в съответствие с установените обстоятелства, няма неяснота за касатора какво точно му е вменено от фактическа страна и срещу какво трябва да се защитава. В същото време доказателства в подкрепа на твърденията си, Р. не е ангажирал или представил.

При извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение

№ 260308/27.10.2020 г. на Варненски районен съд, ХХIХ състав, постановено по н.а.х.д. № 3012 по описа на съда за 2020 година.

ОСЪЖДА А.Н.Р. от гр.

Варна, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.