Определение № 1727 от 08.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1727 гр. София, 08.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К. Н. П. като разгледа докладваното от К. Н. П. Частно наказателно дело № 20221110205938 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 и ал.6 от НПК.

Образувано е по жалба на Х. Х. О., в качеството му на представител по пълномощно на „И. - Г., К. и сие“ СД, ЕИК:*********** чрез адв. К. Т. срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.05.2022г. по ДП 5133ЗМ 22/2001г. по описа на СДВР, пр. пр.

№44893/2020г. по описа на СРП- започнато и водено за престъпление по чл.

206, ал. 1 от НК.

С жалбата се излагат твърдения, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че не се установяват спорни права по отношение на процесния автомобил. Излагат се доводи, че лицето И.

Г. не е съдружник на събирателното дружество и дори да бъде обявен за такъв, то той няма право да ползва инкриминирания автомобил. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствените материали по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното Постановление от 14.05.2021г. на СРП е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 5133МК/2001г. по описа на СДВР, прок. преп. № 44893/2020г. на СРП, започнато при усл. на чл.212, ал.1 от НПК и водено за това, че на 19.10.2018г. в гр. София, И. К. Г. противозаконно присвоил чужди движими вещи- лек автомобил марка „Мицубиши“ с рег. №СА***** ТХ, собственост на СД „И. Г., К. И С.“, които владеел, което е престъпление по чл.206, ал. 1 от НК.

Досъдебното производство било образувано с постановление от 22.01.2021г. на СРП. С постановлението на СРП за образуване на досъдебното производство били дадени и съответните писмени указания за изпълнение в хода на разследването.

1

В рамките на проведеното разследване като свидетели били разпитани лицата: Х. О. и И. Г..

Събрани в рамките на разследването били писмени доказателства, вкл.

Съдебни актове относно обстоятелството дали лицето И. Г., неговата майка и неговата сестра се явяват съдружници в гореспоменатото събирателно дружество.

На 15.05.2021г. със своето Постановление прокурорът от СРП прекратил наказателното производство по досъдебното производство, като се позовал на прекратително основание по чл.24, ал.1, т.1 от НПК – липса на престъпление по чл.206, ал. 1 от НК.

В оспорвания акт на СРП е било прието за установено, че по делото са налице спорни правоотношения по отношения на собствеността и ползването на процесния автомобил. Прокурорът е приел, че поради обстоятелството, че ВКС с определение от 25.01.2021г. е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, то към настоящия момент не е установено положението на лицето И. Г. в събирателното дружество и в тази връзка правото му да ползва автомобила. Представителят на държавното обвинение е приел, че по делото са събрани данни за влошени междуличностни отношения и спор относно собствеността на процесния автомобил. Въпреки това, прокурорът е приел, че по делото не са събрани категорични доказателства относно извършено престъпление по чл. 206 от НК или по друг състав от Наказателния кодекс на Република България.

По делото няма привлечени като обвиняеми лица

При така установените факти този съдебен състав формира следните правни изводи:

Съдебният контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство следва да даде отговор на въпросите - извършени ли са всички необходими действия по разследването и изяснена ли е фактическата обстановка, като на съда е вменено позитивното задължение да провери както обосноваността на атакувания прокурорски акт, т. е. доколко възприетите фактически положения са изводими от доказателствената съвкупност, така и неговата законосъобразност.

След тези уточнения и съобразявайки материалите по делото, съдът прецени, че атакуваното постановление се явява необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК съдът следва да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима, изхожда от легитимирано лице, като е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановлението.

2

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира обжалваното постановление на СРП за незаконосъобразно и необосновано. В същото не са обсъдени подробно и задълбочено събраните доказателства поотделно и в тяхната цялост и взаимовръзка. В своя акт прокурорът е изброил събраните по делото доказателства, като не е обсъдил противоречията между тях, както и на кои от тях дава вяра и защо.

Отделно от това, настоящата съдебна инстанция намира, че действително по делото са приложени доказателства за влошени междуличностни отношения, както и наличие на гражданско правни спорове.

Правилно представителят на държавното обвинение е посочил, че е налице висящност на спора досежно това дали лицето И. Г., неговата майка и неговата сестра се явяват съдружници в процесното събирателно дружество.

Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че решаването на този въпрос е ирелевантен относно обстоятелството дали по делото има достатъчно доказателства за извършено престъпление или не.

Съдът, напълно подкрепя доводите на жалбоподателя, че дори да се приеме, че лицата имат качеството на съдружници в посоченото по- горе дружество, то това не обосновава правото на същите да владеят имуществото, собственост на дружеството. За да владее същото изключително и да лиши останалите съдружници от възможността да се ползват от вещите, намиращи се в патримониума на дружеството, то следва да е налице акт на управителните органи на дружеството, с който това право да им е било възложено. В тази връзка, съдът намира, че по делото не е изследван въпроса дали е налице конкретен акт на управителните органи на дружеството, с който същият да е предоставил изключително ползването на процесния лек автомобил модел „Мицубиши“, рег. № СА ***** ТХ на лицето И. Г..

Съдът намира, че от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че собствеността на лекия автомобил принадлежи на дружество „И. - Г., К. и сие“ СД. Това обстоятелство настоящата съдебна инстанция намира за доказано на база на приложения по делото договор за покупко- продажба на лек автомобил, справка за собствеността на лекия автомобил, свидетелството за регистрация на лекия автомобил и т.н.

3

Действително от приложеното по делото извлечение от банкова сметка на лицето Кирил Григоров се установява, че автомобилът е бил закупен със средства, които са принадлежали лично на лицето. Това обстоятелство обаче , не дава право на неговия син- лицето И. Г. в качеството му на наследник да владее процесния лек автомобил без да е налично правно основание за това, така например решение на съдружниците на събирателното дружество.

Настоящата съдебна инстанция, намира за необходимо да посочи, че относно събирателното дружество отговорността на съдружниците в него е неограничена /те отговарят с цялото си секвеститируемо имущество за задълженията на дружеството/ и солидарна - всички съдружници дължат една и съща престация с тази на дружеството и кредиторът може да иска изпълнение от всеки един от съдружниците – чл. 76, изр. 2 ТЗ .

Разпоредбата на чл. 88 ТЗ предвижда, че по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. При действащата редакция на чл. 88 ТЗ /изм. с ДВ бр. 103/93 г./ възможността за конституиране на съдружниците в събирателното дружество като ответници, наред с дружеството, е предоставена на избора на ищеца по иска, като не е предвидена съвместна процесуална легитимация на съдружниците и на дружеството по искове срещу събирателното дружество. Разпоредбата на изр.

2 на чл. 88 ТЗ определя поредността на принудителното изпълнение, което се насочва най – напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците, с оглед предвидената субсидиарна отговорност /в зависимост от упражненото право на избор по чл. 88, изр. 1 от ТЗ в съдебното производство/.

В тази връзка съдът намира, че правилно жалбоподателят е посочил в своята жалба, че собствеността на дружеството и тази на съдружниците е различна, като видно от приложения по делото дружествен договор конкретното събирателно дружество има и други съдружници (в хипотезата, в която се приема, че лицето И. Г. е съдружник в „И. - Г., К. и сие“ СД). Затова настоящата съдебна инстанция намира, че ако ползването на конкретния лек автомобил не е било възложено на лицето, то същият няма правно основание да лишава останалите съдружници от възможността да използват същия.

Поради изложеното по – горе, настоящия съдебен състав намира, че следва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното 4 производство да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия, с оглед изследване на въпроса, дали лицето И. Г. има правно основание, на което да използва процесния лек автомобил, след което да бъде направена преценка за наличието или не на извършено престъпление.

От всичко изложено следва, че обжалваното постановление подлежи на отмяна, като на основание и по аргумент от чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК делото следва да се върне на прокурора, за да изпълни посоченото в мотивната част на настоящото определение.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Постановление от 14.05.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП 5133ЗМ 22/2001г. по описа на СДВР, пр. пр. №44893/2020г. по описа на СРП- започнато и водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК по описа на СРП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.

ВРЪЩА делото на СРП за изпълнение на посоченото в мотивната част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Препис от определението да се изпрати на СРП и на жалбоподателя.

Делото да се изпрати на СРП за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5