Решение № 260037 от 30.05.2022, Районен съд - Своге

Р Е Ш Е Н И Е гр. Своге, 30.05.2022 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав :

Председател

:

Румен Стойнов при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 219/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Застрахователна компания (ЗК) „Лев инс” АД против Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ). Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - 29.10.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 52803/2020 г. по описа на Софийски районен съд и на 12.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми : 8616,69 лева – главница и 122,07 лева – мораторна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и 224,78 лева разноски по делото, от които 174,78 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – възнаграждение на юристконсулт. Вземането представлява непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” – за вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на 09.01.2016 г. около 13,50 ч. на републикански път II – 16 с посока от гр.

София към гр. Мездра, при което на км. 61 + 000 в необезопасен и несигнализиран участък от ската вдясно пада едър камък и удря в предната част лек автомобил „Фолксваген Туарег”, с ДК N ……., като му причинява материални щети.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Цената им е 8616,69 лева – главница и 122,07 лева – лихва, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.10.2020 г. до окончателното издължаване и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по заповедното производство.

Ищецът твърди, че причина за пътно транспортното произшествие (ПТП) е внезапно паднал на пътя камък. В подкрепа на това твърдение се представя протокол за ПТП. В резултат на произшествието на посоченото моторно превозно средство са причинени имуществени вреди в размер на 8616,69 лв., формирани от вложените ремонтни части, труд и репатриране. Към датата на събитието собственикът на увредения автомобил е имал сключен договор за застраховка „Автокаско” с ищеца. Поради настъпилото застрахователно събитие е образувана щета, като от ЗК „Лев инс” АД са изплатили застрахователното обезщетение на сервиза, извършил ремонта по възлагане от застрахователя, в размер на 8566,69 лева за увредения автомобил + 50 лева за репатрирането му. В исковата молба се излага, че според действащото в страната законодателства АПИ е собственик на пътя и като такъв носи отговорност за настъпването на вредата съгласно чл. 49 ЗЗД спрямо собственика на увредения автомобил, респективно към встъпилия в правата му застраховател по застраховка „Автокаско”. Ищецът е поканил АПИ да заплати претендираната сума с писмо, но плащане не е последвало.

Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва исковете по основание и размер, както и протокола за ПТП. Пълномощникът ѝ посочва констатирано фактическо противоречие, тъй като в уведомлението за настъпилото застрахователно събитие е написано, че е съставено на 11.01.2015 г., а в него като дата на произшествието е посочена 09.01.2016 г. Твърди, че липсва снимков материал, което от своя страна възпрепятства установяването на действителната причина за случилото се. Възразява, че не са представени „Общите условия” и не може да се разбере какво означава „Клауза 1”, посочена в самата бланка. Излага, че в протокола за ПТП няма данни за скоростта на лекия автомобил, както и за поведението на водача по време на произшествието. Счита, че неговото поведение е допринесло за настъпилото ПТП и е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Изтъква, че посещението на службите за контрол на местопроизшествието е последващо и така съставения протокол има материална доказателствена сила само относно посочените място и дата. Прави изрично възражение, че претенциите са погасени по давност.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена. Пълномощниците на страните са представили по делото и писмени становища.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

На 09.01.2016 г., около 13,50 часа, водачът М.Г., разпитан по делото като свидетел, управлявал лек автомобил „Фолксваген”, модел „Туарег”, с регистрационен № ……., движейки се по път II-16 с посока на дижение от гр. София към гр. Мездра. На километър 61 + 000 от ската вдясно на посоката на движение върху превозното средство внезапно паднал камък, който ударил в предната част колата и ѝ причинил увреждания. Посоченият факт се установява от показанията на незаинтеросования от изхода на делото свидетел, които съдът кредитира. Обстоятелството с каква скорост се е движила колата е без значение по делото, тъй като камъкът не се е намирал на пътното платно, а е паднал по време на движение, поради което независимо от скороста ударът е бил неизбежен.

Видно от приложените към делото писмени доказателства, към момента на ПТП увреденият при него лек автомобил е бил застрахован в ЗК „Лев инс” АД на основание имуществена застраховка „Каско”. Чрез писмените доказателства се установяват и причинените щети, които са обективирани и в наличните по делото фотографски снимки. Посредством назначената по делото експертиза последните са приобщени към доказателствата по делото. Вещото лице е определило уврежданията, тяхната действителна стойност, като въз основа на анализираните от него доказателства е приело за доказано и наличието на причинно – следствена връзка между падането на камъка на пътното платно и щетите причинени на колата. Щетите са оценени на бази цени и методика, прилагани от застрахователя - ищец в размер на 8566,69 лева, потвърдени и от експерта по назначената и изслушана експертиза. На юридическото лице възстановило автомобила е преведена горепосочената сума, за което на 23.02.2016 г. е съставена фактура. За превоз на автомобила на 12.01.2016 г. са заплатени 50 лева, следователно общата сума е в размер на 8616,69 лева.

До ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение по щетата. Същата е получена на 07.05.2019 г., но претендираната сума не е изплатена.

На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на лихвата съответства на претендираното, в случая не е по-малък от търсената сума, независимо че многократно я превишава. Същата се дължи от датата на поканата, но по делото се търси от датата, на която е изтекъл 30 – дневния срок от връчването.

Изложеното от фактическа страна се установява от обсъдените от съда писмени доказателства, заключението на експертизата и показанията на свидетеля, които относно така приетото са безпротиворечиви. Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител – е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, включително е изготвило фотографски снимки. Липсват данни за съпричиняване, тъй като увреждането е резултат на обстоятелства, които не са повлияни от действията на водача и последният не е можел да продотврати произшествието.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.

415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни и доказани. Съображенията са следните :

Според правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищцецът успя да докаже, че са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ : наличие на застрахователно правоотношение по действаща застраховка

„Автокаско” към датата на пътно-транспортното произшествие, възникване на пътно

– транспортно произшествие по причина, която ангажира отговорността на АПИ и размерът на платеното от застрахователя обезщетение.

Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) републиканските пътища се управляват от АПИ, като в това понятие се включва и поддържането на пътищата – чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за движение по пътищата вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни и да организират движението по тях така, че да осигурят условия за сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 ЗП АПИ осъществява дейностите по поддържането на републиканските пътища. В § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за пътищата е дадено легално понятие на дейностите по поддържане, както следва : поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От установеното по делото безспорно се установява, че е налице противоправно бездействие на служители на ответника, свързано с поддържане на пътя в състояние, което е станало причина за инцидента на 09.01.2016 г.

По изложените съображения съдът приема, че исковете са изцяло основателни и доказани, като вземанията не са погасени по давност, тъй като чл. 378, ал. 5 КЗ предвижда петгодишен срок от датата на извършеното плащане. По делото са представени Общите условия на ищеца, от които е видно, че Клауза 1 включва всички рискове, като по делото е доказано наличието на сключен договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. В уведомлението за настъпилото застрахователно събитие е допусната фактическа грешка, като е посочено че е съставен през 2015 г., а не през 2016 г. Това е видно от съдържанието на документа в цялост.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение, поради което направеното такова възражение, в условията на евентуалност, е безпредметно. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100 лева, заплатената държавна такса е в размер на 219,89 лева + 20 лева за призоваване на свидетел, а възнаграждението на вещото лице е 420 лева. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в общ размер на размер на 224,78 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът Р Е Ш И

:

Приема за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура”, адрес : гр. София, бул. „Македония” № 3, код по БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя, че дължи на Застрахователна компания „Лев инс” АД, със седалище в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, ЕИК *********, представлявано от двама от петимата изпълнителни директори, сумата от 8616,69 лева – главница, представляваща непогасено регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди от ПТП, настъпило на 09.01.2016 г. около 13,50 ч. на км. 61 + 000 от републикански път II – 16, при което са причинени материални щети на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег”, с регистрационен № ….., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 122,07 лева – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 07.06.2019 г. до 28.10.2020 г.