Решение № 396 от 24.11.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Смолян, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20215440100661 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата Ф. Т. Ш., ЕГН**********, с адрес ***, с правното основание на чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 439 от ГПК, да бъде признато за установено, по отношение на ответника Община Смолян, с ЕИК ****, адрес: ****, представлявана от кмета Н.М., че Ф. Т. Ш., с ЕГН **********, адрес:

****, НЕ ДЪЛЖИ сумите за главница от 174.00 лв. данък МПС за 2011 г. и лихва от 9.98 лв., по Акт за установяване на задължения по декларация с № 182/20.03.2012 г., поради изтекла давност по чл. 171, а л . 1 от ДОПК, сумата за главница от 104.40 лв.данък МПС за 2012г. и лихва от 59.59 лв. по Акт за установяване на задължения по декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г., поради изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като и сумата в размер на 265.66 лв. с вкл. ДДС, посочена в ПДИ от 02.04.2019 г., като такси по Тарифата към ЗЧСИ

Твърди се, че Акта за установяване н а задължения по декларация с № 182/20.03.2012г., е предаден в ТД на НАП-Пловдив, Офис гр. Смолян за принудително изпълнение на 06.04.2017 г., а Акт за установяване на задължения по декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г., е предаден в ТД на НАП-Пловдив, Офис гр. Смолян за принудително изпълнение на 30.05.2018 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не прекъсват давността, като и двете действия не представляват по своя характер същински „действия по принудително изпълнение” п о смисъла на чл.

172, ал. 2 от ДОПК.

Давността за вземането за данък МПС - главница в размер на: 174,00 лв. и лихва в размер на: 9.98 лв., за 2011 г., започва да тече от 01.01.2012 г. На основание чл. 172, 1 ал. 2 от ДОПК, същата е прекъсната с издаването на акта за установяването на вземането, а именно с Акт за установяване н а задължения по декларация с № 182/20.03.2012 г. На основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давостта започва да тече нова давност, а именно от 21.03.2012 г. до 21,03.2017 г., е изтекъл 5годшният давностей срок.

Тълкувайки чл. 172, ал. 2 от ДОПК и имайки предвид съдебната практика /Решение № 930 от г. на Върховният административен съд на Република България Седмо отделение/, употребеният от законодателя израз „издаването н а акта“, се обосновава извод, че прекъсването е налице с факта на самото издаване на акта, а не за факта на неговото връчване на задълженото лице или за неговото влизане в сила. С влизането в сила на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, волята на законодателя за юридическия факт, който води до прекъсване на погасителната давност, е променена и това вече не е връчването или влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане, а неговото издаване.

Давността за вземането за данък МПС - главница в размер на: 104.40 лв. и лихва в размер на: 59.59 лв., за 2012 г., по Акт за установяване на задължения по декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018г. започва да тече от 01.01.2013 г., като на 01.01.2018 г. изтича 5-годшният давностей срок. В тази връзка задълженията за данък върху превозните средства за 2012 г. са погасени по давност, преди издаването на акта за установяването на вземането. Следователно на основание разпоредбата на чл. 171, ал.

1 от ДОПК, частично погасени по давност са вземанията на Община Смолян, за данък МПС за 2012 г. по Акт за установяване на задължения по декларация е № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г.

Според ищцовата страна издаването на Акт за установяване на задължения по декларация с № 101/11.08.2017 г., не прекъсва давността, тъй като същият на основание чл. 172, ал. 2, изр. второ от ДОПК, следва да се счита за отменен с изготвянето на изменение на АУЗД, а именно издаването на Акт за установяване на задължения по декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г., във връзка с предоставено удостоверение от задълженото лице, относно това, до кога същото е собственик на моторното превозно средство.

Ищцата Ф. Т. Ш. не дължи и сумата в размер на 265.66 лв., посочена в ПДИ, като такси по Тарифата към ЗЧСИ с вкл. ДДС, тъй като по молба на Община Смолян, е образувано изпълнително дело, след погасяването на част от вземането по давност и е налице недължимост на същото. При положение, че разноските са дължими по тарифата на ЧСИ за изпълнението, те следва да са за сметка на взискателя - Община Смолян, който е потърсил принудително събиране на вземането си в период след погасяване на дълга и не следва да се възлагат в тежест на длъжника.

В съдебно заседание за ищцата адв.П. поддържа исковете.Представя и писмена защита.

Предвид заявения частично отказ от исковете относно вземанията за задължения данък МПС за 2009.и 2010г. по АУЗД №182/20.03.2012г., ведно с лихвите, производството по делото е прекратено в тези части.

За ответната страна Община Смолян процесуалният представител юрисконсулт Д. оспорва исковете.

С внесения в срока по ГПК отговор от Община Смолян се прави възражение за недопустимост на исковете, а по същество се оспорват с възражения, че не е налице хипотеза на чл.171, ал.1 от ДОПК, нито е настъпила абсолютната погасителна давност.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника, становищата на страните в съдебно заседание,писмената защита на ищцата, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

2

Предявените искове са с правната квалификация на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК.

На първо място, по възражението на ответната страна за недопустимост, следва да се посочи, че същото се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание а също и такива, които изключват изпълняемото право, а именно, както в случая се твърди от ищцовата страна, че вземанията са погасени по давност.

Процесните суми представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК , по отношение на които се прилага разпоредбите на чл. 171 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнителни по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, също така и от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс . След предаването на процесните публични общински вземания за принудителното събиране по реда на ГПК, компетентен да се произнесе по въпроса за погасяването им по давност е гражданския съд, по реда на чл.

439 ГПК. В случая, видно е образувано изпълнително производство, поради което и ищцата разполага с възможността именно да оспорва изпълнението и именно установяването от съда, че сумите не се дължат биха били основание за прекратяване на изпълнението, изхождайки от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК. В този смисъл е приетото в Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК. Поради това, съдът приема, че ищцата разполага и е налице правен интерес за предявяване на иск с правната квалификация на чл.439 от ГПК и същата не е задължена да предприеме защита първо по административен ред пред компетентния орган в Община Смолян. Предвид образуваното изпълнително производство ищцата има правен интерес да търси съдебна защита по реда на цитираната разпоредба на чл.439 от ГПК посредством заявяване на отрицателен установителен иск. По изложените доводи, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск относно вземанията за данъци и лихви е допустим.

Недопустим е предявения отрицателен установителен иск за установяване недължимост на таксите, посочени в представената с исковата молба поканата за доброволно изпълнение, начислени от ЧСИ по изпълнителното дело №269/2019г., но по други съображения. Установяването на недължимост на вземанията за разноските в изпълнителното производство по реда на предявен иск по чл.439 от ГПК е недопустимо. Тези разноски в зависимост от резултата по иска относно вземанията са предмет на преценка от ЧСИ и са дължими по съответната Тарифа към ЗЧСИ, като това са такси за образуване, за извършване на определени изпълнителни действия, 3 вносими от взискателя. Не се касае за вземания по акта, който е основание за изпълнението. Ето защо, този иск за сумата 265,66 лева с вкл. ДДС - такси по Тарифата към ЗЧСИ следва да се остави без разглеждане.

По същество по исковете за установяване на недължимостта на сумите за главница от 174,00 лв. данък МПС за 2011 г . и лихва от 9,98 лв., по Акт за установяване на задължения по декларация с № 182/20.03.2012 г., поради изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, сумата за главница от 104,40 лв.данък МПС за 2012г. и лихва от 59,59 лв. по Акт за установяване на задължения по декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г., съдът установи следното:

След прекратяване на производството по делото в посочените части с Определение от проведеното съдебно заседание на 19.11.2021г., предмет остават претенциите за недължимост на сумите за главница от 174,00 лв. и лихва от 9,98 лв. данък МПС за 2011 г . по Акт за установяване на задължения по декларация с № 182/20.03.2012 г., сумата за главница от 104,40 лв.данък МПС за 2012г. и лихва от 59.59 лв. по Акт за установяване на задължения по декларация с № 101 /изменен/ от 14.05.2018 г., като и за вземането в размер на 265,66 лв. с вкл. ДДС, посочена в ПДИ от 02.04.2019 г. по изпълнителното дело №20199170400269 по описа на ЧСИ рег.№917 с район на действие ОС- Смолян като такси по Тарифата към ЗЧСИ.

По делото се установява, че с Акт за установяване на задължения по декларации №182/20.03.2012г. на орган по приходите при Община Смолян- Дирекция „Финанси, счетоводна дейност и бюджет“ е констатирано задължение по данък върху превозните средства лек автомобил *** с рег.№***за 2011г. в размер на 174,00 леваглавница и 9,98 лева лихва за задълженото лице Ф. Т. Ш..

С Акт за установяване на задължение по декларации №101/11.08.2017г. на орган по приходите при Община Смолян- Дирекция „Финанси, счетоводна дейност и бюджет“ за задължено лице Ф. Т. Ш. за 2012г. е установено задължение за данък върху превозните средства лек автомобил**** с рег.№*** в размер на 104,40 лева и лихва от 51,64 лева.

Същия размер на данъка за МПС за 2012г.- 104,40 лева за задълженото лице Ф. Т. Ш. е определен и с Акта за установяване на задължения по декларация №101 изм. 14.05.2018г., като единствено е налице минимална разлика в размер на лихвата върху данъка за 2012г. /59,59 лева/, но не и за дължимата главница, като последното е в зависимост от периода на изчисляването й.

Не е спорно между страните, че размера на данъка за посочените 2011г. и 2012г., а също и за лихвите е този, установен с цитираните Актове за установяване на задължения по декларации и че правилно е определен техния размер. В тази връзка в исковата молба на л.2 изрично е заявено , при липса на твърдения и доказателства за неправилно определяне размера на данъка за МПС с оглед вида и техническите характеристики за периода, за който ищецът дължи такъв данък, да се приеме, че размера е определен с актовете за установяване на вземането съобразно Закона за местните данъци и такси и действащите Наредби на основание чл.1, ал.2 от същия.

Освен, че ищцата не възразява относно определяне на размера на задълженията за 4 данък, следва да се посочи и че предвид характера на настоящото производство, не подлежи на изследване правилното определяне на данъците, изчисляването им, изчисляването на лихвите, тъй като разпоредбата на чл.439 от ГПК допуска оспорването като страната- ищец се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и изключващи изпълняемото право. Предвид посоченото, следва да се установи по делото и спора се свежда до това дали вземанията са погасени по давност съобразно твърденията в исковата молба.