Решение № 1655 от 16.07.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1655

16.07.2020 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,

XXXVIII – ми граждански състав на тридесети юни две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Невена Ковачева

Секретар:

Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева гражданско дело № 856 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба по чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН и е във втората фаза – по извършването.

С влязло в сила решение от 28.01.2019 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между И.И.Б., ЕГН * и

М.Р.Б., ЕГН * на съсобствено на страните имущество, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.2 по КККР, адрес на имота: гр. Бургас, ***, ет. 2, ап. 2, площ по документ: 89,52 кв. м., с прилежащи части: складово помещение № 2 с площ 2,80 кв. м., източната част от общо таванско помещение, ведно със съответните 30,32 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: *.1; над обекта: *.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.5 по КККР, адрес на имота: гр. Бургас, ***, представляващ гараж 2, с площ 13,89 кв.м., прилежащи части 4,24 % ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: *.4; под обекта: няма; над обекта: *.1; вилна сграда – къща, построена в землището на с. Атия, с идентификатор *** по КККР, със застроена площ от 92 кв. м.; поземлен имот в гр. Добрич с идентификатор *49 по КККР, с адрес на имота: землището на гр. Добрич, с площ от 16 999 кв. м., съседи: *23, *75, *50, *70; поземлен имот – нива в землището на с. Сноп, Община Генерал Тошево, с площ 12,499 дка., представляваща имот № 036047, парцел 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на землището на село Сноп, местност „Кокардженски път”, при граници и съседи: имоти № *, № *, № *, № *, № *, № *; лек автомобил Хонда джаз, с рег. № А * ВХ, цвят червен, рама *, двигател *; прахосмукачка марка RAINBOW, кухненско обзавеждане Димат омега, Г-образно, включващо горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка и батерия, цвят: бледо зелен, приблизителни размери 3,00 м. на 1,80 м.; пералня марка SIMENS, бяла; готварска печка с керамичен плот марка AEG, цвят инокс, хладилник с фризер марка GORENIE, бял, климатик марка FUJITSU, бял, холна гарнитура, състояща се от 3 броя елементи за сядане – диван – двойка, диван – тройка, фотьойл, цвят синьо и жълто; холна маса, черна, със стъклен овален (елипса) плот, маса за хранене – правоъгълна, дървена, черна с размери 1,60 м. на 1,00 м., с шест стола за хранене – дървени, черни, тапицирани с бледо жълта дамаска; модулни елементи – дървени, черни със сиви вратички – общо 6 броя; дървена етажерка – библиотека, черна, с размери 2,40 м. на 2,40 м.; вграден гардероб с плъзгащи врати с огледало – дървен, цвят кафяв, размери 3 м. на 2,20 м.; спалня с матраци и ракла, цвят тъмно кафява, приблизителни размери 1,60 м. на 2,00 м.; легло – персон и половина с ракла под него, цвят кафяв, пъстра кафеникава тапицерия; секция в детската стая – три отделни модула, цвят кафяв; метален стелаж, тип етажерка, цвят сив, с размери 1,20 м. на 2,00 м. и 0,50 м. дълбочина; холна гарнитура с Г-образна форма, тъмно вишнева дамаска (промазка); гардероб – тъмно кафяв, трикрилен; дървени кухненски шкафове (чам) долни и горни, цвят тъмно кафяв, долните разположени П образно, с дължина 5 м. и височина 0,80 м., и горните с размери 2 м. дължина и 0,60 м. височина; телевизор SONY, цвят сив; хладилник с фризер, цвят сребрист, спалня – кафява с два матрака, секции модулни в спалнята – тъмно кафяви – 3 броя, басейн – сглобяем с размери 10 м. на 4 м. и височина 1,10 м., при квоти по една втора идеални части за всеки един от тях.

Страните са изразили становище чрез своите процесуални представители, че желаят имотът в гр. Бургас да им се възложи. По отношение на другите имоти и движими вещи нямат претенции.

В исковата молба съделителят Б. е предявил следните претенции по сметки: за сумата 215 лева месечно обезщетение за лишаване от ползване на апартамента на ***, ет. 2, ап. 2, както и 50 лева обезщетение за гаража и 150 лева за вилната сграда в с. Атия, ползвани еднолично от Б., считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018 г. до окончателното извършване на делбата. С решението на БОС е уважената претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение за ползване на апартамента от влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното й извършване, като в настоящата фаза на делбата Б. поддържа исканията си по за присъждане на обезщетение за еднолично ползване от Б. на гаража и вилната сграда.

С нарочна молба, депозирана преди първото по делото съдебно заседание, Б. е предявила и претенция за осъждане на Б. да й заплати сумата от 14976,43 евро, представляваща половината от заплатени от ищцата вноски по договор за ипотечен кредит. Освен това Б. е заплатила еднолично сумата 495,64 лева за подновяване на ипотеката върху имота по желание на банката – кредитодател. Ответникът дължи половината от тази сума в размер на 247,82 лева. Така общата претенция е в размер на 29539,16 лева (29291,34 лева – левовата равностойност на 14976,43 евро плюс 247,82 лева). Дължи се и обезщетение за забава върху платените вноски в размер на 6869,50 лева за периода 01.05.2015 г. – 18.11.19 г. (половината от дължимата законна лихва върху платените вноски за процесния период).

Приложен по делото е договор за банков кредит от

14.12.2007 г., сключен между „Райфайзенбанк България“ ЕАД, от една страна, и от друга – И.Б. и М.Б., за сумата 80889,71 евро. Целта на кредита е закупуване на апартамент в гр. София. На 17.12.2007 г. е сключен договор за ипотека на недвижими имоти – апартамента и гаража на ул. И.Б.48, за обезпечение на вземането по договора за кредит от 14.12.2007 г. В края на 2017 г. е подновена ипотеката върху имотите.

Изготвена е съдебно-икономическа експертиза, в която е посочена пазарната стойност на движимите вещи, предмет на делба, и същите са разпределени в два дяла.

Изготвена е съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява пазарната стойност на делбените имоти. Вещото лице е посочило, че имотите в гр. Бургас и с. Атия са неподеляеми, а поземлените имоти в гр. Добрич и с. Сноп са поделяеми. Страните обаче са изразили категорично нежелание да направят постъпки за подялба на имотите, поради което вещото лице не е посочило варианти за делбата им. Вещото лице А. е предложила два варианта, в които е обособила по два дяла, включващи имотите, с приблизително еднаква стойност.

По отношение на първата заявена от съделителя Б. претенция по сметки с материалноправно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 50 лева месечно за гаража и на 150 лева за вилната сграда в с. Атия, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2018 г. до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, съдът намира следното: Според константната съдебна практика (напр. решение №182/26.01.2017 по дело №2067/2016 на ВКС, ГК, II г.о. и др.) обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявено по реда на чл. 346 ГПК, по което съдът дължи произнасяне във втората фаза на делбата, се дължи от поканата до първото по делото съдебно заседание във втората фаза, което е проведено на 14.01.2020 г. В случая претенцията по сметки е заявена с исковата молба на 02.02.2018 г., която се счита за покана за плащане на обезщетение, доколкото по делото не са представени доказателства за по-рано връчена покана. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се претендира от Б. от 02.02.2018 г. до окончателното извършване на делбата, като за периода от 02.02.2018 г. до 14.01.2020 г. (първо по делото заседание във втора фаза) претенцията е неоснователна, тъй като не е доказано по категоричен начин, че имотите – гараж в гр. Бургас и вилна сграда в с. Атия, се ползват изключително от ответника, няма и признание на този факт от страна на Б.. За периода от 14.01.2020 г. до окончателното извършване на делбата искането следва да се остави без разглеждане, тъй като обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не може да се присъжда за бъдещ период. Претендираният период е обхванат от искането, което се разглежда в първата фаза на делбата по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК.

По отношение на претенцията за заплащане на половината от внесените от Б. средства за погасяване на ипотечен кредит в размер на 29291,35 лева (левовата равностойност на 14976,43 евро), сумата 247,82 лева – заплатена такса пред нотариус, и обезщетение за забава върху платените вноски в размер на 6869,50 лева за периода 01.05.2015 г. – 18.11.19 г. съдът намира следното:

На основание чл. 346 ГПК в първото заседание след допускане на делбата съсобствениците могат да предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от съсобствеността. С Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд е прието, че съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В практиката на ВКС се приема, че, когато един от съсобствениците като солидарен длъжник по банков кредит е погасил еднолично задължението, за да избегне публична продан на съсобствения имот и по този начин е запазил същия, може да предяви имуществена претенция в производството по делба – в този смисъл е напр. решение № 710 от 01.12.2003 г. по гр. д. № 289/2003 г. на ВКС, I г. о. Тъй като основният предмет на производството е прекратяване на съществуващата съсобственост, съделителите могат да представят исканията си само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата, и са уредени в разпоредбите на чл. 30-33 ЗС, както и за извършени подобрения в съсобствения имот.

Само за тези претенции родовата подсъдност се дерогира и компетентен да ги разгледа, независимо от цената, е районният съд, на който е подсъден и искът за делба. За такава осъдителна претенция обаче, намираща правното си основание в чл. 127, ал. 2 ЗЗД, важат правилата на чл. 103 и чл.

104, т. 4 ГПК. Тъй като главната претенция е в размер на 29291,35 лева, според разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК исковете са подсъдни на окръжния съд. Съгласно решение № 45 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 4628/2015 г. на ВКС, І г. о. първоинстанционното решение е недопустимо, ако е приет по реда на чл. 346 ГПК и е разгледан осъдителен иск в нарушение на правилата за родовата подсъдност.

Ето защо производството в тази част следва да бъде разделено в отделно производство, в което исковите претенции се разгледат по общия исков ред от Бургаския окръжен съд. Следва да се изпратят на БОС исковата молба, отговора, събраните писмени доказателства и експертиза, които да се ползват от съда с оглед процесуална икономия и с оглед избягване на допълнителни разноски.

По отношение на способа на подялба на допуснатите до делба имоти и вещи съдът намира следното:

Допуснати до делба са следните недвижими имоти – апартамент и гараж в гр. Бургас, вилна сграда в с. Атия, два незастроени поземлени имота в област Добрич. Първите три имота са неподеляеми съгласно заключението на вещото лице, а останалите са поделяеми, но след дадени от съда указания на страните същите изрично са заявили, че не желаят да правят постъпки за подялбата им, поради което подемане на инициатива в тази насока би била безпредметна.

Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки съделител да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗН.

Той може да бъде реализиран както чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, но не и чрез изнасяне на имота на публична продан. Затова, преди да се пристъпи към способа по чл. 348 ГПК, съдът следва да се произнесе по приложимостта на останалите, уредени в закона, способи за ликвидиране на съсобствеността, които са предпоставени от наличието на заявено в срок искане и осъществяване на законоустановените условия за всяко от тях.