Решение № 14 от 03.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20231100901497 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

Подадена е молба от Национална агенция за приходите по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Захарен комбинат – П.“ АД. Молителят твърди, че държавата има изискуеми публични вземания за данъци срещу длъжника „Захарен комбинат – П.“ АД, произтичащи от влезли в сила ревизионни актове /акт № Р-29002918007186-091001/11.07.2019 г. за ДДС за периодите от 01.09.2013 г. до 31.10.2013 г. и акт № Р-29002919008392-091-001/31.12.2020 г. за ДДС за периодите от 01.08.2014 г. до 31.08.2014 г./; акт № Р-29002922004815-091-001/14.03.2023 г. за ДДС за периодите от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. и справки декларации по реда на ЗДДС и ЗДДФЛ, на обща стойност от 13854185.11 лева; изискуеми публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м. 05.2019 г. до м. 12.2021 г. в общ размер от 527308.28 лева и изискуеми публични вземания за държавни такси в общ размер от 590052.54 лева по влезли в сила наказателни постановления. Поддържа, че липсата на изпълнение от страна на длъжника на тези негови задължения обосновава извод, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо публично-правно задължение, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. Моли Съда да открие производство по несъстоятелност на „Захарен комбинат – П.“ АД с решение по реда на чл. 630, 1 ал. 1 от ТЗ.

Препис от молбата на Национална агенция за приходите е връчен на длъжника „Захарен комбинат – П.“ АД, като в указания от съда срок длъжникът излага доводи за неоснователност на искането за откриване на производство по несъстоятелност. Поддържа, че не е налице състояние на неплатежоспособност. Оспорва и основанието и размера на вземанията, с които държавата се легитимира като кредитор. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на задълженията за 2009 г. по ревизионен акт № Р-29002922004815-091-001/14.03.2023 г. и по отношение на задълженията за 2013 г. по ревизионен акт № Р-29002918007186-091001/11.07.2019 г. Освен това счита, че вземането по ревизионен акт № Р29002922004815-091-001/14.03.2023 г. не е изискуемо, тъй като този акт е обжалван и не е влязъл в сила.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Дружеството длъжник е пререгистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 09.05.2008 г., като му е предоставен ЕИК ****. По електронното дело на длъжника са обявени годишните му финансови отчети за периода от 2008 – 2018 г. вкл., както и за 2021 г. ГФО за 2020 и 2021 г. са заявени за обявяване, но по заявленията образец Г2, с които са заявени за обявяване има постановен отказ. Заявен е за обявяване и ГФО за 2022 г., но към момента длъжностното лице по регистрацията не се е произнесло по подаденото заявление за обявяване.

За установяване на вземанията си, кредиторът е представил по делото описаните в молбите по чл. 625 от ТЗ ревизионни актове и справки декларации по реда на ЗДДС и ЗДДФЛ. С ревизионен акт № Р29002918007186-091-001/11.07.2019 г. са установени задължения за ДДС на длъжника за периодите м. 09 2013 г. и м. 10.2013 г. в размер на 2820000 лева данък добавена стойност и лихви 1627281.37 лева. С ревизионен акт № Р29002919008392-091-001/31.12.2020 г. са установени задължения за ДДС на длъжника за м. 08 2014 г. в размер на 3500000 лева данък добавена стойност и лихви 2220718.85 лева. С ревизионен акт № Р-29002922004815-091001/14.03.2023 г. са установени задължения за ДДС на длъжника за м. 07.

2021 г. в размер на 1800012.12 лева данък добавена стойност и лихви 293202.17 лева. Ревизионният акт от 14.03.2023 г. е обжалван от длъжника, 2 като във връзка с жалбата му е образувано съдебно производство пред административен съд – София град, адм. дело № 6789/2023 г. Това производство не е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт към момента на приключване на съдебното дирене по настоящето дело /няма данни постановеното на 27.11.2023 г. решение по делото, с което е отхвърлена жалбата да е влязло в сила/.

С акт за установяване на публично държавно вземане № 1/09.02.2021 г., издаден от Министерство на околната среда и водите, басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ са установени задължения на длъжника за неплатени такси за водовземане от подводни води за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. в общ размер от 348969.83 лева такси и 149258.01 лева лихви. С влязло в сила на 24.09.2021 г. решение № 1357/01.07.2021 г. на административен съд – П., по адм. дело № 609/2021 г. е отхвърлена жалбата на длъжника срещу съставения му акт № 1/09.02.2021 г.

С акт за установяване на публично държавно вземане № 51/01.06.2022 г., издаден от Министерство на околната среда и водите, басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ са установени задължения на длъжника за неплатени такси за водовземане от подводни води за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер от 28284.17 лева такси и 3700.81 лева лихви. Препис от този акт е връчен на длъжника на 09.06.2022 г.

Представените от ответника по делото счетоводни документи и изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото лице В. П., чието заключение, като неоспорено от страните, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице П., се установява следното:

При извършването на анализите за изследвания период 2013 – 30.09.2023 г., вещото лице посочва, че за този период по-голяма част от активите на „Захарен комбинат – П.“ АД са текущи /краткотрайни активи/, като тези активи съставляват към 31 декември на съответната година, съответно 66.05%, 57.02%, 62.96%, 62.04%, 67.85%, 79.31%, 89.27%, 89.68%, 90.23%, 80.36% и 76.93% /към 30.09.2023 г./ от общо активите. Собственият капитал на длужеството е положителна величина през целия анализиран период. Задълженията се състоят от задължения към финансови предприятия, към доставчици и други задължения. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството за периода 2013 г. – 30.09.2023 г., като от 3 направените изчисления заключава, че коефициентът на обща ликвидност на дружеството е със стойност в рамките на общоприетите граници. Така установените параметри на този коефициент сочат, че ответникът е бил в състояние да посрещне и изплати текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи. След анализ на коефициентът на финансова автономност за анализирания период, вещото лице счита, че съществуващите задължения на дружеството са обезпечени с достатъчно имущество, тъй като стойностите на коефициента на финансова автономност са значително над минимално изискуемата референтна граница. Този факт се дължи на високите нива на собствения капитал на длъжника, които нива се формират от генерираните през обследваните години печалби, резерви и записан капитал.

Коефициентът на задлъжнялост също е в със стойности в общоприетите граници и задължеността не превишава кризисната стойност над единица. От направения анализ и извършените изчисления вещото лице установява, че с наличното имущество по счетоводни баланси, ответникът може да покрие всичките свои парични задължения, за всяка една от анализираните години.

Задълженията по влезлите в сила ревизионни актове са осчетоводени от длъжника за финансовата 2021 г., както и към 30.09.2023 г. съобразно счетоводните записи в балансите на ответника към 31.12.2021 г. и 30.09.2023 г. размерът на осчетоводените данъчни задължения, вкл и осигурителните такива възлиза съответно на 14148 000 лева и 15069000 лева. За финансовата 2022 г. са осчетоводени данъчни и осигурителни задължения в по-нисък размер – към 31.12.2023 г. са осчетоводени такива в общ размер от 733 000 лева, поради което вещото лице изчислява алтернативен вариант на коефициентите, като към текущите задължения на длъжника за 2022 г. добавя 10349000лева /11082000-733000=10349000лева/. Изчисленият по този начин коефициент на обща ликвидност отново е в рамките на препоръчителните граници – 2.9604 лева. Кофециентът на финансова автономност за 2022 г., при алтернативния вариант, също не води до промяна в извода, че в този период съществуващите задължения на длъжника са обезпечени с достатъчно имущество. Коефициентът на задлъжнялост също остава в препоръчителните стойности и при алтернативния вариант -0.2423.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се 4 открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.

По делото се установи, че длъжникът притежава качеството „търговец“ по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

В случая кредиторът извежда активната си процесуална легитимация от наличието на публично правни задължения към държавата, свързани с търговската дейност на длъжника, като от ангажираните от него доказателства се установи наличието на такива изискуеми вземания спрямо длъжника. Част от тези вземания са установени с влезли в сила актове – ревизизионен акт № Р-29002918007186-091-001/11.07.2019 г. за ДДС за периодите от 01.09.2013 г. до 31.10.2013 г., ревизионен акт № Р29002919008392-091-001/31.12.2020 г. за ДДС за периодите от 01.08.2014 г. до 31.08.2014 г./ и актовете за установяване на публично държавно вземане, издадени от Министерство на околната среда и водите, басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съответно № 1/09.02.2021 г. и № 51/01.06.2022 г., както и подадените от длъжника справки декларации по реда на ЗДДС и ЗДДФЛ. Представеният ревизионен акт № Р-29002922004815-091001/14.03.2023 г. за ДДС за периодите от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. също легитимира кредиторът като носител на изискуемо вземане срещу длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, независимо от обстоятелството, че по делото няма данни този акт да е влязъл в сила. Това е така, тъй като е настъпил определеният с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК падеж на установените с ревизионния акт от 14.03.2023 г. задължения, като на 5 основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК същите подлежат на принудително изпълнение, доколкото не са ангажирани доказателства изпълнението на ДРА да е спряно. Съдът намира за недоказано направеното от длъжника възражение, че описаните в т. 2 от молбата на кредитора публични вземания за задължителни осигурителни вноски за периода от м.

05.2019 г. до м. 12.2021 г. в общ размер от 527308.28 лева са погасени чрез плащане. От представените към отговора на молбата платежни документи и справка за извършени плащания не се установява този факт, тъй като от съдържанието на тези документи не може да се обоснове извод, че извършеното плащане е именно за погасяване на процесните задължения.

Представената справка за движение по банковата сметка на лице, различно от длъжника, за периода 01.03.2019 г. – 05.09.2023 г., също не установява този факт.