Определение № 15892 от 14.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15892 гр. Варна, 14.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110112102 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127 б от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по молбата З. А. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.

„Република" №58, вх.2, ет.8, ап.50 срещу С. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.

„Сливница" 187б, ет.4, ап.23 и адрес в чужбина: 10714 Cariuto Ct, Сан Диего, Калифорния ПК 92124, САЩ, с която се иска да бъде наложена забрана родените от брака между страните деца Себастиан Александър Ж., роден на 01.07.2019 г. и Клеър Никол Ж., родена на 05.01.2021 г., да напускат страната. Излагат се твърдения за наличие на опасност децата да бъдат неправомерно изведени от страната и установяването им в САЩ.

Съобразно твърденията на молителката, с ответника са съпрузи и родители на децата Себастиан Александър Ж. и Клеър Никол Ж.. Над 20 години съпрузите живеели в САЩ, Сан Диего, където били родени и децата им. В резултат на осъществено от ответника домашно насилие на 12.102925 г. и на 19.10.2025 г. в САЩ, молителката пристигнала с двете деца в България. По нейна молба било образувано производство по ЗЗДН, като по гр.д. № 11842/2025г. на ВРС била издадена Заповед за незабавна защита.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че не е международно компетентен да разгледа и се произнесе по молбата, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 28, ал. 1 КМ ПЧ, международната компетентност се проверява служебно от съда, освен когато международен акт или акт на правото на Европейския съюз не предвижда друго.

Преценката за международната компетентност на съда да разгледа делото и да реши спора между страните, винаги предхожда преценката за допустимост и основателност на предявения иск.

Съгласно чл. 127 б, ал. 1 СК районният съд по настоящия адрес на детето образува дело по молба от родител, настойник или попечител за налагане на забрана за извеждане от страната на дете с обичайно местопребиваване в Република България при риск съгласно чл. 32, параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 1

7 декември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2018/1862".

За определяне на международната компетентност по настоящото дело, приложение следва да намери Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца /Конвенцията/, ратифицирана от РБ със закон, приет от 40 НС на 18.01.2006г., обн. ДВ, бр. 9/27.01.2006г., която е ратифицирана и от САЩ.

На 22.10.2025 г. ищцата и децата са пристигнали в България.

От служебно изготвените справки се установява, че настоящият адрес на децата е в гр. Смолян. Настоящият адрес е вписан на 07.11.2025г. служебно по реда на чл.90, ал.2 ЗГР .

Цел на горепосочената Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, отнасящи се до упражняване на родителската отговорност, а терминът "родителска отговорност", според чл. 1, ал. 2 включва родителска власт, която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите по отношение личността и имуществото на детето. Тези мерки могат да се отнасят, съгласно чл. 3, б. "b" и до правото на упражняване на родителските права, касателно грижата за личността на детето и по специално правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване. Спорът по чл. 127 б СК попада в предметния обхват на Конвенцията, като не е сред изключенията, посочени в чл. 4.

Съгласно чл. 5, ал. 1 Конвенцията, компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането им. Макар в Конвенцията да не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване", то такава се извлича от практиката на СЕС. В решение на СЕС по дело С-497/10, понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8 и чл. 10 Регламент (ЕО) № 2201/2003г. на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, е прието, че същото трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. В конкретния случай е установено, че децата на страните, заедно с майката, считано от 22.10.2025г. се намират на територията на България, т.е. обичайното местопребиваване на децата е в САЩ. Според СЕС /решение по дело С-523/2007/ понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на чл. 8, § 1 Регламент /Е0/ № 2201/2003г. е това пребиваване, което съответства на мястото, изразяващо определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава - членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция дължи да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай, като съобрази и мястото, където е центърът на интересите на детето, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване.

Себастиан Александър Ж. и Клеър Никол Ж. имат обичайно местожителство в САЩ и съдилищата там имат изключителна юрисдикция по всички въпроси за родителската отговорност, които я засягат по силата на чл. 5 от Конвенцията.

Според чл. 5, § 1 от Конвенцията съдебните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността или имуществото на детето. А в чл. 5, § 2 от Конвенцията е посочено, че по силата на член 7, в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в 2 друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето. В чл. 7, § 1 от Конвенцията е посочено, че в случай на незаконно прехвърляне или задържане на детето органите на договаряща държава, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането, запазват своята компетентност до момента, когато детето придобие обичайно местопребиваване в друга държава, както и ако лицето, на което е предоставено правото на упражняване на родителски права, е изразило съгласие с прехвърлянето или задържането, или детето е пребивавало в тази друга държава най-малко една година след като лицето, институцията или органът, имащи право да упражняват родителски права, узнаят или е следвало да узнаят за местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото връщане не е подадена и разгледана, и детето се е интегрирало в новата си среда. В чл. 7, § 2 е посочено и кога прехвърлянето или задържането на детето следва да се смята за незаконно: когато то е в нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставени на лице, институция или всеки друг орган, самостоятелно или съвместно, съгласно законодателството на държавата, в която детето е имало обичайното си местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането и към момента на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано, самостоятелно или съвместно, или е щяло да бъде упражнено, ако тези събития не са настъпили. Уточнено е, че правото на упражняване на родителски права, може да произтича от закона, от съдебно или административно решение или от споразумение, което е в сила според правото на тази държава. В чл. 7, § 3 от Конвенцията е регламентирано, че докато органите, посочени в параграф 1, запазват своята компетентност, органите на договарящата държава, в която е прехвърлено детето или в която то е задържано, могат да вземат само такива спешни мерки, по силата на член 11, каквито са необходими за закрила на личността или имуществото на детето. С разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията е уточнено, че във всички спешни случаи органите на всяка договаряща държава, на чиято територия се намира детето или неговото имущество, са компетентни да вземат необходими мерки за закрила. От значение за определяне на компетентността на държавата-член да разгледа спора е дали преместването на детето в другата държава представлява незаконно прехвърляне или задържане по смисъла на чл. 7, § 2 от Конвенцията от 1996г. Определението за незаконно прехвърляне или задържане, използвано в Конвенцията от 1996г. е същото като това, използвано в Хагската конвенция относно отвличането на деца от 1980 г., което свидетелства за допълващия характер на двете конвенции в това отношение. Ако детето е незаконно прехвърлено и задържано в България и е придобило обичайно местопребиваване в държавата, където е било незаконно прехвърлено или задържано /чл. 7, § 1/, то има значение дали лицето, на което е предоставено упражняването на родителските права е изразило съгласие с незаконното прехвърляне или задължане /чл. 7, § 1, б. „а“/. Следващото условие е дали детето е пребивавало в новата държава най-малко 12 месеца, след като лицето, упражняващо родителките права е узнало или е следвало да узнае за местонахожданието на детето /чл. 7, § 1, б. „б“/.

Посочената компетентност по обичайното местопребиваване на детето е абсолютна, като хипотезите, в които е възможна дерогацията й, са изрично предвидени в чл.

8–10 от Конвенцията, но в конкретния казус нито една от тях не е налице. България не е замолена държава по смисъла на чл. 8, § 1 от Конвенцията, за да е възможно приложението на чл. 9, § 1 от Конвенцията. По силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ, Конвенцията е част от вътрешното право и има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат. От друга страна предметът на спора не е сред резервите на РБ в Закона за ратифициране на Конвенцията, обн. ДВ бр. 9/27.01.2006г., доколкото не се отнася до имущество на детето.

Поради изложеното, Районен съд - Варна не е международно компетентен.

След като обичайното местопребиваване на децата не е на територията на страна, 3 съдът намира, че следва служебно да прогласи, че не разполага с компетентност да разгледа иска по чл.127 б СК.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд гр.Варна не е компетентен да разгледа и реши иска с правно основание чл.127 б СК, по който е образувано гр.д.№ 12102/2025г. по описа на ВРС, на основание чл.5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996г., ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006г., в сила за РБ от 01.02.2007, по която страна е САЩ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 12102/2025г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4