Определение № 1867 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1867 гр. София, 20.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501959 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 8490 от 12.07.2023 г. Софийски градски съд е повдигнал препирня за подсъдност по гр.д.№ 7943/2023г. повод изпратеното му от СРС гр. д. № 3437/2023г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 113 състав. СГС е посочил, че съгласно съдебната практика вземанията произтичат от едно правоотношение по договор, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури) представлява един иск (в този смисъл е Определение №114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о., ТК.). Посочил е, че в случая вземанията на молителя не произтичат от едно правоотношение с ответника, а са налице отделни притезания, представляващи неизплатени цени за покупко-продажба на стоки, като всяка от процесните фактури представлява отделен договор между страните, поради което са налице множество отделни обективно съединени претенции, цената на всяка от които е под 25 000 лева. Посочил е, че предвид горното, доколкото цената на всеки един от исковете, предмет на делото, е под 25 000 лв., на основание чл.103 ГПК вр. с чл. 104, т.4 ГПК родово компетентен да разгледа спора, предмет на делото, е Софийски районен съд.

Съдът като обсъди материалите по приложените дела, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по делото с молба от 21.06.2023г. „Мелница Арчар“ АД е сезирала Софийски районен съд с молба за допускане на обезпечение по чл. 390 от ГПК, като в молбата е посочено изрично, стр. 1, че не се твърди едно правоотношение с ответника. Описано е, че са сключени неформални договори за продажба на стоки, съответно договори от 27.09.2021г., 07.10.2021г., 11.10.2021г., 14.10.2021г., 01.12.2021г., 06.12.2021г., 13.12.2021г., 24.01.2022г., 26.01.2022г., 31.01.2022г. и 07.02.2022г. за 1 описаните стоки – количество брашно, които сочи, че са получени, издадени са фактури, по които има дължими суми, като същите са различни – от 645,40 лв. до 4160 лв. Посочил е, че върху всяка от сумите по фактурите му се дължи лихва за периода от деня, следващ падежа до 20.06.2023г. в посочените размери, като общо е посочил, че търсената сума е 30 220,41 лв. с ДДС – главници по описаните фактури и сумата от 4 616,19 лв. – описани лихви върху всяка от сумите по фактурите, като търсената обезпечителна мярка е запор върху вземания по банкови сметки в описаните банки.

С определение № 21969 от 21.06.2023 г., СРС, 113 състав е посочил, че обезпечение може да се иска преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца, а съгласно чл. 104 т. 4 ГПК исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Позовал се е на цитираната практика и е приел, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение, чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури, представлява един иск. Приел е, че молителят сочел, че стоките по процесните фактури са доставени по отделни договори, но от хронологията на доставките и съвкупния анализ на изложените фактически твърдения, представените фактури и най-вече справката за задължения по партньори следвал извод, че същите са в изпълнение на трайно установени търговски отношения между страните, и като е приел, че не може да направи преценка за това дали е налице един договор за предварително регламентиране на доставките, като това щяло да се уточни след конкретни изявления на страните, поради което и с оглед тежестта на порока при постановяване недопустим акт в нарушение на правилата на родовата подсъдност по арг. от чл. 104 т. 4 ГПК е приел, че бъдещият иск за главница с цена от 30 220,41лв. следва да се приеме за родово подсъден на окръжния съд и е изпратил делото на СГС по подсъдност.

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.1 от ГПК компетентен да се произнесе по молбата за обезпечение на бъдещ иск е родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца, или по местонахождение на имота, който ще служи за обезпечение. В случая спорът между СГС и СРС е кой е родово компетентния съд. Съгласно чл.103 ГПК вр. с чл. 104, т.4 ГПК при цена на всеки иск под 25 000 лв. родово компетентен да разгледа спора, предмет на делото, е Софийски районен съд. Налице е практика, обективирана в определение № 114/04.03.2014г. на ВКС по т.д.№2401/2013г. и мн.др., че когато вземанията по отделни фактури произтичат от общо правоотношение, компетентността на съда се определя от сбора на цената по отделните вземания и представлява един иск. В случая водещо е твърдението на молителя по бъдещия иск, който категорично сочи, че не е налице едно общо правоотношение, а отделни такива, възникващи по всяка една сделка, обективирана във фактурите. Не могат да бъдат споделени мотивите на СРС, че имало данни за наличие на един договор за предварително регламентиране на доставките, тъй като това не се твърди от молителя, напротив, същият изрично е подчертал на страница първа от молбата си, че вземанията му не произтичат от едно правоотношение,а от отделни договори между страните. Логично е, че при липса на такива твърдения от молителя за наличие на рамков 2 договор за доставките, респ. за общо правоотношение, и изричните му твърдения, че се касае за сключени отделни договори, всеки един от които подробно е описан в т. 1 до т.12 от молбата му, с отделните си реквизити. Изводът, направен от СРС, че имало трайни търговски отношения не води до извод, че процесните вземания произтичат от общо правоотношение, при положение, че твърденията на страната са такива. Вярно е, че в производството по обезпечение на исковете, съдът няма как да даде указания и възможност на страната да уточнява своите фактически твърдения и искания, още по-малко обективно да се установява истината чрез събиране на доказателства, но именно с оглед изложеното и твърдяното от молителя следва да се определи родово компетентния съд. В случая молителят твърди наличие на дванадесет отделни правоотношения по отделно сключени според изложеното от него договори за продажба, като по отношение на всеки от тях би могло да се изтъкнат различни съображения относно валидност, изпълнение и прочие, поради което не може да се приеме, че макар сумата от сбора на отделните вземания да е над 25 000 лв. се касае за общо правоотношение и подсъдността следва да е на окръжен съд.

Твърденията на молителя са, че няма общо правоотношение / рамков договор или друго/, а отделни такива, поради което е налице обективно кумулативно съединяване на дванадесет претенции за различни вземания по размер, дата на падеж и изискуемост, всяко от които е за сума под 25 000 лв. и това определя спорът да е родово подсъден на районен съд, в случая СРС. С оглед горното повдигането на препирнята за подсъдност от СГС е основателно и следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по молбата е Софийски районен съд.

Воден от горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ по молба с вх.№177083/21.06.2023г., подадена от „Мелница Арчар“ АД, ЕИК 121897006, до Софийски районен съд, с искане за допускане на обезпечение по чл. 390 от ГПК, е СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Делото да се изпрати на СРС по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3