Решение № 169 от 16.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Ива Андр. И. в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за възобновяване № 20221000600435 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 33 НПК.

Образувано е по искане на главния прокурор на РБългария за възобновяване на наказателно дело – нохд № 79/2022 на Районен съд Бяла Слатина, 2-ри наказателен състав и отмяна на постановеното по него, на основание чл. 382, ал. 7 НПК, определение № 31 от 24.02.2022г., с което съдът е одобрил споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия М. С. Б.. Със споразумението подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 234в, ал. 2, вр. ал. 1, вр чл. 28, ал. 1 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С искането се релевират касационните основания на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК.

Представят се данни за съдимостта на М.Б., от които било видно, че той е осъждан и не е реабилитиран. Главният прокурор твърди, че съдът е нарушил закона, тъй като неправилно е приложил чл. 66, ал. 1 НК. С това, че съдът е одобрил споразумението вместо да предложи на страните съответните промени, още счита, че съдът е нарушил и процесуалния закон. Прави искане да се възобнови делото, да се отмени постановеното определение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира искането да се уважи.

1

Служебно назначеният защитник на осъдения релевира явна несправедливост на наказанието като основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Заявява и допуснати съществени процесуални нарушения на фаза досъдебно производство поради това, че осъденият е неграмотен, но нямало данни съответните протоколи да са му били прочетени. Нямало и указване в обвинението спрямо кое от осъжданията на лицето е налице квалификацията „повторност“ на деянието. Поради това намира, че съдът не е изпълнил задълженията си да следи за правилното приложение на закона не само по отношение на нормата на чл. 66 НК, но и по други нарушения и че искането на главния прокурор се явява частично основателно.

Осъденото лице в лична защита се присъединява към защитника си. Заявява, че не разбира.

В последна дума предоставя на съда да реши.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането, на страните и материалите по делото прие следното:

Искането е допустимо за разглеждане. То е подадено от активно легитимиран субект по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, срещу акт от кръга на чл.

419 НПК.

По същество е основателно по част от основанията си.

С цитираното определение РС Бяла Слатина е одобрил споразумение, с което М.Б. се признава за виновен за това, че при повторност, на 09.02.2022г. в с. Борован, обл.

Враца, е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с което създал условия за непълно отчитане на потребената енергия от частен дом в с.

Борован – престъпление по чл. 234в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Наложено му е цитираното наказание с приложение на чл. 66 ал. 1 НК.

Като е отложил изпълнението на наказанието съдът е нарушил закона. Той не е съобразил, че съгласно данните за съдимост подсъдимият се счита осъждан с наказание лишаване от свобода за престъпление общ характер – материална пречка за приложението на нормата на чл. 66, ал. 1 НК.

М.Б. е осъждан с определение за одобряване на споразумение по нохд 2/2010 на РС Бяла Слатина, в сила от 22.06.2010г. за престъпление от 11.07.2006г. по чл. 197, т.

3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и с наложено наказание „пробация“, изтърпяно на 05.01.2011г.

Той е осъждан и с определение за одобряване на споразумение по нохд № 286/2011 на РС Бяла Слатина в сила от 26.09.2011г. за престъпление от 04/05.04.2011г. по чл. 195, ал.1, т. 3, 5 и 7 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години.

Той е осъждан и с определение за одобряване на споразумение по нохд № 269/2012г. на РС Бяла Слатина, в сила от 25.07.2012г. за престъпление извършено в периода 12.12.2011г. – 22.02.2012 г. по чл. 195, ал.1 , т. 3,4 , 5 и 7 вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 28, ал. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ 2 режим.

Приведено е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието по осъждането по нохд № 286/2011 на РС Бяла Слатина – една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим. Това наказание е изтърпяно на 23.06.2013г., а по нохд № 269/2012 на РС Бяла Слатина – на 29.11.2013г.

Следват други две осъждания на лицето – с определение по нохд № 55/2018г на РС Бяла Слатина, в сила от 30.01.2018г. за престъпление от 17.01.2018г. по чл. 234в, ал.

1 НК с наказание „пробация“, изтърпяно на 08.08.2019г., и с определение по нохд № 499/2021 на РС Бяла Слатина, в сила от 18.11.2021г. за престъпление от 09.11.2021г. по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 2 НК с наложено наказание „глоба“ от 200 лв.

При така изложеното, верни са доводите на искането, че М.Б. е осъждан и не е реабилитиран. Той не е могъл да се реабилитира по право по първото си осъждане, тъй като в течение на три години от изтърпяване на наказанието е извършил второ престъпление наказуемо с лишаване от свобода – това по нохд № 286/2011 на РС Бяла Слатина, наказанието по което е една година и шест месеца лишаване от свобода и десетгодишният срок за реабилитация по който, по силата на чл. 88а, ал. 2 НК, е следвало да изтече на 23.06.2023г.

Към датата на процесното деяние – 09.02.2022г. правилно главният прокурор релевира, че е изтекъл срокът за абсолютна реабилитация по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1 НК за осъждането по нохд № 55/2018 на РС Бяла Слатина, респективно, според този съд, и по нохд № 269/ 2012 на РС Бяла Слатина, тъй като наказанието по него е по-малко от една година лишаване от свобода, и се прилага петгодишният срок по чл.

88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, който е изтекъл преди извършването на следващото престъпление – това по нохд № 499/21 на РС Бяла Слатина, така както е бил изтекъл и срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК за реабилитация по наказанието по нохд № 55/2018 на РС Бяла Слатина.

Що се отнася до осъждането, по което е наложено наказание глоба, то е ирелевантно за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Не е изтекъл обаче срокът за реабилитация по осъждането по нохд № 286/2011, с което на М.Б. е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяно на 29.11.2013г.

При това, решаващият съд не е следвало да одобрява споразумението в този вид, тъй като то противоречи на закона. Като го е одобрил, сам съдът е нарушил закона.

Що се отнася до доводите на защитника за допуснати нарушения различни от посочените в искането на главния прокурор – те не могат да са предмет на обсъждане.

В настоящото производство съдът се ограничава стриктно до основанията релевирани от субекта, който го е сезирал.

Не се споделя доводът на искането, че като не е предложил промени в споразумението, които да доведат до правилен съдебен акт, решаващият съд е нарушил процесуалния закон. Процесуалното нарушение не може да е функция от неправилното приложение на материалния закон. Валидно е точно обратната обусловеност. Отсъствието на активно поведение на съда да предложи промени в споразумението не се явява процесуално нарушение, тъй като е подчинено на неговото разбиране за приложение на материалния закон, независимо че може да е грешно.

3

Бездействието е следствие на неправилното приложение на материалния, а не процесуалния закон. Това правомощие няма отношение към положението на страните в процеса, гарантирането на техните процесуални права, към спазването на основни процесуални принципи, нито към формата на съдебните действия и актове. То действително е допустимо средство за материална корекция на предложеното споразумение, респективно - за правилно решаване на делото, но само ако сам съдът тълкува и прилага материалния закон вярно. Следователно, с неупражняването на това правомощие съдът не нарушава процесуални норми и не довежда до незаконосъобразен от формална гледна точка акт, а единствено до неправилен такъв.

Изводът е верен и поради възможността съдът да не одобри споразумението без да предлага съответни промени, или когато те не се приемат от страните.

При новото разглеждане на делото съдът следва да предложи промени в споразумението, така че да е съобразено с материалния закон, при което самият той да постанови правилен съдебен акт, ако не - не следва да го одобрява, като противоречащо на закона.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 79/2022 на Районен съд Бяла Слатина, 2 наказателен състав.

– ри

ОТМЕНЯ постановеното по него, на основание чл. 382, ал. 7 НПК, определение № 31 от 24.02.2022г., с което съдът е одобрил споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия М. С. Б..

ВРЪЩА делото на РС Бяла Слатина за разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4