Акт от 28.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31351 гр. София, 28.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110115659 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

177325/03.06.2026 г., от А. Б. Н., с ЕГН: **********, с настоящ адрес:

**********,срещу **********, ЕИК *******, с адрес: **********, с която са е предявен положителен установителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.22 ЗПК с който да бъде обявен за нищожен договор за потребителски кредит № 7200312190569 от 27.08.2024 г., като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката, застраховката се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК. Твърди, че неустойката, застраховката протИ.речи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката, застраховката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника. Твърди, че без застраховката не е могъл да сключи договора, а премията е заплатена от ответника, но за сметка на ищеца, която премния е разсрочена във времето в погасителния план за разсроченото връщане на главницата. Твърди се, че върху застрахователната сума е начислена договорна лихва.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли 1 делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.Договор за потребителски кредит № 7200312190569 / 27.08.2024; 2.Адвокатско пълномощно. 3.Договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава сключването на договора с посоченото съдържание, като главницата е 3 500 лева и застраховка в размер на 2 132.40 лева, като общата сума била 5 632.40 лева. Оспорва да е налице неустойка в договора, а само застрахователна премия. Твърди, че застрахователния продукт е доброволен и не е условие за сключвате на договора. Твърди, че съдът следва да съобрази решението по дело С-744/24 г. на СЕС, като договорната лихва да не се начислява само по отношение на застрахователната премия, но не и спрямо главницата, тъй като съдът следва да приложи чл.26, ал.4 ЗЗД. Твърди, че от договора е ясен как е сформират ГЛП и ГПР. Не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Позовава се на съдебна практика, в която е прието, че доброволната застрахователна премия не е условие да се обяви договора за недействителен.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. А. А. А., служебен №****, АК- Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: *******, тел. ********,, която представителна власт е валидна за всички инстанции (л. 50 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.30 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на иска е стойността на договора. Видно от 2 представения договор цената на договора е 10 224.87 лева или 5227.89 евро.

Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Държавната такса за установителния иск е 209.12 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 216202/06.07.2026 г. (л. 75 от делото).

Представен е документ по чл.102з, ал.3 ГПК за чл.128, т.3 ГПК.

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Още с разпореждането по чл.131 ГПК съдът е указал на ответника да подава книжата с документ по чл.102з, ал.3 ГПК или с такъв по чл.102, ал.2, т.2 ГПК. Ищецът не е страна по чл.50, ал.5 ГПК и не е задължителен субект да получава електронни книжа. Не е изразил съгласие по чл.38-38а ГПК за получаване на електронни книжга. Ето защо с оглед процедурата по чл.248 ГПК и факта, че съдът е изготвил служебно преписи, то ответникът е останал задължен по смисъла на чл.77 ГПК.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

С оглед възражението, че клаузата за застраховка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на застраховка.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1. Каква е главницата по кредита.

2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателя и какво се 3 включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

3. Кое лице е получило процесната сума

4. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включени ли са застраховки, такси, премии, неустойки, възнагражденията обезпечения и др.

5. Колко е договорната лихва. В нея включена ли е застраховката.

6. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи застраховката.

7. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 27.08.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

8. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включат застраховката

9. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит.

10. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа главница без да се включва включат застраховката 11. Колко е непогасената част общо и по компоненти кам датата на изготвяне на експертизата и депозиране на ИМ

12. Колко е непогасенагта главница към датата на депозиране на ИМ и към датата на изготвяне на експертизата.

13. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП

Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, на основание чл.160 ГПК.

По съдебно-техническа експертиза (СТЕ)

С оглед приложените на императивна правна норма, съдът има нуждата от специални знания от областта на техниката и информационните технологии, поради което на основание чл.195 ГПК следва да допусне съдебно-техническа експертиза 2, на която вещото лице да отговори на следните въпроси:

1. Какъв вид шрифт е използван при договора – л.6-13 от делото?

2. В процесния договор еднакъв шрифт ли е ползван? Ако не – кой е той?

3. Всеки един от договорите, с един шрифт и размер ли е написан или няколко шрифта?

4. Какъв е размерът на всеки един от шрифтовете по всеки един от договорите?

5. Използваният вид и размер шрифт отговаря ли по размер на шрифт Times New Roman 12 pt?

6. Какво отношението на размера на шрифта при всеки един от шрифтовете, които е използван при договора?

Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, о на основание чл.160 ГПК.