Решение № 147 от 03.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Въззивно гражданско дело № 20241800500613 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 680/22.01.2026 г., подадена от въззивника П. К. П., чрез процесуалния й представител – адв. С. Г., с която се иска допълване (съобразно изрично посоченото в молбата) на Решение № 626 от 30.12.2025 г. по в. гр. д. № 613/2024 г. пописа на Окръжен съд – София, в частта му относно разноските, дължими на жалбоподателката по представените два договора за правна помощ.

В молбата се твърди, че в решението си съдът не е обсъждал това искане и няма мотиви по него. С оглед на горното страната иска съдът да измени (отново съобразно заявеното в молбата) решението в частта за разноските.

Със същата молба се иска съдът на основание чл. 250 ГПК да допълни решението си, като се произнесе и по дължимите законни лихви, поискани още с исковата молба, както и за периода от момента на присъждане на сумата до окончателното изплащане на сумата, което били поискали с исковата молба.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, респ. този по чл. 250, ал. 2 ГПК (съобщението е получено на 16.02.2026 г.) С. С. Г., чрез адв. В. К., е подал становище вх. № 2033/24.02.2026 г., изпратено по ел. поща на съда на 23.02.2026 г., с което се прави искане молбата по чл. 250 ГПК да бъде оставена без уважение.

По отношение на искането за допълване на решението в частта за разноските се обръща внимание, че съдът е мотивирал решението с оглед 1 отхвърлената претенция на въззивницата, поради което законосъобразно е отхвърлил и претенцията за присъждане на разноски.

Относно искането за допълване на решението в частта относно дължимите лихви се сочи, че с въззивната жалба е оспорено решението само в конкретна негова част, видно и от петитума на жалбата. Сочи се, че въззивницата не е предявила иск за осъждане на ответника по въззивната жалба да й заплати и лихва върху претендираната сума, поради което съдът не може да се произнася по непредявен иск, а искането за допълване в тази си част се явява недопустимо. Алтернативно се прави искане молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, като съобрази подадената молба и становището на насрещната страна, намира следното:

С Решение № 149 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 152/20217 г. по описа на РС – Сливница съдът е допуснал до делба съсобствените между страните недвижими имоти и лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, при квоти по ½ ид. част за всеки съделител. Със същото решението искът касателно останалите движими вещи, предмет на делото, е отхвърлен, като в тази си част решението е потвърдено с Решение № 102/09.03.2020 г. по в. гр. д. № 729/2019 г. по описа на Окръжен съд – София, което е влязло в сила.

С определение от 28.07.2020 г. РС – Сливница е насрочил делото за разглеждане във втора фаза на делбата.

По делото е постъпила молба от П. К. П., с която са заявени претенции по сметки за сумата в размер на 30075,00 лева, дължима за периода от 25.03.2015 г. до 30.09.2020 г., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния лек автомобил. Със същата молба е направено и искане за присъждане на законната лихва считано от 25.03.2015 г. до окончателното плащане на сумата.

Постъпила е и молба от С. С. Г., с която също са заявени претенции по сметки, подробно описани по пера, представляващи разходи за делбения автомобил, сторени от съделителя.

С протоколно определение от проведеното на 27.10.2020 г. открито съдебно заседание съдът е прел за съвместно разглеждане искането по сметки на съделителката П. против съделителя Г. за заплащане на сумата от 30075,00 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на допуснатия до делба лек автомобил марка „О.“, модел „В.“ за периода от 25.03.2015 г. до 25.09.2020 г., която претенция е квалифицирал по чл. 31, ал. 2 ЗС. По молбата в частта относно законната лихва считано от 25.03.2015 г. до окончателното плащане на сумата, липсва произнасяне, като това искане не е прието за съвместно разглеждане.

Със същото протоколно определение е приета за съвместно разглеждане и претенцията по сметки на съделителя Г. за сумата в общ размер на 3417,20 лева, индивидуализирана и по пера, представляваща необходими разноски по чл. 30, ал. 3 ЗС за ремонт и поддръжка на допуснатия до делба лек автомобил.

2

До приключване на съдебното дирене пред РС – Сливница искане за прибавяне на изтекли лихви по смисъла на чл. 214, ал. 2 ГПК – като законна последица от уважаване иска, не е правено.

С Решение № 260001 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 152/20217 г. по описа на РС – Сливница, след частично прекратяване на делото по отношение на допуснатите до делба недвижими имоти, по отношение на които страните са спогодили, съдът на основание чл. 348 ГПК е изнесъл на публична продан делбения лек автомобил и е уважил частично претенцията по сметки на съделителката П. за сумата в размер на 2288,50 лева, дължима за периода от 25.03.2015 г. до 05.02.2018 г., като я е отхвърлил за горницата до пълния предявен размер от 30075,00 лева и за периода от 06.02.2018 г. до 30.09.2020 г.

Със същото решение съдът е уважил частично и претенцията по сметки на съделителя Г. за сумата от 960,04 лева, отхвърляйки я за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 3417,20 лева.

Искане за допълване на това решение за законната лихва върху претендираната от П. сума за периода от 25.03.2015 г. до окончателното й изплащане не е правено.

Това решение е обжалвано от съделителката П. в частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметки за периода от 06.02.2018 г. до 30.09.2020 г., като счита, че обезщетение й се дължи и след тази дата, като моли с въззивното решение да й се присъди такова за период от 1789 дни – до 01.02.2023 г. включително, възлизащо в размер на .

Срещу решението в частта, с която е уважена претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е депозирана въззивна жалба и от С. Г. с искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което претенцията за обезщетение да бъде изцяло отхвърлена. В същата жалба се прави оплакване и срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията на ответника – съделител, с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за сумата над 960,00 лева до пълния предявен размер от 3417,20 лева, представляващи сторените от лицето необходими и полезни разноски за процесния автомобил. Моли се с въззивното решение претенцията да бъде уважена в цялост.

По повод така подадените жалби първоначално е образувано гр. д. № 541/2023 г. по описа на Окръжен съд – София, което е било прекратено с протоколно определение от открито съдебно заседание, а делото върнато на РС – Сливница за произнасяне по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването до окончателното извършване на делбата, което въззивният съд е счел, че е направено от съделителката П. още с молбата, докладвана след влизане в сила на решението по допускане на делбата.

Това искане е разгледано от РС – Сливница в открито съдебно заседание на 08.07.2024 г., в което страната е заявила изрично, че не е желае произнасяне по чл. 344 ГПК и няма искане за допълване на решението, поради което делото 3 повторно е било изпратено на Окръжен съд – София, като е образувано под нов номер – № 613/2024 г. по описа а Окръжен съд – София.

В съдебно заседание, проведено на 08.10.2025 г., въззивникът П., чрез процесуалния си представител адв. Г., прави искане за плащане на разноски, като представя и списък по чл. 80 ГПК. В списъка са посочени сумите в размер на 500,00 лева – по в. гр. д. № 541/2023 г. и в размер на още 500,00 лева – по в. гр. д. № 613/2014 г. и двете по описа на Окръжен съд – София.

С решение № 626 от 30.12.2025 г. по гр. д. № 613/2024 г. пописа на Окръжен съд – София съдът е уважил частично жалбата на въззивника Г., като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която съделителят Г. е осъден на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на съделителя П. сумата над 1844,98 лева, до присъдената с решението сума от 2288,50 лева, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на съделителя Г. с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата над 960,04 лева до сумата от 1245,30 лева, като вместо това е отхвърлил претенцията на съделителката П. за осъждане на съделителя Г. за сумата над 1844,98 лева до присъдената с решението сума от 2288,50 лева, представляваща обезщетение за ползване на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № С. **** Х. за периода от 25.03.2015 г. до 05.02.2018 година и е осъдил съделителката П. да заплати на съделителя Г. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от още 285,26 лева, над присъдените с решението 960,04 лева, представляваща сторените необходими разноски за лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № С. **** Х.. С решението съдът се е произнесъл и по дължимите на съделителя Г. разноски пред въззивния съд съобразно уважената част от жалбата му.

Видно от мотивите към решението съдът е приел, че предвид неоснователността на подадената от П. П. въззивна жалба и частичната основателност на подадената от С. Г. въззивна жалба, разноски се дължат единствено на последния и то само по отношение на уважената част от въззивната жалба.

Видно от представените по в. гр. д. № 541/2023 г. и по в. гр. д. № 613/2014 г. и двете по описа на Окръжен съд – София договори за правна защита и съдействие, за осъщественото от адв. Г. процесуално представителство въззивникът П. е заплатила сумите в размер на по 500,00 лева.

С оглед на горното, съдът намира следното по молбата с правно основание чл. 250 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за допълването може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

На първо място следва да се отбележи, че макар и неясно формулирано, съдът намира, че искането за допълване касае както присъждането на законна 4 лихва върху обезщетението за лишаване от ползването, която законна лихва се претендира за периода от 25.03.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.

Молбата за допълване е подадена от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на въззивника П. К. П. – адв. Г., в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК (решението, което подлежи на касационно обжалване в частта относно претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, е връчено на адв.

Г. на 19.01.2026 г., а молбата е подадена на ръка на 22.01.2026 г.), поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Безсъмнено се установява от данните по делото, че с молбата си, подадена след влизане в сила на решението по допускане на делбата, П. К. П. е заявила претенции по сметки за сумата в размер на 30075,00 лева, дължима за периода от 25.03.2015 г. до 30.09.2020 г., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния лек автомобил, ведно със законната лихва считано от 25.03.2015 г. до окончателното плащане на сумата.

По тази молба първоинстанционният съд се е произнесъл в открито съдебно заседание, проведеното на 27.10.2020 г., като е приел за съвместно разглеждане претенцията по сметки, но не и искането за присъждане на законна лихва, по отношение на което дори е дължал указания.

Надлежното произнасяне по реда на чл. 250 ГПК предпоставя по посочения въпрос да липсва произнасяне както в мотивите на съдебния акт, така и в диспозитива му, доколкото произнасянето в мотивите, но не и в диспозитива, е основание за провеждане на производство по чл. 247 ГПК. С постановеното по делото първоинстанционно решение РС – Сливница е уважил частично иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, като не се е произнасял в мотивите и диспозитива на съдебния акт по дължимостта на законната лихва нито считано от 25.03.2015 г., нито считано от датата на подаване на молбата, съдържаща претенциите по сметки – 27.10.2020 г., до окончателното изплащане на това задължение.