Определение № 10463 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10463 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110175189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 402477/08.12.2025 г., подадена от адв. Л. Б., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като увеличи възнаграждението на адв. Б. според размера на уважения иск съгласно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Акцентира върху дължимото на вещото лице и на съдията възнаграждение. Сочи, че съдът не можел да определя възнаграждение по минимума по наредбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е подала становище.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от ищеца и неговия процесуален представител, поради което молбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/.

1

Настоящият състав намира, че определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева е справедлив. В постановеното по делото решение съдът е посочил взетите предвид обстоятелства при определяне на възнаграждението, а именно – осъществената от адвоката защита по предявения иск.

Следва да се вземе предвид също така обстоятелството, че делото е решено в едно заседание, в което адв. Б. не се е явила, от страните са предствени единствено писмени доказателства. Следва да се посочи, че по предявените от ищеца иск има непротиворечива и константна съдебна практика, като същия не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.

С оглед на горното, съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 402477/08.12.2025 г., подадена от адв.

Л. Б., с която се иска съдът да измени постановеното по делото решение №20906/17.11.2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2