Решение № 2517 от 12.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2517 гр. Бургас, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20252120103817 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба на С. П. Б., с ЕГН **********, с настоящ адрес в град Бургас, против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ***/01.07.2024 г., а при условията на евентуалност – ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на клаузата на чл. 29, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ***/01.07.2024 г. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са сключили Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, № ***/01.07.2024 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата като потребител сумата 600 лева, със срок на погасяване 5 месеца, лихвен процент по кредита 36% и годишен процент на разходите 42, 58%. Съгласно чл. 19 потребителят следвало да предостави обезпечение за задължението си, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с трето физическо лице, което подлежи на одобрение по преценка на кредитора. В разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от договора било предвидено, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено обезпечение. В разпоредбата на чл. 30 от договора пък се предвиждало, че при неизпълнение 1 на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в уговорения срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи неустойка в размер на 1 % от просрочената сума. Излагат се доводи, че договорът е недействителен, тъй като посоченият в него ГПР не е правилен, защото не включва уговорената неустойка.

Евентуално се поддържа, че клаузата на чл. 29, ал. 1 е недействителна поради противоречие с чл. 33, ал. 2 и чл. 5, ал. 9 ЗПК, както и поради неравноправност.

В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Навежда подробни съображения против твърденията на ищцата за недействителност на договора и на отделни клаузи от него на посочените в исковата молба основания.

По делото е приета за съвместно разглеждане с първоначалната искова молба и насрещната искова молба на „СТИК-КРЕДИТ“ АД против С. П.

Б. за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ***/01.07.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на насрещната искова молба на 07.07.2025 г. до окончателното плащане, а при условията на евентуалност – в случай, че процесният договор бъде обявен за недействителен, за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца сумата о т 600 лева, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем № ***/01.07.2024 г., ведно със законна лихва от подаване на насрещната искова молба на 07.07.2025 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В насрещната искова молба се твърди, че заемната сума от 600 лева е усвоена от потребителя, но той не е направил никакви плащания по договора.

В законовия срок е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, с който ответницата оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Счита, че главният насрещен иск за договорно неизпълнение е неоснователен поради това, че договорът е недействителен и не обвързва страните.

В съдебно заседание ответницата, чрез пълномощника си, уточнява, че по същество не оспорва евентуалния насрещен иск, тъй като в случай, че договорът бъде обявен за недействителен, чистата стойност на кредита в размер на 600 лева следва да бъде възстановена в полза на кредитодателя.

Признава, че към днешна дата не са извършвани никакви плащания по договора.

Правната квалификация на предявения главен установителен иск е чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, на предявения евентуален установителен иск – чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 146, ал.

1 ЗЗП, а на насрещните осъдителни искове – чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК.

2

По първоначалния главен установителен иск:

Правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск се основава на необходимостта от внасяне на яснота в отношенията между страните относно съществуването на правна връзка помежду им въз основа на сключен договор за кредит. Поради това искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледа по същество.

Не е спорно по делото, че между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № ***/01.07.2024 г. със следните параметри: размер на кредита 600 лева, брой вноски 5, ГЛП 36 %, ГПР 42, 58 %, обща сума за изплащане 661, 02 лева. Предвидено е и предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. В погасителния план към договора е включена и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение – в размер на 1045, 85 лева, платима на месечни вноски наред с месечните погасителни вноски за главница и лихва.

Съгласно чл. 19 от договора в случай че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ, и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Клаузата на чл. 20 от ОУ към договора предвижда изискванията, на които следва да отговаря поръчителя: дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявлението за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението за кредит. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни 3 изисквания относно поръчителя. Поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Третото лице поръчител подлежи на предварителна проверка и одобрения от страна на кредитора с оглед спазване на изискванията на настоящия член и неговата възможност да изплати обезпеченото вземане. Одобрението се извършва по преценка на кредитора.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от договора гласи, че в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Освен това клаузата на чл. 30 от договора предвижда, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума.

Спорни по делото са правните въпроси относно характера на предвидената неустойка и дали тя следва да бъде включвана в общите разходи по кредита.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на ЗПК и кредитополучателят по него има качеството на потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

4

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/541583b3-87d5-480d-86a5-ee1a6c68dfa4