Решение № 257 от 17.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. С.З., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20255500900200 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и акцесорни претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано, след като с Решение № 101/01.04.2025 г., постановено по в. т. д. № 52/2025 г. по описа на Окръжен съд – С. З. е обезсилено решение № 132/24.07.2024г., постановено по гр. д.

№ 741/2023г. по описа на Pайонен съд – Ч., поради нарушение на родовата подсъдност по чл. 104, т. 4 от ГПК и делото е изпратено на Окръжен съд – С.З. за образуване на дело и разглеждане на предявените искове на „Ю.“ АД против Б. Д. Д. и Д. Д. Б..

Ищецът излага в исковата молба, че Б. Д. Д. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Ю." АД Договор за кредит с № FL1227298. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължил и Д. Д. Б.. Твърди се, че на дата 05.08.2022г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на 05.09.2022 г. по отношение на вноските за лихва, като по този начин е изпаднал в забава. Сочи се, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от дата на изпадане в забава 05.08.2022 г. за главница и 05.09.2022 г. - за лихва. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем, считано от 1

17.02.2023 г., като за същото е информирала длъжниците с връчена им покана чрез ЧСИ И.С. на основание чл.18, ал. 5 ЗЧСИ. С поканата е даден срок и възможност на длъжниците за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Твърди се, че към настоящия момент длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Ю." АД.

Посочва се, че към датата на депозирането на процесното заявление пред съда размерът на задължението по Договора е: а) предсрочно изискуема главница в размер на 25 022.26 лева, дължима за периода от 05.08.2022 г до 05.03.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до,окончателно плащане на сумата. б) възнаградителна лихва в размер на 397.44 лева, дължима за периода от 05.09.2022 до 17.02.2023 г. в) мораторна лихва в размер на 285.52 лева, дължима за периода от 05.09.2022 г. до 05.03.2023 г.

Посочените сумите се претендират от „Ю.“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като считат вземането за предсрочно и изискуемо, считано от дата 17.02.2023 г. С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на „Ю." АД изрично изразяват такава воля, за обявяване на вземанията по Договор за кредит № FL1227298 за изцяло и предсрочно изискуеми.

Твърди се, че към настоящия момент посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжниците, което от своя страна, обуславя интереса на „Ю." АД да предяви настоящия иск за сумите описани по-горе.

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Ю.“ АД има срещу Б. Д. Д. и Д. Д. Б. валидно и изискуемо вземане в размер на: а) предсрочно изискуема главница в размер на 25 022.26 лева, дължима за периода от 05.08.2022г. до 05.03.2023г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата. б) възнаградителна лихва в размер на 397.44 лева, дължима за периода от 05.09.2022г. до 17.02.2023 г. в) мораторна лихва в размер на 285.52 лева, дължима за периода от 05.09.2022 г. до 05.03.2023 г.

2

Във връзка с т. 12 от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС, моли съда да се произнесете с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 514.10 лева - държавна такса и 1868.08 лева с вкл. ДДС - адвокатски хонорар.

В срок е постъпил отговор от Б. Д. Д..

От заявените фактически твърдения в исковата молба, признава само, че Б. Д. Д. е сключила договор за кредит № FL1227298 с дружеството „Ю." АД.

Оспорва предявената от дружеството искова претенция като неоснователна. Договорът за потребителски кредит е недействителен, а по недействителен договор потребителят връща само чистата сума.

Прави и възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона — ЗПК. По отношение действителността на договора за потребителски кредит като цяло и на отделните негови клаузи, в съдебната практика последователно се приема, че съдът следи служебно и без изричен довод за нищожността на клаузите на договора, (т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Счита, че сключеният Договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал.

1 от ЗПК, като е написан на шрифт по-малък от 12 рt, а именно извършена е частна експертиза от експерт, която показва, че договора и компонентите към договора - погасителен план и сертификат за застраховка е на 11,5 рt. В Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити урежда, че елементите на договора за кредит - неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл. 10, пар.2, б."б" от директивата/ и условията на застраховката/ чл. 10, пар. 2,б."о" от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Всички елементи на договора за потребителски кредит трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. В този смисъл е Решение № 50162 от 10.01.2023 г. постановено по т.д. № 550/2022 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение.

Договорът бил недействителен и поради липса на посочване на 3 условията за прилагане на договорения лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/. В договора се сочи неясен размер на възнаградителната лихва.

Посочено е, че се прилага променлив лихвен процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9.646 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Ю." АД за необезпечени кредити в съответната валута лева или евро.

В чл. 3, ал. 6 от Договора за кредит пък е предвидена хипотеза на едностранно увеличение от страна на Банката на годишната лихва по кредита.

Така потребителя бил поставен в неяснота още при сключване на договора за действителния лихвен процент на кредита.

В договора бил посочен ГПР 8,37 %, но без да е ясно по какъв начин е формиран ГПР. В този ГПР не била включена такса за оценка на кредитоспособността в чл. 5, т. 1 от договора, така и таксата за обслужване на разплащателната сметка от 3,50 лева месечно. Не било ясно и какво представлява индекс ПРАИМ, как се изчислява, което води до нищожност на клаузите на чл. 3 от договора. Не било ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 39 020,62 лева и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до недействителност на договора за потребителски кредит.

На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като липсвал погасителен план. Макар да бил налице погасителен план към договора с шрифт под 12 пункта, посочените дати на погасителните вноски, нямало разбивка на сумите, които се погасяват с изплащане на всяка погасителна вноска. В договорът за потребителски кредит не било посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Също така не била посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва /без уточнен размер/, от която би 4 зависел нейният размер и частта на главницата от всяка вноска.

Съгласно сключеният договор, за кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, трябвало да бъде посочено по ясен и разбираем начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така - самата информация била най-обща, не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Горните съображения водели до нищожността на договора за потребителски кредит, като, както съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.

Предвид горното счита предявените искови претенции за неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

Моли съда да признае за недействителен Договор за потребителски паричен кредит № FL1227298 от 05.11.2021 г. на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9, т.10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Моли, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ на близък.

В срока е постъпил отговор от Д. Д. Б..

Твърди, че от заявените фактически твърдения в исковата молба, признава само, че е поръчител на Б. Д. Д. по договор за кредит № FL1227298, сключен с дружеството „Ю." АД.

5

Сочи се, че длъжникът е изпаднал в забава от 05.08.2022 г., като считано от 17.02.2023 г. кредитът е бил обявен изцяло за предсрочно изискуем.

В тази връзка константна била съдебната практика, че отговорността на поръчителя отпада, ако кредиторът в шестмесечен срок от падежа на главното вземане не предяви иск срещу главния длъжник, като срокът по чл.

147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен и с изтичането му се прекратява поръчителството по право. Така посочва Решение № 77 от 07.07.2022г. постановено по т.д. № 1973/2020г. на ВКС, 1-во т.о. Счита, че в случая искът е предявен извън този срок срещу длъжника по главното вземане.

Оспорва предявената от дружеството искова претенция като неоснователна. Намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, а по недействителен договор потребителят връща само чистата сума.

Прави и възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със закона - ЗПК. Заявява, че по отношение действителността на договора за потребителски кредит като цяло и на отделните негови клаузи, в съдебната практика последователно се приема, че съдът следи служебно и без изричен довод за нищожността на клаузите на договора, (т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че договора за потребителски кредит е недействителен, като съображенията му са следните:

Сключеният Договор за потребителски паричен кредит бил недействителен, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал.

1 от ЗПК, като е написан на шрифт по-малък от 12 рt, а именно извършена е частна експертиза от експерт, която показва, че договора и компонентите към договора - погасителен план и сертификат за застраховка е на 11,5 рt.

Отбелязва, че в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити урежда, че елементите на договора за кредит - неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл.10, пар. 2, б."б" от директивата/ и условията на застраховката/ чл. 10, пар. 2, б."о" от директивата/, трябвало да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Всички елементи на договора за потребителски кредит 6 трябвало да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12. В този смисъл Решение № 50162 от 10.01.2023 г., постановено по т.д. № 550/2022 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение.