Определение № 31876 от 01.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31876 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110151673 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т*“ ЕАД срещу Е. В. Н. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 127,09 евро /в левова равностойност 248,56 лева/, представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: * апартамент, ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, сумата от 21,45 евро /в левова равностойност от 41,95 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.06.2024 г., сумата от 23,70 евро /в левова равностойност 46,36 лева/, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5,60 евро /в левова равностойност от 10,96 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43132/2024 г. по описа на СРС, 71 състав.

Съдът, след като извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба, намира същата за нередовна на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, тъй като е налице несъответствие между датата, посочена като начало на претенцията за законна лихва върху всяка от претендираните главници, посочена в исковата молба /19.08.2025 г./, и датата, посочена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение /16.07.2024 г./, както и между датата, посочена като начало на периода на претендираната главница за доставена топлинна енергия /01.05.2021 г./ и датата, посочена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение /01.05.2022 г./. С оглед на това, на ищцовото дружество следва да бъдат дадени указания да отстрани констатираната нередовност като приведе в съответствие периодите, посочените в исковата молба и петитума с периодите, за които е издадена 1 заповедта за изпълнение на парично задължение, като за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат уважени исканията на ищеца на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране като трето лице – помагач на страната на ищеца „Д* ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в процесния имот, тъй като е налице правен интерес от привличането му, доколкото при евентуално отхвърляне на исковите претенции поради оспорване на извършеното разпределение на ТЕ, ищецът може да предяви иск срещу третото лице. Третото лице-помагач следва да бъде задължено да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в процесния имот за процесния период, в т. ч. и изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за имота през отделните месеци.

Следва да се остави без уважение искането на ищеца да се приложи по делото ч.гр.д. № 43132/2024 г. по описа на СРС, 71 състав, тъй като съгласно чл.409а и следв. от ГПК след измененията на закона, всички действия по заповедните производства и актове на съда се извършват в електронна форма, като настоящият състав служебно извършва проверка в ЕИСС за постановените от друг съд актове, за извършените връчвания и постъпили книжа в електронна форма, вкл. и за това дали са спазени процесуалните срокове от страните при извършените от тях действия в електронна форма.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от страните документи.

С оглед направените от ответника оспорвания следва да се допусне изслушването на съдебно-техническа експертиза, със задачите, посочени в исковата молба.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено, доколкото подлежащите на установяване обстоятелства посредством нея могат да бъдат преценени от съда и без същият да притежава специални знания с оглед на малкия размер, с който ответницата твърди, че е погасила главницата за доставена топлинна енергия.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот апартамент, находящ се в * аб. № 261806, като ответникът имал качеството на битов клиент на топлинна енергия по силата н а чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката , която норма предвиждала, че собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, са клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства за 2 дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период в притежавания от ответника имот топлинна енергия, била извършена и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като въпреки това ответникът в качеството си на собственик, съответно клиент на топлинна енергия, не изпълнил насрещното си задължение да заплати дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа, съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът изпаднал в забава, с оглед на което претендира и обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Ищецът „Т*“ ЕАД претендира от ответника Е. В. Н. заплащане на следните задължения: сумата от 127,09 евро /в левова равностойност 248,56 лева/, представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: * апартамент, ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, сумата от 21,45 евро /в левова равностойност от 41,95 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 27.06.2024 г., сумата от 23,70 евро /в левова равностойност 46,36 лева/, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5,60 евро /в левова равностойност от 10,96 лева/, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 27.06.2024 г.

Ищецът твърди, че на 16.07.2024 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 232262/16.07.2024 г. срещу ответника, като с разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 43132/2024 г. по описа на СРС, 71 състав, искането е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Служебно известен факт на съда е, че е постъпило възражение срещу издадената заповед, като съобщението от СРС, 71 състав, с което се указва на ищеца да предяви в едномесечен срок иск и да представи доказателства, е връчено на ищеца на 21.10.2025 г., като на 12.11.2025 г., т. е. в рамките на законоустановения срок, е бил предявен настоящият иск.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. В. Н., с който оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Оспорва, че е налице договорно отношение, възникнало между нея и ищеца, което да обуслови дължимостта на процесните суми за доставена топлинна енергия до процесния имот. Оспорва, че е обвързана от сключения през 2002 г. договор между собствениците в етажната собственост, в която се намира процесният имот, и третото лице – помагач, тъй като за топлоснабден имот с аб. № 261806 бил положен подпис от С* Х* Х*, а не от нея, т.к. ответницата не била собственик на имота към този момент. Оспорва, че претендираната сума за услуга дялово разпределение е законосъобразно 3 начислена, като ищецът не бил посочил на каква база документи се е позовал за формирането на тези размери. Оспорва, че дължи претендираните акцесорни вземания за лихва за забава, като излага доводи, че данъчна фактура не й е връчвана, поради което и не е изпаднала в забава. С депозираното пред заповедния съд възражение по чл. 414а ГПК ответницата заявява, че е заплатила на ищцовото дружество главница за топлинна енергия в размер на 29,33 евро /в левова равностойност 57,36 лева/, поради което и намира, че не дължи изпълнение по процесната заповед за изпълнение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира сторените разноски по делото.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

Предявените искове за главници са с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, а предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, както и че по силата на това облигационно отношение е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период за процесния имот и на претендираната стойност, че е овластен да начислява и събира от ответника в полза на третото лице, извършващо дялово разпределение вноски за извършено дялово разпределение, както и че е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главни задължения и изпадане на длъжника в забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 11:15 ч., за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението.

УКАЗВА на ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение да отстрани несъответствието между датата, посочена като начало на законната лихва върху всяка от претендираните главници, посочена в исковата молба /19.08.2025 г./, и датата, посочена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение /16.07.2024 г./, както и между датата, посочена като начало на периода на претендираната главница за 4 доставена топлинна енергия /01.05.2021 г./ и датата, посочена в издадената заповед за изпълнение на парично задължение /01.05.2022 г./, като съобрази периодите, за които му е издадена заповедта.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лицепомагач на страната на ищеца „Д* ООД.

ОБЯВЯВА на страните проекто - доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в едноседмичен срок от съобщението да представи заверени копия на всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, посочени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.Б. С. В.-Т., тел. **********.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 220 евро, вносим от ищеца, по сметка на съда в 1 - седмичен срок от връчване на определението.

Вещото лице да се уведоми за задачата след представяне на доказателства за внесен депозит.