Решение № 216 от 15.12.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. ***, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130100047 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Т. АНГ. Д., Г. Д. К. и А.Г. К. предявяват срещу М. Т. Д., Ж.Т. Д., Г. Т. Д. и В. Г. ИВ. следните субективно съединени положителни установителни искове:

1 . иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че Т. АНГ. Д. е собственик на 1408/1548 кв.м. реални части от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, м. ***, със стар номер 070092, парцел 92 в масив 70, категория IV по плана на съществуващи (възстановими) стари реални граници на с. ****, които реални части са част от притежавания от ищеца имот с пл. № 92 с площ 2600 кв.м., за който е отреден парцел II92 в кв. 48 с площ 950 кв.м. по плана на с.**** от 1927 г., придобит от ищеца на основание договор за покупко-продажба от 21.08.1981 г., обективирана в Нотариален акт № ***, том 2, н.д. № *** от 21.08.1981 г.

2. При условията на евентуалност, в случай че искът по т. 1 бъде отхвърлен се иска приемане за установено по отношение на ответниците, че Т. АНГ. Д. е собственик на 1408/1548 кв.м. реални части от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, м.

***, със стар номер 070092, парцел 92 в масив 70, категория IV по плана на съществуващи (възстановими) стари реални граници на с. ****, на основание давностно владение, упражнявано за периода от 02.08.2000 г. до 02.08.2010 г.;

3. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че Г.Г. К. и АН. Г. К. са съсобственици общо на 140/1548 кв.м. реални части от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, м. ***, със стар номер 070092, парцел 92 в масив 70, категория IV по плана на съществуващи (възстановими) стари реални граници на с. **** 1

(при квоти-35 кв.м. ид.ч. за А.Г. К. и 105 кв.м. за Г.Г. К.), които реални части са част от притежавания от ищците Г.К. и А.К. парцел III-93 в кв. 48 с площ 1460 кв.м. по плана на с.

**** от 1927 г., придобит както следва: от Г.К. на основание договор за покупко-продажба от 21.08.1981 г., обективиран в НА № ***, том 2, н.д. №*** и по наследство от Г.Т.К., поч.

29.06.2005 г.; от А.К. по наследство от Г.Т.К., поч. 29.06.2005 г.

4. При условията на евентуалност, в случай че искът по т. 3 бъде отхвърлен се иска приемане за установено по отношение на ответниците, че Г.Г. К. и АН. Г. К. са съсобственици на 140/1548 кв.м реални части от ПИ с идентификатор № ***, находящ се в с. ***, м. ***, със стар номер 070092, парцел 92 в масив 70, категория IV по плана на съществуващи (възстановими) стари реални граници на с. ****, на основание давностно владение за периода от 02.08.2000 г. до 02.08.2010 г.;

В исковата молба се твърди, че през 1982 г. Д.Г. Д. се признава за собственик на дворно място с пл. № 92 площ 2600.00 кв.м., находящо се в с. ****, при граници: улица, Т.Я. и наследници на Ж.К., за който имот е отреден парцел II-92 с площ 950.00 кв.м., в кв. 48 по плана на с. ****. Твърди се, че Д.Г. Д. продава през 1982 г. гореописания недвижим имот на А.Д.А. – баща на ищеца Т. АНГ. Д.. Впоследствие през 1997 г. А.А. дарява дворното мястото на сина си. Навеждат се твърдения, че това дворно място се владее от ищеца и родителите му вече 38 години. Посочва се, че 1408 кв.м. от притежавания от ищеца имот попадат в процесния ПИ с идентификатор *** с площ 1.548 дка., поради което се твърди, се твърди, че ищецът Д. е собственик на тази реална част.

В исковата молба се твърди също така, че ищцата Г. Д. К. е собственик на Дворно място, представляващо парцел III-93 в кв. 48 с площ 1460 кв.м., при граници: от две страни улици, Д.Г. и П.С., улица, който се закупува от майка й Р.Ж. Д. през 1981 г. Допълва се, че имотът е придобит от Г.К. в режим на СИО със съпруга й Г.Т.К.. След смъртта на последния, 2/3 ид.ч. от имота се притежават от Г.К. и 1/3 ид.ч. от дъщеря й А. К.. В тази връзка се навеждат доводи, че 140 кв.м. реални части от този имот попадат в процесния ПИ с идентификатор ***, и в частност 105 кв.м. реални части принадлежат на Г.К., на основание покупко-продажба и по наследство, а 35 кв.м. реални части – на А. К. по наследство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Г. ИВ. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за частична основателност на иска. Счита, че с поведението си не дава повод за завеждане на делото, поради което моли да не бъде осъжданата за реализираните от ищците съдебно-деловодни разноски. Посочва, че никои от ищците до сега не се е свързал с нея, за да обсъдят създалата се ситуация около имота.

Посочва, че придобива законосъобразно ½ от собствеността върху процесния имот с идентификатор № *** с площ 1.548 дка, но счита за основателно твърдението, че ищците владеят имота повече от предвидената в закона 10-годишна придобивна давност.

Останалите ответници не депозират писмен отговор на исковата молба.

В о.с.з. ищецът Т.Д. се явява лично и се представлява от упълномощения от него 2 процесуален представител, който поддържа предявените искове. Моли за уважаването им.

Претендира разноски.

Ответницата В.И. се явява лично в о.с.з. Признава предявените искове. Счита, че с поведението си не дава повод за предявяване на иск срещу нея, поради което счита, че не следва да отговаря за разноските по делото.

Ответнициците М. Т. Д., Ж.Т. Д., Г. Т. Д. не се явяват в о.с.з. и не се представляват.

Ж.Т. Д. депозира молба по имейл за решаване на делото чрез медиация. Счита, че не дава повод за завеждане на делото. Съдът с мотиви, обективирани в протоколно определение от 11.10.2021 г. приема, че не са налице предпоставките за препращаните на страните към медиация.

По отношение на предявените от ищеца Т. АНГ. Д. искове:

От представения по делото нотариален акт том II, дело № 477/1982 г. по описа на РС***, се установява, че на 18 юни 1982 г. Д.Г. Д. се признава за собственик по давност на дворно място от 2600 кв.м., представляващо имот с планоснимачен № 92, включен в парцел II-92 в кв. 48 с площ 950 кв.м. по плана на с. ****, ведно с построените в този парцел къща и плевник. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приложените скици, е видно, че регулационният план на с. **** е от 1927 г, одобрен със заповед № 1573/18.06.1927 г. По това време е в действие законът за благоустройството на населените места в Княжество Б. (ЗБНМКБ-отм.), като прилагането на регулациите се урежда в Глава III. От съдържанието на горецитирания констативен нотариален акт следва изводът, че дворното място към момента на приемане на дворищно и улично регулационния план на селото, е с планоснимачен номер 92 и с площ 2600 кв.м., като имотните граници на дворището са обозначени с черни линии в изготвената комбинирана скица от вещото лице. С влизане в сила на регулационния план през 1927 г. за дворище с пл. № 92 с площ 2600 кв.м. се отрежда парцел II-92 в кв. 48 с площ 950 кв.м., тоест след урегулиранитето на имота площта му се редуцира от 2600 кв.м. на 950 кв.м., като останалите квадратни метри се придават по регулация към съседните имоти. Регулационния план има непосредствено вещно отчуждително действие, което не настъпва автоматично, а след като планът бъде приложен съгласно условията, предвидени в чл. 34 от ЗБНМКБ. Съгласно цитираната разпоредба, когато към едно дворище се придава съседно място, според утвърдената дворищна регулация, стопанинът на такова дворище е длъжен да отчужди придаваемото се към двора му съседно място най-много в три години време. След тоя срок съседът може, ако пожелае, да заяви в кметството да бъде снабден с изпълнителен лист, за да събере стойността на мястото си, което се придава по регулация към съседен двор. Ако тези условия не бъдат изпълнени, дворищната регулация не може да се приеме за приложена, а отчуждителното й действие за настъпило – в този смисъл е Решение № 330/06.07.2010 г. по гр.д. № 4033/2008 г. на ВКС.

В случая, по делото липсват доказателства за извършено плащане от собствениците на новообразуваните по регулация съседни парцели за придадените части от дворище с пл.

№ 92, поради което следва да се приеме, че регулационният план не се прилага по 3 отношение на дворно място с пл. № 92 с площ 2600 кв.м. и отчуждителният ефект на регулацията не настъпва. Изводът е, че Д.Г. Д. се признава за собственик по давност с горецитирания нотариален акт върху дворно място с пл. № 92 с площ 2600 кв.м., а не за парцел II-92 с площ 950 кв.м. Този извод се подкрепя и от факта, че къщата и плевника са построени именно в площта, извън границите предвидения по регулация парцел II-92 с площ 950 кв.м.

На 9 юли 1982 г. Д.Г. Д. продава на бащата на ищеца – А. Д. Д. гореописаното дворно място, видно от представения нотариален акт за собственост № 28, том I , д.

№545/1982 г. Имотът се придобива в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) с Д.Г. А.ова – майка на ищеца. Последните даряват имота на сина си – ищеца Т. АНГ. Д. през 1997 г., което се установява пряко от нотариален акт № 44, том IV, нот.дело № 2291/1997 г. по описа на РС-***. От разпита на свидетеля В. Д. – дългогодишна позната на ищеца и родителите му, и свидетеля М.Н., които съдът кредитира изцяло, се установява, че родителите на Т.Д. владеният дворно място с площ 2600 кв.м. още от 1982 г., а понастоящем – имота се владее от ищеца.

По делото се представя Решение № 24181 от 04.06.1999 г. на ПК-гр. ***, с което се постановява възстановяване правото на собственост на Д.Г. Д. на нива от 1548.00 кв.м в местност „***“ в с. ****, представляващ имот № 070092 по картата на землището. От приетата по делото СТЕ и приложените скици, се установява, че имот № 070092 с площ 1548.00 кв.м. е идентичен с процесния ПИ с идентификатор *** с площ 1548 кв.м.

От изготвената комбинирана скица е видно, че частта от дворно място с пл. № 92 с площ 2600 кв.м., която не е отредена за парцел II-92 с площ 950 кв.м, попада именно в имот № 070092. Съдът счита, че издаденото решение на поземлената комисия не легитимира Д.Г. като собственик на имот № 070092 с площ 1548.00 кв.м,, тъй като този имот е част от дворно място с пл. 92 с площ 2600 кв.м., което се продава именно от Д.Г. през 1982 г. Отделно от това, няма данни този имот да е внасян в ТКЗС, а решението на ПК, от своя страна, няма непосредствен вещен ефект. Д.Г. Д. не може да стане собственик на този имот с постановяване на самото решение на поземлената комисия, тъй като съобразно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, към решението следва да има приложена скица, установяваща точните граници на имота, каквато в случая липсва. Оттук и сключените договори за доброволни делби от 02.08.2000 г. и 11.11.2011 г., с които имот № 070092 с площ 1548.00 кв.м. се възлага на първо на Г.Д.Г., а след това на наследниците му – Т.Г.Д. и В. Г. ИВ., няма вещно-транслативен ефект в частта относно имот № 070092 с площ 1548.00 кв.м. Ето защо съдът приема, че ответниците по делото М.Т. Д., Ж. Т. Д., Г. Т. Д.

(наследници на Т.Г.Д.) и В. Г. ИВ., не са собственици от имот № 070092, а оттук и на процесния ПИ с идентификатор *** и поради това неправилно е записан на тях в кадастралните регистрите на АГКК.

От приетата по делото СТЕ се установява, че притежаваното от Т.Д. дворно място с пл. № 92 с площ 2600 кв.м. попада с 1385 кв.м. реални части в процесния поземлен имот с идентификатор *** с площ 1548 кв.м.. Следователно следва да се приеме, че ищецът 4

Т. АНГ. Д. се явява съответно собственик на 1385 кв.м. реални части от процесния имот с идентификатор ***. Изготвената от вещото лице комбинирана скица ясно показва с двойна щриховка в син цвят реалните части от ПИ идентификатор ***, които попадат в дворище с пл. № 92 с площ 2600 кв.м. Следва да се приеме, че ищецът е собственик на тези 1385 кв.м. реални части от ПИ идентификатор ***.

Предявеният иск за собственост на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 44, том IV, нот.дело № 2291/1997 г. по описа на РС-*** е основателен за реална площ от 1385 кв.м., като за разлика до претендираните 1408 кв.м. реални части искът следва да се отхвърли. Предявеният евентуален иск за собственост на основание давностно владение не следва да се разглежда.

Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54144327-a36f-44e7-b27f-42c8b855712e