Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 533 от 13.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1559/2021
Вид
Определение № 533
Подписан
13.07.2021
Състав
Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Пловдив , 12.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20215300501559 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба,депозирана от „Катикорн“ЕООД,ЕИК-200024658 чрез процесуалния представител адв.

Г.Ш. против определение

№

260142/20.04.21г.,постановено по гр.д.№ 1032/2020г. по описа на Карловски РС, първи гр.с.,с което е изменено на осн.чл.248,ал.1 от ГПК протоколно определение от 20.01.20г,постановено по гр.д.№ 1032/20г. в частта за разноските,като е осъдено „Катикорн“ЕООД,гр.Карлово да заплати на „Юробанк България“АД,ЕИК-000694749 разноски по воденето на гр.д.№ 1032/20г.на КРС в размер на ****************лв.Твърди се,че определението е „несправедливо“ и се иска отмяната му,като се остави без уважение искането на ищцовата банка за присъждане на разноски,както и на осн.чл.78,ал.4 от ГПК на ответника-частен жалбоподател да бъдат присъдени разноски при прекратяването на производството по делото в размер на **********************лв.

Ответникът по жалбата „Юробанк България“АД,ЕИК-000694749 оспорва жалбата като неоснователна по съображения,подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част като правилен и законосъобразен.

ПдОС, след като прецени обстоятелствата, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Делото пред КРС е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК,предявен от „Юробанк България“АД п р о т и в „Катикорн“ЕООД.С протоколно определение от 20.01.21г.съдът е прекратил производството по образуваното гр.д.№ 1032/20г.поради недопустимост на иска.Приел е,че издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,издадени на 10.05.11г. по ч.гр.д.№ 740/11г.на КРС е влязла в сила,тъй 1 като депозираното възражение по чл.414 от ГПК от длъжника „Катикорн“ЕООД е подадено извън срока.Заповедният съд неправилно приел възражението за подадено в срок,поради което указал на заявителя-„Юробанк България“АД да предяви иск по чл.422 от ГПК,но ищецът нямал интерес от предявяването на иска.

С протоколното определение,с което е прекратено производството по делото районният съд се е произнесъл и по исканията на страните за разноски,като е приел,че и двете претенции за присъждането им следва да се оставят без уважение.

„Юробанк България“АД е поискала в срок изменение на определението в частта за разноските под формата на частна жалба,която има характер на молба по чл.248 от ГПК,и присъждане на направените от нея разноски в размер на ******************лв.,от които ****************лв.ДТ и *************************лв.депозит за назначеното вещо лице с доводи,че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и ответникът следвало да понесе отговорността за разноските,независимо,че производството спрямо него е прекратено,тъй като дал повод за завеждане на иска и оспорил исковата претенция.

С атакуваното определение от 20.04.21г.КРС е изменил протоколното си определение на осн.чл.248 от ГПК и осъдил „Катикорн“ЕООД да заплати на „Юробанк България“АД разноски в размер на претендираните ****************************лв.,като приел,че ответникът по иска с правно основание чл.422 от ГПК е дал повод за завеждане на делото,като този повод отпаднал в хода на висящия процес,доколкото съдът след направените необходими справки установил,че възражението на ответника по чл.414 от ГПК е подадено след изтичането на преклузивния срок за това и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК,доколкото заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.Независимо от изхода на делото,ответникът следвало да заплати направените от ищеца разноски поради това,че с поведението си дал повод за завеждане на делото.

Настоящата инстанция намира изводите на районния съд за правилни.

Съгласно чл.78,ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,разноските се възлагат върху ищеца.Предпоставките за освобождаването на ответника от отговорност за разноските са две и са дадени в условията на кумулативност: ответникът следва да не е дал повод за завеждане на делото и следва да е признал иска.В настоящия случая не е налице нито едно от двете условия.Правилно районният съд е приел,че ответникът е дал повод за завеждане на иска,тъй като спорът между страните е бил предизвикан именно от подаденото от него възражение по чл.414 от ГПК като длъжник в заповедното производство.Действително този повод е отпаднал в хода на висящия процес,но това не означава,че ответникът не е дал повод за завеждането на делото.Отделно от това ответникът не само не е признал иска,каквото е второто условие на чл.78,ал.2 от ГПК,но и цялото му поведение е насочено към оспорването на претенцията.След като не са налице двете кумулативно дадени 2 предпоставки на чл.78,ал.2 от ГПК,то ответникът следва да поеме отговорността за разноските.Атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Настоящата инстанция намира за недопустимо да се произнася по направеното с частната жалба искане за присъждане на разноски за ответника с оглед прекратяването на производството по делото,тъй като това искане е преклудирано.Претенцията за разноски от страна на ответника е оставена без уважение с протоколното определение на КРС от 20.01.21г.,като „Катикорн“ЕООД не е поискало изменение на определението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.Такова искане е направено едва с частната жалба,извън срока по чл.248 от ГПК (и не пред компетентният да се произнесе по молбата съд),поради което е преклудирано.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение № 260142/20.04.21г.,постановено по гр.д.№ 1032/2020г. по описа на Карловски РС, първи гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3