Решение № 2534 от 18.09.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 623/2026
- Вид
- Решение № 2534
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- Галена Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2534
Русе, 18.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20267200700623 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е. Х. Х. от гр. Русе срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-3045962/07.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна към ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "3")бб) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка за извършено нарушение по чл. 123, ал.1, т.1 от от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, като е отнето на жалбоподателя свидетелството за управление на МПС с № *********.
В жалбата се излагат твърдения, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи се, че не е доказано наличието на предвидените в закона предпоставки в хипотезата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, на което основание е наложена оспорената ПАМ. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
Ответникът - мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна към ОД на МВР – Варна – М. М. П. – в писмено становище посочва, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-3045962/07.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 171, т. 1, б. "3")бб) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.
В мотивите на заповедта е посочено, че на 03.08.2026 г., около 14:55 часа, в гр. Варна по [улица]посока [улица], Е. Х. Х. управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег. № [рег. номер], собственост на АЛД Аутомотив ЕООД, като до кръстовището с [улица], при движение от средна пътна лента извършва маневра завиване надясно, за да продължи движението си по [улица]и отнема предимството на движещия се отдясно на него, в права посока, автобус С. У. 12, с рег. № [рег. номер], собственост на Градски транспорт ЕАД, като принуждава водача да използва рязко спирачки, за да избегне сблъсък с него, вследствие на което пътник в горепосочения автобус – Д. П. П., се удря в седалка и получава контузия на гръб, прегледана в МБАЛ „Св. А.“ и освободена за домашно лечение. Водачът, като участник в ПТП, не спира и установява последиците от него, с което е извършил нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците от ПТП.
От представената по преписката Докладна записка рег. № 819р-23247/04.08.2026 г., изготвена от М. П. - мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна към ОД на МВР – Варна, се установява, че на 03.08.2026 г. около 15:00 ч., полицейските служители били изпратени на [улица]кръстовище с [улица]по сигнал за възникнало ПТП между автобус и лек автомобил. Като пристигнали на място, органите на реда установили водача на автобуса – Г. Г., от чието сведение установили, че лек автомобил „фолксваген СВ 5228“ извършил маневра завиване надясно от средна пътна лента по [улица]посока [улица]и отнел предимството на процесния автобус. Водачът използвал спирачки, за да избегне удара с лекия автомобил, в резултат, пътуващата в автобуса Д. П. се ударила в седалката и била отведена от екип на бърза помощ в УМБАЛ „Св.А.“, прегледана и освободена с контузия на гръб. След извършени служебни справки бил установен и водачът на лекия автомобил, а именно жалбоподателят, с който бил проведен телефонен разговор, в който той заявил, че е управлявал лично МПС и бил призован да се яви на 07.08.2026 г. в 12:00 ч. за доизясняване на случая. В допълнение в Докладната записка е посочено още: „Тъй като няма камери в автобуса, а и в близките обекти на кръстовището, не можахме да установим откъде да изискаме записи.“ От същото длъжностно лице е изготвена и Докладна записка рег. № 819р-23810/11.08.2026 г., от която се установява, че на 07.08.2026 г. в 12:00 ч. Е. Х. се е явил за установяване на обстоятелствата относно ПТП на [улица]кръстовище с [улица], попълнил е декларация по чл. 188 от ЗДвП и е дал писмени сведения.
За извършеното нарушение на водача – Е. Х. Х., бил съставен АУАН серия GA № 5890753 от 07.08.2026 г. за извършени от него две нарушения, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, подписан от лицето с отбелязване, че има възражения.
Бил съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 52831, съставен на 03.08.2026 г. в 17:40 часа, в който е отбелязана диагноза на пострадалото лице: „травма на гръб“.
На 07.08.2026 г. мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна към ОД на МВР – Варна издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ.
Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата на 07.08.2026 г.
По преписката са приложени писмени сведения снети на 03.08.2026 г. от водача на процесния автобус – Г. Г., съгласно които при натискането на спирачките с цел избягване на удара с лекия автомобил, пътниците в автобуса са се ударили. „Жена“ заявила, че някой я е ударил в бъбреците, където имала проблем. На камерата се виждало, че пострадалата е „седнала в полата на една седяща жена.“ Водачът се обадил на тел. 112.
Приложени са и писмени сведения от жалбоподателя, дадени на 07.08.2026 г., от които се установява, че водачът е пътувал с процесния автомобил със съпругата и дъщеря си, с цел намиране на квартира в гр. Варна и са имали уговорен с агенция за недвижими имоти оглед на адрес [улица]. Е. Х. изложил, че се е движил „във възможно най-дясната лента до лентата за движение на обществения транспорт. Използвал навигационна система в автомобила, тъй като не познавал гр. Варна добре. След като установил, че предстои завой надясно, подал мигач, „видях в огледалата, че в дясната лента се движи автобус, но прецених, че мога да завия по [улица].“ Отбелязал е още, че след като е продължил движението си по [улица]е чул клаксон, като е предположил, че е от автобуса, както и „…ако знаех, че може да възникне подобна ситуация, щях да спра и да окажа съдействие.“ Към преписката са представени и 6 броя снимки на автобус С. У. 12, с рег. № [рег. номер].
В съдебно заседание по искане на жалбоподателя е разпитана св.Е. Ц. – съпруга на жалбоподателя, която описва същите факти и обстоятелства, посочени в писмените обяснения на жалбоподателя. Допълва, че привечер, когато са пътували от гр.Варна към гр.Русе жалбоподателят е бил потърсен по телефона от полицейски служител, който го е уведомил за нарушението, което са констатирали. Според свидетелката жалбоподателят е изявил готовност веднага да се върне, за да се изясни ситуацията, но му е било обяснено, че е края на работната смяна и следва да се яви на 07.09.2026г.
Жалбата срещу оспорената заповед е подадена чрез административния орган до Административен съд – Русе на 13.08.2026 г., видно от поставения ѝ входящ номер.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Варна към ОД на МВР – Варна. По делото е представено заверено копие на Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.2.6 са посочени и служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор ПП при ОД на МВР - Варна. Заповедта е издадена във връзка със заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, също представена по преписката, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Варна, с горецитираната заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - Варна. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.
Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗДвП писмена форма, но не съдържа съображения за релевантни обстоятелства, и по-конкретно – в заповедта не е посочено по кой от предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“)бб) от ЗДвП административнонаказателни състави на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП е правната квалификация на установеното с АУАН и описано в заповедта деяние. В оспорената ЗППАМ като административнонаказателна разпоредба е посочена само чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, но не е направено препращане към конкретно относимия към наложената ПАМ състав, посочен в т. 1 до т. 7 на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. Така, в административния акт остава неустановено под коя наказателноправна норма от посочените седем в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП се субсумират посочените фактическите основания, послужили за издаване на акта.
С оглед изложеното, според настоящия състав на съда, констатираното нарушение на изискуемата от закона форма, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената ЗППАМ.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че оспорената ЗППАМ е и материално незаконосъобразна.
Съгласно цитирания в нея чл. 171, т. 1, б. "з")бб) от ЗДвП, ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, като за нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП ПАМ се налага за не повече от три месеца.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег. № [рег. номер], т. е. имал е качеството на "водач" на МПС.
Същевременно обаче, според дефиницията на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП: "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
В конкретния случай ответникът не ангажира доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства, не се установява по категоричен и безспорен начин, че на описаното в АУАН място и в посоченото време е налице реализирано пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, в което жалбоподателят да е участвал като водач, съответно да не е установил последиците от реализираното ПТП. По делото не са ангажирани доказателства, а именно медицинска документация, която да установява наличие на нараняване на пътник в автобуса. Отбелязаната диагноза в съставения констативен протокол не е удостоверена с необходимия доказателствен материал, доколкото същата е посочена от лице – дежурен ПТП към ОД на МВР – Варна, което не разполага с необходимите знания и квалификация за това.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5413a15d-08a2-42b2-a84d-5d69d6c9b1d6