Решение № 649 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 649 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500244 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 88373/04.11.2024г. от В. П. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „С.“ №72, вх. В, ет. 2, ап. 10, срещу решение № ************ г., постановено по гр.дело № ************* по описа за 2023 година на Районен съд - Варна, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:

ОТХВЪРЛЯ /главния/ иск за разликата над 166,80 лв. до пълния претендиран размер от 6366,80 лв., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 6 200,00лв – сбор от изтеглени от В. П. П. от сметката на дружеството ответник, разходвани от него за негови лични нужди и неосчетоводeни по никакъв начин средства, а именно: 4200 лв.- изтеглени в брой на 12.11.2021 г., 2000 лв.- преведени по негова лична сметка на 12.11.2021г.

ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „Т.“ 3 да заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК:1*******, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „С.“ 58А сумата от 13 649,87 лв. - представляващи изтеглени от В. П. в брой парични суми от банковата сметка на дружество за периода от 10.01.2022г.-10.05.2022 г.

1

/както следва – на 10.01.2022 г.-3000 лв., на 11.01.2022 г.-3054,00 лв., на 10.02.2022 г. – 3770,00 лв.; на 09.03.2022 г.-4415,00 лв., 08.04.2022 г.-4438,50 лв. и на 10.05.2022 г.-3828,82 лв./ в нарушение на задълженията му като управител на „А.“ ЕООД и като е използвал сумите за лични нужди, с което е нанесъл вреди на дружеството, на основание чл.145 ТЗ.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззивникът не е направил възражение срещу дължимостта на сумата от 6200лв., с която е направено прихващането. Не е указана в доклада тежестта на доказване на страната, като не е посочено, че същата не сочи доказателства за твърдените от нея факти. Сочи, че сумите, които са теглени от В. П. П. от сметката на „А.“ ЕООД са използвани само за нуждите на дружеството. Посочва, че голяма част от изводите на съда се основават на съдебно-счетоводната експертиза, като от същата става ясно, че счетоводството на дружеството не е водено редовно.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да бъде уважен изцяло главния иск, както и да бъде отхвърлен изцяло насрещния.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и обосновано. Поддържа се, че жалбата съдържа само общи доводи, като не се сочат конкретни пороци на решението.

Счита, че съдът е дал надлежни указания в доклада, а съдебно-счетоводната експертиза не е единственото доказателство по делото.

Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

В открито съдебно заседание /въпреки преквалификацията на иска/ въззивникът поддържа жалбата си и моли за отмяна на решението, уважаване на главната претенция и отхвърляне на насрещния иск, а въззиваемата страна поддържа отговора си и моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав 2 съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от В. П. П. срещу „А.“ ЕООД искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 1615.80 лева – заплатена от ищеца на 18.11.2021г. по изп.д.

555/2021 г. по описа на ЧСИ Р.-Т., образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 ДОПК МД-АУ696-1/17.08.2020 г. с длъжник „А.“ ЕООД, сумата от 2172,85 лв. - заплатена от ищеца на 18.11.2021г. на Община Варна, произтичаща от задължения на „А.“ ЕООД по Акт МД-АУ-20901/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към Община Варна, сумата от 2578,15 лв. - заплатена от ищеца на 27.04.2022г. на Община Варна, произтичаща от задължения на „А.“ ЕООД по Акт МД-АУ-20901/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към Община Варна, както и непогасени данъци на недвижими имоти за 2021г.

В исковата молба се излага, че ищецът е заплатил задължение на ответника по изп.д. 555/2021 г. по описа на ЧСИ Р.-Т. образувано въз основа на Акт МД-АУ[1]696-1/17.08.2020 г., по Акт МД-АУ-2090-1/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към Община Варна и Акт МД-АУ-20901/30.06.2021 г. на главен инспектор от Дирекция „МД“ към Община Варна. В уточнителна молба ищецът не твърди да е имал правен интерес от извършеното плащане и не е съсобственик в имотите, за които се отнасят задълженията на ответника по актовете на Община Варна.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск.

Излага се, че ищецът за периода от 2013г.-24.04.2023 г. е имал качеството на управител на ответното дружество и въпреки липсата на договор за управление е имал задължението да организира и ръководи дейността на ответника като добър търговец и в интерес на дружеството. Излага се, че през периода 2018г.-2023г. собственикът на капитала И.С. е водила иск против В. П. и дружеството за обявяване на недействителността на сделката по продажба на дяловете й, извършена от В. П. сам със себе си /като неин пълномощник на самия себе си като физическо лице/. Съдебното производство е приключило с влязло в сила съдебно решение на 29.03.2023г по т.д. № ******г на Окръжен 3 съд - Варна, потвърдено от ВКС, с което е обявено, че придобиването на дяловете й от страна на В. П. през 2013г. е недействителна сделка и е прието за установено, че вписването му като собственик е било вписване на несъществуващо обстоятелство в Търговския регистър. След влизане в сила на горното решение, Т. С. е вписана като управител на дружеството й, а И.С. като собственик. Твърди се, че през целия сочен период ищецът е бил управител на дружеството, като сам се е избрал за такъв. Излага се, че е разпродал около 7 недвижими имота на обща стойност над 600 000 евро и е изтеглил всички постъпили суми, за което е сезирана прокуратурата. Посочва се, че е теглил всички постъпления от наеми и по време на висящност на горния процес. Във връзка с тези негови действия Соколенко е взела решения, като едноличен собственик на капитала за търсене на обезщетение по чл. 145 от ТЗ за причинените имуществени вреди от бившия управител П. за периода на управление на дружеството. Твърди се, че дружеството е разполагало с достатъчно средства от наеми през периода 2018г.-2023г., вкл. към момента на възникване на процесните задължения, за да заплаща същите. Поддържа се, че в противоречие със задълженията на управителя по ТЗ, ищецът е допуснал на дружеството да се съставят актове за задължения поради неплащането им в срок. В резултат на възникналите по вина на самия В. П. задължения за дружеството, вместо да заплати същите от сметка на „А." ЕООД, същият е изтеглил в брой сумите и е заплатил задълженията на дружеството като физическо лице, за да придобие качеството на кредитор на същото. Твърди се, че не е налице обогатяване на ищеца, тъй като В. П. е изпълнил свое законово задължение като управител на дружеството и със средства на дружеството, които е изтеглил в брой, е заплатил задълженията му. В този смисъл би следвало процесните суми да се считат за „служебен аванс" и е следвало да са осчетоводени по този начин. Моли за отхвърляне на претенцията.

В условията на евентуалност е наведено възражение за прихващане за сумата от 6200лв. между исковите суми и следните суми, изтеглени от В. П. от сметката на дружеството и разходвани от него за негови лични нужди, а именно: 4200 лв. - изтеглени в брой на 12.11.2021 г., 2000 лв.- преведени по негова лична сметка на същата дата 12.11.2021г. /уточнение в о.с.з.- л.294 гръб от делото/.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „А.“ ЕООД е предявил 4 срещу ищеца В. П. П. насрещен иск за осъждане на П. да заплати на дружеството сумата от 22 506.32 лв. – представляващи изтеглени от В. П. в брой парични суми от банковата сметка на дружество за периода от 10.01.2022г.-10.05.2022 г. / както следва – на 10.01.2022 г.-3000 лв., на 11.01.2022 г.-3054,00 лв., на 10.02.2022 г. – 3770,00 лв.; на 09.03.2022 г.-4415,00 лв., 08.04.2022 г.-4438,50 лв. и на 10.05.2022 г.-3828,82 лв./ в нарушение на задълженията му като управител на „А.“ ЕООД и като е използвал сумите за лични нужди, с което е нанесъл вреди на дружеството.

В насрещната искова молба се излага, че искът касае част от периода на управление на дружеството от В. П., а именно от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., който съвпада с период на неправомерни тегления на всички постъпили приходи по сметка на дружеството. Част от сумите са теглени в брой, а някои са преведени по лична картова банкова сметка на ответника. Поддържа, че някои от сумите са теглени с основание „заплата“, но доколкото няма данни за договорена по размер и период на дължимост заплата, дружеството претендира и тези суми. Сочи, че счетоводство на дружеството за процесния период не е водено, липсват първични счетоводни документи, както и каквато и да била хронология, като установените данни за тегления са на база извлечение от банковата сметка на дружеството за периода 2013г.-2023г. /до освобождаване на управителя като такъв/. В уточнителната молба от 08.08.2023 г. се сочи, че на ищеца по насрещния иск не е известно да съществува договор за управление на дружеството с П..

Ответникът по насрещния иск е подал отговор на насрещната искова молба в срока по чл.131 ГПК, с който го оспорва по основателност. Сочи, че е изпълнявал задълженията си на управител добросъвестно и в интерес на дружеството. Излага, че с изтеглените в периода 10.01.2022г.-10.05.2022 г. суми е заплащал задължения на дружеството по повод търговските му отношения с други дружества и обслужването на притежаваните имоти.

Уточнява, че е заплащал консумативи за ел. енергия за притежаваните имоти в к.к. „З.П.“ „на ръка“, както следва: 2022,62 лв. на 10.02.2022 г., 2728,04 лв. на 09.03.2022г., 2279,47 лв. на 08.04.2022 г., 1826,32 лв. на 10.05.2022 г.; 2360,65 лв. на 09.06.2022 г., 3128,11 лв. на 11.07.2022 г., 4269,92 лв. на 10.08.2022 г.

3755,44 лв. на 12.10.2022г. Пояснява, че преди и след процесния период също е заплащал задължения на дружеството за имотите в к.к. „З.П.“ към „ЕСП З.П.“ ООД с лични средства, които е прихващал с постъпленията на 5 дружеството от наеми. Твърди, че част от изтеглените суми са ползвани за разходи за дейността и управлението на дружеството, за които не са получавани или не се пазят документи – транспорт, комуникации и др. Излага, че е предоставял суми на дружеството, които са внасяни по сметка на дружеството, с които пари са заплащани чрез банкови преводи суми за ремонт и управление на ЕС в к.к. „З.П.“ на фирма „Х.П.“ ЕООД в размер около 50 000 лв. за 2022 г., за която сума е образувано гр.д. за възстановяването им от „А.“ ЕООД. Сочи, че е заплащал задължения на дружеството с лични средства без да е налице договор за заем или решение на собственика на капитала по реда на чл.134 ТЗ. Излага, че в счетоводството на дружеството се съдържат документи, които касаят извършените разходи на дружеството.

При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо:

Първоинстанционният съд, в изпълнение на служебното си задължение да квалифицира иска по наведените от страните твърдения, е квалифицирал иска като такъв по чл. 59 ЗЗД - неоснователно обогатяване.