Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 07.07.2023, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 112/2023
Вид
Решение № 44
Подписан
07.07.2023
В сила
16.10.2023
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

  • чл. 144, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.79б, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.145, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велики Преслав, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20233610200112 по описа за 2023 година Производството по ВАНД112/2023 г. по описа на ВПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Б. Б. А. с ЕГН **********, с адрес в гр.******, срещу Наказателно постановление №230323-000005/19.01.2023г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-гр.Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на издаденото НП, за което се изтъкват - липсата на уведомяване за прекратената регистрация на притежаваното от жалбоподателя МПС, респ.субективна несъставомерност на извършеното нарушение, приложимост в случая на хипотезата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и наличието на предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

С Определение №75/15.05.2023 г. по настоящото дело, влязло в сила на 26.05.2023 г., на основание чл. 63 г, във вр. с чл.79б, ал.2 от ЗАНН производството по ВАНД № 112/2023г. по описа на ВПРС е прекратено в частта на наложената с НП санкция „Глоба“, тъй като на 03.04.2023 г. жалбоподателят се е възползвал от право си и е заплатил глобата с 20% отстъпка в 14 дневния срок от връчване на НП и същото е влязло в сила в тази част от датата на плащането.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на посочените в същата аргументи.

Въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален представител оспорва като неоснователна така подадената жалба, като допълва и че предвид заплащане на наложената с НП глоба и прекратяване на 1 производството в тази му част и налагане на минималния размер на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, то и не може НП да бъде отменено, респ.изменено. Претендират се и разноски.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

На 28.04.2022 г. св. Г. Т. и колегата му Н.В. – служители при РУ Велики Преслав, около 20,30 ч. на кръстовището на ул.“Начо Гайдов“ и ул.“Юрий Гагарин“ в гр.Смядово, извършили проверка на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ ******, управляван от жалбоподателя Б. А.. При същата се установило, че автомобилът е регистриран на името на В.Б.В. и МПС-то е със служебно прекратена регистрация на 26.04.2022 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, предвид нерегистрирането му в законоустановения срок след закупуването му от страна на А.. С оглед констатираното, св.Т., съставил АУАН – за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и за такова по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, като били иззети и регистрационните табели на автомобила и СРМПС, ведно с контролен талон №6725102. Същият бил подписан без възражения от жалбоподателя, като такива и не постъпили в законоустановения за това срок.

Във връзка с направените на 28.04.2022 г. от полицейските служители констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен. С Постановление от 10.11.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ В.Преслав за продължаване на административнонаказателното по отношение на А. производство.

Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ШРП, на 19.01.2023 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя , на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП санкция „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

След връчване на 30.03.2023 г. на НП на жалбоподателя, същият се възползвал от право си и н а 03.04.2023 г. заплатил наложената му парична санкция.

Видно от приложената по делото справка свързана с пререгистрацията на процесния автомобил, закупен на 22.02.2022 г. от жалбоподателя с Договор за покупко-продажба на МПС, такава била направена на 29.07.2022 г.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитан ия свидетел Г. Т. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на 2 предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на тези свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото наказателно постановление в така проверяваната му част относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна . Доколкото на основание чл. 63 г, във вр. с чл.79б, ал.2 от ЗАНН с Определение №75/15.05.2023 г. по настоящото дело е прекратено производството по ВАНД №114/2023г. по описа на ВПРС в частта на наложен ата с НП санкция „Глоба“, жалбата се явява процесуално допустима по отношение на НП, с което е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуван е на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. В този смисъл и съдът намира за неоснователни така направените от страна на жалбоподателя възражения за приложимост в случая на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН.

По делото не е налице спор между страните относно така установената от съда фактическа обстановка. Спорът е относно наличието, респ.липсата на субективния елемент от състава на извършеното от жалбоподателя нарушение, както и за приложимост на чл.28 от ЗАНН.

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Когато това задължение за 3 регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.143,ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.

Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

В разглеждания случай след придобиване на процесното моторно превозно средство на 22.02.2022 г. жалбоподателят не е изпълнил посочените нормативни задължения за регистрация на превозното средство и на 26.04.2022 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението – 28.04.2022 г., автомобилът вече е бил със служебно прекратена регистрация и жалбоподателят Б. А. е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на закона, поради което е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

В качеството си на собственик на управлявания автомобил жалбоподателят А. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения. Именно тези обстоятелства, предвид и датата на придобиване на автомобила не изключват вината на А. за управлението на моторното превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Управлявайки собственото си МПС, след като е бил наясно, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, А. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на установените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна и правилно наказващият орган го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. По аргумент на противното (рer argumentum a contrario), това би означавало лицето да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.

В случая не са налице и основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, с оглед и въведеното от чл.189з от ЗДвП ограничение, както и на чл.9, ал.2 от НК, след извършена преценка от страна на настоящия съд на фактите и тежестта на нарушението спрямо защитените обществени отношения. За прилагане н а посочената разпоредба, която е изключение и е относима към малозначителност на деянието, следва пълно отсъствие на обществена опасност на извършеното, или наличие на такава, но с явна нейна 4 незначителност. Видно от установените по делото факти, нарушението извършено от жалбоподателя свързано с управлението на процесното МПС е било констатирано от АНО няколко дена след служебно прекратената регистрация на същото, но доколкото, то се явава последица от нерегистрирането автомобила в двумесечния срок от закупуването му на 22.02.2022 г., то и не могат да бъдат кредитирани направените от страна на защитата възражения свързани с изтъкнатите от личен характер причини довели според нея до двудневна забава и пропуск за пререгистрация, тъй като същата е следвало да бъде направена до 22.03.2022 г. съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП и именно липсата й е и предпоставила служебната дерегистрация на автомобила на осн.чл.145, ал.15 от ЗДвП, след изтичане и на посочения в разпоредбата двумесечен срок от придобиването. Посоченото не обосновава извод за по - ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, презенено и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, регулирани от ЗДвП, а и доколкото се установи, че автомобилът е бил регистриран по съответния ред и няколко месеца след това - на 29.07.2022 г.