Решение № 200 от 28.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 530 от 28.08.2023 г., постановено по гр. дело № 492/2021 г., Окръжен съд Благоевград е отхвърлил предявения от „Райфайзенбанк България“ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Агенцията по вписванията за осъждането й да заплати обезщетение от 100 000 лева, поради нанесени имуществени вреди от противоправни действия на служители на агенцията по повод заличаване на учредената в полза на банката ипотека на недвижими имоти.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „Обединена българска банка“ЕАД, в качеството й на универсален правоприемник на „Райфайзенбанк България“ЕАД.

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно и необосновано поради противоречие с материалния закон и допуснати особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се във въззивната жалба, че недопустимо тъй като е постановено срещу несъществуващ правен субект на страната на ищеца. Сочи се, че след приключване на устните състезания до произнасянето на акт по съществото на спора първоначалният ищец „Райфайзенбанк България“ЕАД се е влял в „Обединена българска банка“ЕАД и първата банка е престанала да съществува, като е заличена от търговския регистър и което обстоятелство предвид разпоредбата на чл. 23, ал.6 от ЗТР е следвало да бъде служебно 1 констатирано от първоинстанционния съд.Позовава се разпоредбата на чл.227 ГПК, съгласно която норма, когато юридическото лице престане да съществува, делото продължава с участието на правоприемника, какъвто в случая се явява ОББ. Тъй като това обстоятелство не било констатирано от първоинстанционния съд и поради неконституирането на ОББ като ищец на мястото на „Райфайзенбанк България“ЕАД се е стигнало до нарушаването на процесуалните права на въззивния жалбоподател, като тя е била лишена от възможността да участва в процеса пред първата инстанция, а това като краен резултат правело обжалваното решение процесуално недопустимо.

Искането към въззивния съд е да се обезсили обжалваното решение като недопустимо и да го върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на „Обединена българска банка“ЕАД, в качеството й на универсален правоприемник на „Райфайзенбанк България“ЕАД, която според въззивния жалбоподател неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила не е била конституирана като ищец по делото, тъй като правоприемството е настъпило в хода на процеса.

Ако се намери обжалваното решение за допустимо, се излагат съображения и за неправилност на решението.

Сочи се, че съдът неправилно е заключил, че Агенцията по вписванията няма материалноправна легитимация да отговаря по иска. Твърди се, че действията на служителите по заличаване на ипотеката по електронната партида са незаконосъобразни и нищожни, първо защото са извършени от некомпетентно лице и второ, защото са извършени не по предвидения в приложимите нормативни актове производствен ред. Това е и причината според жалбоподателя да се породят вредите, а не поведението на съдията по вписванията, тъй като той не е направил отбелязване съгл. чл.19, ал.3 ПВ встрани върху вписания ипотечен акт, за да настъпи действителното заличаване на ипотеката. Затова и според въззивния жалбоподател искът правилно е насочен срещу Агенцията по вписванията, а не срещу Министерството на правосъдието като работодател на съдиите по вписванията.

Сочи се, че нищожността на действията на служителите на АВ произтича от чл.576 във вр. с чл. 569,т.5 ГПК, във вр. с чл. 570, ал.1, изр. второ ГПК и във вр. с чл.19, ал.3 ПВ, като служителите на агенцията са упражнили правомощията на съдията по вписванията без да разполагат в действителност с тях. От цитираните правни норми следвало, че действията на служителите при всички случаи са нищожни, за чиято нищожност съдът следи служебно и които ангажират гражданската отговорност на АВ, тъй като вредите за банката са настъпили от техните действия, а не от поведението на съдията по вписванията.

На следващо място, твърди се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че резолюцията/разпореждането/ на съдията по вписванията „Да се заличи вписаната договорна ипотека…“, изписана ръкописно върху съгласието на банката за частично заличаване на ипотеката, е довела до неправилното заличаване на ипотеката в цялост. По този начин съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение, същевременно водещо и до необоснованост в изводите на съда, защото било опорочено вътрешното му убеждение 2 и са изопачени доказателствата по делото. Това било така, защото според въззивния жалбоподател изразът „да се заличи вписаната договорна ипотека…“ можел да бъде тълкуван само по един възможен правилен начин : че следва да се удовлетвори искането и да се заличи ипотеката така както е поискано, т.е само частично. Процесната ипотека била учредена върху седем недвижими имота, следователно имало седем отделни ипотеки, които само за процесуална икономия били поместени в един ипотечен акт. Следователно според жалбоподателя съгласието на банката да се заличи ипотеката върху този имот, от гледна точка само за този имот, водела до пълно заличаване, а от гледна точка за целия ипотечен акт- до частично заличаване. Но при всяко положение, видно от приложеното съгласие на банката, заличаването било поискано само за един от седемте имота, но не и за всичките и именно в този смисъл се отнасяла положителната резолюция на съдията по вписванията да се заличи ипотеката само по отношение на посочения недвижим имот като по отношение на останалите ипотеките тя се запазвала, нещо което изобщо не било отчетено от длъжностното лице към АВ и в това се изразявала всъщност неправомерността на фактическите му действия, чрез които в противовес с действителната воля на ипотекарния кредитор и разпореждането на съдията по вписванията били заличени едновременно всички ипотеки и от което банката претърпяла увреждането тъй като се е лишила от учредените в нейна полза обезпечения.

Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал и нарушение на материалното право, защото не е издирил и приложил правилния закон- цитираните разпоредби от Правилника за вписванията и ако съдът беше сторил това, е щял да установи, че съдията по вписванията всъщност не е дал грешни, а напълно правилни указания, които изобщо не са били съобразени от длъжностното лице от агенцията посредством фактическите му действия по заличаването на ипотеката. Позовава се и на това, че правните норми, уреждащи вписването, отбелязването и заличаването на актовете в книгите, водени от Службата по вписванията, са императивни, което означавало и че за тяхното прилагане по арг. от ТР №1, постановено на 27.04.2022г. по тълк.дело № 1/2020г. съдът следвало да следи служебно и да ги приложи независимо от обстоятелство, че ищецът първоначално не се е позовал на тях.

По изложените съображения се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД да бъде уважен, както е предявен.

Претендират се и направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна Агенцията по вписванията, подаден чрез процесуалния представител юрк. И. И..

Счита, че подадена въззивна жалба е неоснователна поради съображенията изложени в отговора на въззивната жалба.

Искането към съда е да се постанови

3 решение, с което обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като допустимо и правилно.

С определение в закрито съдебно заседание от 13.12.2023г. въззивният съд е конституирал на основание чл.227 ГПК като страна по делото и въззивник в настоящото производство „Обединена българска банка“ЕАД, в качеството й на универсален правоприемник „Райфайзенбанк България“ЕАД.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния Окръжен съд Благоевград е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк България“ЕАД срещу Агенцията по вписванията, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Агенцията по вписванията, да заплати на „Райфайзенбанк България“ЕАД сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, дължащи на противоправни действия на служителите на Агенцията по вписванията, изразяващи се, както се твърди многократно в исковата молба „ в поставянето на грешна резолюция от Съдия по вписванията върху подадена от „Райфайзенбанк България“ЕАД молба съгласие за частично заличаване на ипотека“ и което е станало на 09.11.2009г. в Службата по вписвания, посредством Акт № 25, том II за извършване на пълно заличаване от страна на Агенцията по вписванията на учредената в полза на банката ипотека върху общо седем недвижими имота като обезпечение на отпуснат в полза на кредитополучателите банков кредит.

Твърденията в исковата молба са били, че през 2009г. за обезпечаване вземанията на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД по отпуснат на „Ахат-2000" ООД кредит съгласно Договор за револвиращ банков кредит от 06.04.2006г., и анексите към него, е учредена договорна ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 74, том 1, рег, № 2203, дело 66 от 2009г. по описа на Нотариус И. К., нотариус с район на действие PCБлагоевград, вписан под № *** в РНК, вписан в Служба по вписванията с вх. Рег.№ 379 от 19.02.2009г. като акт №48, том 1, дело 233/09, с която са ипотекирани общо седем самостоятелни обекта, както същите са описани в обстоятелствената част на исковата молба.

Сочи се в исковата молба, че с писмено съгласие с изх. № 700-722/06.11.2009г., Банката е поискала частично заличаване на ипотеката само върху един от обектите, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, като в съгласието за заличаване изрично било посочено, че учредената с горецитирания нотариален акт ипотека оставала да действа върху останалите ипотекирани в полза на банката недвижими имоти. Твърди се че въпреки това, на 09.11.2009г. в Служба по вписвания с № 3868 от 19.02.2009г. като акт №25, том II е било вписано пълно заличаване на всички ипотеки вместо частично поисканото такова само за единия от недвижимите имоти. Изрично се посочва в исковата молба, че банката не е знаела, че Агенция по вписвания към този момент 4 е допуснала грешка и е заличила изцяло ипотеката.

Твърди се, че въпреки че преди това на 09.11.2009г. са заличили цялата ипотека, Агенция по вписванията сама по-късно през ноември 2010г. е коригирала това, когато е била сезирана с новата молба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД за частично заличаване и по повод на което са осъзнали че са допуснали грешка.

Сочи се с исковата молба от ищеца, че поради неизпълнение на задължението за погасяване на кредита, срещу „Ахат-2000" ООД е бил издаден изпълнителен лист от 27.04.2012г. по ч.гр.д. № 1162/2012г. по описа на PC Благоевград, въз основа на който кредитополучателят "АХАТ-2000" ООД, заедно със солидарно отговорните съдлъжници Г.

С. Д. и А. Г. Д. са били осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД дължимите на банката суми, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед на незабавно изпълнение е образувано срещу длъжниците по изп. дело 392/2012 по описа на ЧСИ А. Ц. с район на действие ОС- Благоевград с взискател „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, в което производство по искане на взискателя било насочено принудително изпълнение срещу всички ипотекирани в нейна полза недвижими имоти.