Определение № 1588 от 07.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1588 гр. Плевен, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500851 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Определение № 80/01.10.2025г Съдията по вписванията при РСНикопол ОТКАЗВА нотариално действие по молба на Кмета на община Никопол за вписване на договор за наем на общинско имущество по реда на ЗОС № 370 от 15.09.2025 г., като искането е записано във входящ регистър с вх.рег. №3127 от 01.10.2025 г. 10.17 часа по описа на Служба по вписванията Никопол.

Против постановеното определение на съдията по вписванията е подадена частна жалба от Община Никопол, представлявана от кмета Е. Ц., чрез адв. И. Г.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочено е, че съдията по вписванията не е изложил конкретни мотиви защо счита, че договорът не подлежи на вписване, нито е посочил правна норма, която изключва вписването му, а е направил общ и необоснован извод, без да съобрази характера на акта и законовото му основание.

Изтъкнато е и това, че вписването на този договор е необходимо за да осигури публичност, отчетност и противопоставимост на правоотношението, като гарантира прозрачност при управлението на общинската собственост и законосъобразното упражняване на предоставеното право на ползване върху 1 част от имот публична общинска собственост. Жалбоподателят счита, че актът попада сред подлежащите на вписване, тъй като урежда договорно право на ползване върху недвижим имот - общинска собственост, предоставен на конкретно лице въз основа на законова процедура, решение на общинския съвет и заповед на кмета, като вписването има само оповестително и доказателствено значение, без да поражда или изменя вещни права.

Окръжният съд, като взе предвид изложените в жалбата и обжалвания отказ - определение № 80/01.10.2025г. на СВ доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на Съдията по вписванията в РС-Никопол, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се явява и основателна.

Представеният за вписване договор за наем подлежи на вписване, като в производството по вписването съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено за това: подлежи ли на вписване акта съгласно чл.4 от ПВ и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена в закона форма. В производството по вписване съдията по вписванията не би могъл и не следва да определя действието, противопоставимостта и действителността на акта, който е заявен за вписване. Изложеното обосновава извода, че когато се представи акт за вписване, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1/ ако актът не подлежи на вписване; 2/ ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и Правилника за вписванията; 3/ ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/;

4/ ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване.

Договорът за наем на общински имот е акт, който подлежи на вписване по смисъла на чл. 2 и чл. 4, б. „е“ от ПВ, във връзка с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Съгласно специалната уредба на чл.

14, ал. 7 ЗОС свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост могат да се отдават под наем при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет и със заповед на кмета на общината.Представени са доказателства за спазени законови изисквания 2 решение на общинския съвет, издадена е заповед на кмета № 206/10.09.2025г. и въз основа на нея - сключен договорът за наем с peг. № 370/15.09.2025г.

Видно от съдържанието на договора за наем, ясен е предмета на договора и с това са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ. В договора е посочено, че се предоставя терен с площ от 1,00 кв.м., представляващ част от УПИ II в кв. 1А по кадастралната карта на село *, община Н., с точно описание на предназначението - за поставяне на преместваем обект, кафеавтомат, по схема, утвърдена от главния архитект. Безспорно се касае за наем на недвижим имот, макар и с малка площ, със срок на договора 5 години.

Към молбата за вписване са приложени скица № 277/11.09.2025 г. и акт за публична общинска собственост № 5470/18.09.2025 г., вписан в Службата по вписванията, които индивидуализират имота и потвърждават правния му статут. Посочено е местоположението му, площ и граници, описани в акта. Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма и подлежи на вписване.

Така постановеният отказ с Определение № 80/01.10.2025г. от съдията по вписванията в РС-Никопол съдът счита, за незаконосъобразен, поради изложените по-горе съображения. Проверката по чл. 32а ПВ се свежда до формална констатация от СВ дали актът е от категорията на подлежащите на вписване, дали е в надлежна форма и дали съдържа необходимата индивидуализация. Определението на СВ е лаконично и немотивирано. В рамките на тази проверка е направена само една необоснована констатация, без конкретно позоваване на норма, изключваща вписването, която констатация е невярна. Проверката по чл. 32а ПВ има формален характер, но мотивите за отказа да се впише акта не следва да бъдат формални, а ясни и конкретни, с добра обосновка, с оглед защита на правата на заинтересованата страна.

В случая нито една от посочените предпоставки за отказ не е налице, поради което този отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен и вместо това, в съответствие с правомощията на въззивния съд по чл.278, ал.2 от ГПК, да бъде разпоредено вписване на процесния договор за наем.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 80/01.10.2025г. на Съдията по вписванията при РС-Никопол, с което е отказано нотариално действие по молба на Кмета на община Никопол за вписване на договор за наем на общинско имущество по реда на ЗОС № 370 от 15.09.2023 г., като незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ Договор за наем по искането на Кмета на община Никопол за вписване на договор за наем на общинско имущество по реда на ЗОС № 370 от 15.09.2025 г., вписано във входящ регистър на СВ, с вх.рег. № 3127 от 01.10.2025г., 10.17 часа по описа на Служба по вписванията - Никопол.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на поисканото вписване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1588 гр. Плевен, 07.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500851 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Определение № 80/01.10.2025г Съдията по вписванията при РСНикопол ОТКАЗВА нотариално действие по молба на Кмета на община Никопол за вписване на договор за наем на общинско имущество по реда на ЗОС № 370 от 15.09.2025 г., като искането е записано във входящ регистър с вх.рег. №3127 от 01.10.2025 г. 10.17 часа по описа на Служба по вписванията Никопол.

Против постановеното определение на съдията по вписванията е подадена частна жалба от Община Никопол, представлявана от кмета Е. Ц., чрез адв. И. Г.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочено е, че съдията по вписванията не е изложил конкретни мотиви защо счита, че договорът не подлежи на вписване, нито е посочил правна норма, която изключва вписването му, а е направил общ и необоснован извод, без да съобрази характера на акта и законовото му основание.

Изтъкнато е и това, че вписването на този договор е необходимо за да осигури публичност, отчетност и противопоставимост на правоотношението, като гарантира прозрачност при управлението на общинската собственост и законосъобразното упражняване на предоставеното право на ползване върху 1 част от имот публична общинска собственост. Жалбоподателят счита, че актът попада сред подлежащите на вписване, тъй като урежда договорно право на ползване върху недвижим имот - общинска собственост, предоставен на конкретно лице въз основа на законова процедура, решение на общинския съвет и заповед на кмета, като вписването има само оповестително и доказателствено значение, без да поражда или изменя вещни права.

Окръжният съд, като взе предвид изложените в жалбата и обжалвания отказ - определение № 80/01.10.2025г. на СВ доводи, прецени доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на Съдията по вписванията в РС-Никопол, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се явява и основателна.

Представеният за вписване договор за наем подлежи на вписване, като в производството по вписването съдията по вписванията следва да извърши проверка единствено за това: подлежи ли на вписване акта съгласно чл.4 от ПВ и специалните норми и сключен ли е в съответната, предвидена в закона форма. В производството по вписване съдията по вписванията не би могъл и не следва да определя действието, противопоставимостта и действителността на акта, който е заявен за вписване. Изложеното обосновава извода, че когато се представи акт за вписване, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1/ ако актът не подлежи на вписване; 2/ ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и Правилника за вписванията; 3/ ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/;

4/ ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване.

Договорът за наем на общински имот е акт, който подлежи на вписване по смисъла на чл. 2 и чл. 4, б. „е“ от ПВ, във връзка с чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Съгласно специалната уредба на чл.

14, ал. 7 ЗОС свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост могат да се отдават под наем при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет и със заповед на кмета на общината.Представени са доказателства за спазени законови изисквания 2 решение на общинския съвет, издадена е заповед на кмета № 206/10.09.2025г. и въз основа на нея - сключен договорът за наем с peг. № 370/15.09.2025г.

Видно от съдържанието на договора за наем, ясен е предмета на договора и с това са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ. В договора е посочено, че се предоставя терен с площ от 1,00 кв.м., представляващ част от УПИ II в кв. 1А по кадастралната карта на село *, община Н., с точно описание на предназначението - за поставяне на преместваем обект, кафеавтомат, по схема, утвърдена от главния архитект. Безспорно се касае за наем на недвижим имот, макар и с малка площ, със срок на договора 5 години.

Към молбата за вписване са приложени скица № 277/11.09.2025 г. и акт за публична общинска собственост № 5470/18.09.2025 г., вписан в Службата по вписванията, които индивидуализират имота и потвърждават правния му статут. Посочено е местоположението му, площ и граници, описани в акта. Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма и подлежи на вписване.

Така постановеният отказ с Определение № 80/01.10.2025г. от съдията по вписванията в РС-Никопол съдът счита, за незаконосъобразен, поради изложените по-горе съображения. Проверката по чл. 32а ПВ се свежда до формална констатация от СВ дали актът е от категорията на подлежащите на вписване, дали е в надлежна форма и дали съдържа необходимата индивидуализация. Определението на СВ е лаконично и немотивирано. В рамките на тази проверка е направена само една необоснована констатация, без конкретно позоваване на норма, изключваща вписването, която констатация е невярна. Проверката по чл. 32а ПВ има формален характер, но мотивите за отказа да се впише акта не следва да бъдат формални, а ясни и конкретни, с добра обосновка, с оглед защита на правата на заинтересованата страна.