Решение № 37 от 13.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кърджали, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20265100500011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 3224/28.11.2025 г. по входящия регистър на РС – Момчилград, подадена от Т. - К. чрез представител по пълномощие – юрк.З.

Б., срещу решение N 259 от 31.10.2025 г. по гр. д. N 339/2025 г. на Районен съд – Момчилград.

Решението, с което е признато за установено по отношение на Т., че Ш. М. Х. от гр.Д. е работила като „**********“ за периода от 01.01.1982 г. до 31.12.1982 г. и от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г. в Т. с.К., област Р., на основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, като Н. - К. е осъден да заплати на Ш. М. Х. сумата в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, се обжалва от въззивника изцяло като неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, с искане да се отмени и предявеният иск за установяване на трудов стаж да се отхвърли. Оплакванията на въззивника са, че признатият с решението трудов стаж не е установен по делото с първични документи– ведомости за заплати, трудови книжки, осигурителни книжки и др. документи, приети за съхранение в съответния архив, а представеното с исковата молба удостоверение N 2 от 29.01.1992г. не би могло да се приеме като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6, ал.1, вр. ал.2 от ЗУТОССР. Развива подробни съображения относно отглеждането и отчитането на тютюн на семеен акорд замеделски стопани за периода 1 от 01.01.1983г. до 31.12.1989г. на основание чл.96а, ал.1 от отменения ППЗП. В тази връзка се релевира, че и събраните по делото свидетелски показания не могат да заместят липсата на първични документи, в т.ч. и с оглед правилата на чл.164, ал.1, т.2 и чл.165, ал.1 от ГПК.

Въззиваемият Ш. М. Х. от гр.Д. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и моли обжалваното решение да се потвърди.

С въззивната жалба и с отговора на въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят нови доказателствени искания.

В съдебно съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивника, чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по делото.

В съдебно заседание оспорването на въззивната жалба се поддържа от въззиваемия, чрез представител по пълномощие, който претендира разноски по делото.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3, вр. чл.3, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТОССР за признаване за установено, че ищецът е положил трудов и осигурителен стаж в периода от 01.01.1982г. до 31.12.1982г. и от 01.01.1984г. до 31.12.1984г. като „**********“ в Т.-с.К. съгласно удостоверение обр.3 с N 2/29.01.1992 г., издадено на ищеца Ш. М. Х. от гр.Д., че през периода 01.01.1975г. - 31.12.1984г. е заемала посочената длъжност в посоченото Т.. Правният интерес от предявяване на иска е обоснован от отказа на Т. - К. да зачете осигурителен стаж за определени периоди, в т.ч. и за процесните поради липса на информация за такъв в документите, удостоверяващи осигурителен стаж и доход в архива на ТП на Н. и по подадено на 02.12.2019г. с разпореждане N 2140-08-96/09.03.2020г. й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно представено по делото удостоверение, издадено от Т. - Т. на основание чл. 30, ал. 1, т. 5 от Инструкция N 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР се установява, че в осигурителния архив на Н. липсват писмени данни за положен от ищеца Ш. М. Х.

2 трудов/осигурителен стаж за процесните периоди от 01.01.1982г. до 31.12.1982г. и от 01.01.1984г. до 31.12.1984г. при работодател Т. с. К., като не е спорно между страните, че последното прекратило дейността си и ведомостите му са предадени в архивното стопанство на ТП на Н. – Т..

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността трудовия/осигурителен стаж съгласно чл.6, ал.2 от ЗУТОССР могат да бъдат трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи.

Когато пък с една искова молба се иска установяването на трудов/осигурителен стаж за отделни периоди от време, за да се допуснат свидетели, е необходимо писмено доказателство, относимо за всеки период от време съгласно чл.6, ал.3 от ЗУТОССР, като в ал.4 е регламентирано, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.

От ищеца е представено по делото удостоверение образец УП-30 с N 2/29.01.1992г., издадено от Т. с.К., област Р., с което се удостоверява, че лицето Ш. М.

М. има трудов стаж, начислен по реда на §96, 97 или 99 от ППЗП като ********** на индивидуален акорд в периода от 01.01.1975г. до 31.12.1984г., или общо прослужено време 9 години. В удостоверението е посочено, че то е издадено въз основа на архива на Т., с оглед на което и с оглед датата на издаването му – не по време на полагане на стажа, т.е. не попада в посочените в хипотезата на чл.6, ал.2 от ЗУТОССР документи, то същото не е годно нито да установи посочения стаж/респ. неговата вероятност, нито да послужи за допускане на свидетелски показания за установяването на процесния стаж. Поради това не само не следва да се кредитират, а и въобще не следва да се обсъждат показанията на допуснатия до разпит от първоинстанционния съд свидетел.

Ищецът е представила декларация по чл.8 от ЗУТОССР, съгласно който по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж допустимо доказателствено 3 средство е декларация от ищеца за потвърждаване истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства или на част от тях. Тази декларация не е представена по искане на съда, поради което и съдът не възприема съдържанието й като годно да установи обстоятелства, изложени в същото.

При липсата на писмени доказателства, установяващи вероятността на положен от ищеца трудов стаж в Т. с.К. през процесните периоди и недопустимостта на свидетелските показания, искът се явява недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне. Като е стигнал до противни на настоящата въззивна инстанция изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, в т.ч. и в частта му разноски, което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени, вместо което предявеният иск се отхвърли, с решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл определение N 3918 от 6.12.2023 г. на ВКС по гр. д. N 1428/2023 г., IV г. о., ГК, определение N 237 от 17.02.2023 г. на ВКС по гр. д. N 496/2023 г., IV г. о., ГК и др., че спорът по настоящия иск е трудов, съгласно изричната разпоредба на чл. 357, ал. 1 КТ /ТР N 2 от 06.06.2016 г. по тълк. д. N 2/2015 г. на ВКС, ОСГК/.

При тези мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение N 259/31.10.2025 г., постановено по гр. д. N 339/2025 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. М. Х. с ЕГН **********, гр.Д., ул.Е. *** против Т. на Н. – К., иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за признаване за установено, че Ш. М. Х. с ЕГН е положила трудов стаж в периода от 01.01.1982г. до 31.12.1982г. и от 01.01.1984г. до 31.12.1984г. като „**********“ в Т.-с.К., което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4