Определение № 37784 от 14.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8185/2026
- Вид
- Определение № 37784
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.159, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37784 гр. София, 14.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110108185 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от Б. И. В. срещу И. П. В. за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2026г. по ч.гр.д. № 587/2026г. по описа на РС- Враца, 2 състав, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземане за сумата 2045.17 евро, представляваща получена без основание на 17.05.2024 г. сума от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК– 26.01.2026г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 100.42 евро - лихва за забава върху претендираната главница за периода 27.08.2025 г. – 21.01.2026 г.
В исковата молба се твърди, че на 17.05.2024г. ищецът е превел сумата от 4000 лева по банкова сметка на ответника, като в основанието за плащане посочил „превод“. Излага, че това разместване на парични средства е без наличие на основание, като ответницата се е обогатила с посочената сума. На 03.10.2025 г. ищецът изпратил до ответницата покана за плащане, като до сезиране на съда претендираните суми не били заплатени. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 30.01.2026г. по ч.гр.д. № 587/2026г. по описа на РС- Враца, 2 състав, срещу която длъжникът е възразил. Представя доказателства. Претендира разноски. Прави искане за приобщаване на ч.гр.д. № 587/2026г. по описа на РС- Враца, 2 състав.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от ответницата, с който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че на 17.05.2024 г. по нейна банкова сметка е постъпила сумата от 4 000 лева, както и че същата е била наредена от ищеца с посоченото основание „превод“. Твърди, че постъпването на сумата по нейната сметка е било част от изпълнение на устно възложена поръчка от Борислав Детелски към приятел на ответницата - Л. Б., като ответницата съдействала единствено чрез предоставяне на банковата си сметка. Излага, че през месец май 2024 г. Борислав Детелски се свързал Л. Б. с молба банковата сметка на ответницата да бъде предоставена и ползвана за получаване на превод, като ответницата се съгласила. Борислав Детелски мотивирал искането си с твърдението, че на банковата му сметка е наложен запор на вземания. Ответницата твърди, че в изпълнение на 1 уговореното задължение, след като получила процесната сума, същата била изтеглена и предоставена на ищеца в брой. Изтъква, че между страните била постигната идентична уговорка през месец март 2024 г., както и че ищецът въвел ответницата в заблуждение. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Прави искане за допускане на гласни доказателствени средства, искане по чл. 176 ГПК и искане по чл. 192 ГПК. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. обедняване на ищеца, съизмеримо с размера на заплатените суми със собствени на ищеца парични към ответницата в предявения размер от 2045.17 евро; 2. обогатяване на ответницата, настъпило вследствие на увеличената стойност на имуществото на ответницата за стойността процесната сума; 3. връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно- следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4. липса на правно основание, т. е. на годен юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за това имуществено разместване; 5. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
В тежест на ответницата, при установяване на посочените обстоятелства, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, респ. че съществува основание за заплащане на процесната сума от ищеца, за което не се сочат доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга на падежа, за което не се сочат доказателства.
Приложените към исковата молба писмени документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да присъедини към материалите по настоящото дело, тези по ч.гр.д. № 587/2026г. по описа на РС- Враца, 2 състав.
Искането на ответницата за допускане на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане следва да се уважи, като относимо. Съдът намира, че искането за втори свидетел за установяване на същите обстоятелства не е необходимо.
Искането на ответницата по чл. 176 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо, доколкото редът е приложим при липсата на възможност за събиране на други доказателства за фактите и причинната връзка между фактите, както и с оглед допуснатите писмени и гласни доказателства, не се явява необходимо.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ответницата по чл. 192 ГПК за изискване на жалба от трето за спора лице, доколкото същата не е необходима с оглед допуснатите поискани от ответника гласни доказателствени средства.
Така мотивиран, Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА към материалите по ч.гр.д. № 587/2026г. по описа на РС- Враца, 2 състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 587/2026г. по описа на РС- Враца, 2 състав, документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на ответницата един свидетел при довеждане за установяване на твърденията в отговора на исковата молба, като указва на страната, че следва да осигури присъствието му в насроченото открито съдебно заседание, а в противен случай - свидетелят 2 ще бъде заличен, като на основание чл.159, ал.2 ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствени искания на ответницата по чл. 176 ГПК и по чл. 192 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2026 г. от 13:40ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3