Решение № 557 от 28.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Варна, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. И.ова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900644 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Диагностичноконсултативен център 1 – Девня“ ЕООД, ЕИК 103524557, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Петрича“ №10, представлявано от С. В.а, чрез адв. В. М. от АК Варна, срещу К. В. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, вр. с чл.21, ал.1 ЗДФИ, за установяване на дължимостта по издадена Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на сумата в размер на 55 919.80 лева, представляваща главница за имуществени вреди по Акт за начет № 11-0418/31.08.2018 г. на АДФИ, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.05.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21 895.09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013г. – 01.09.2018г., определена на основание чл.26 ЗДФИ и описана в Акт за начет №11-04- 18/31.08.2018г. на АДФИ. Претендират се разноски, направени в заповедното производство и в настоящата инстанция.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 2994/15.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист № 2109/16.05.2022г., издадени от РС Варна по ч.гр.д. № 5789/2022г. на ВРС за гореописаните суми е образувано изп.д. № 1273/2022г. по описа на ЧСИ Л. С. с рег. №895 при ВОС. След получаване на поканата за доброволно изпълнение от ответника на 23.06.2022г., същият е реализирал правото си на възражение на 20.07.2022 г. В тази връзка било указано на ищеца да предяви претенцията си по исков ред.

Ищецът сочи, че „ДКЦ-Девня“ ЕООД, като организация от публичния сектор съгласно чл.2, ал.2, т.8 ЗФУКПС получава и разходва публични средства. Управителят на дружеството, в качеството му на ръководител на 1 организация от публичния сектор, бил отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол на дружеството. Към процесните периоди, обект на акта за начет, управител бил К. В. Д., като за периода 06.08.2012г. – 24.10.2013г., по силата на Договор № 1007-212/06.08.2012г. и за периода 27.11.2013г. – 07.12.2015 г. по силата на Договор № 1007-312/27.11.2013г.

Съгласно чл.22, ал.5 ЗДФИ, той носи пълна имуществена отговорност за вредите от констатирани липси. При извършен контрол от АДФИ били направени констациите, подробно описани в Акт за начет № 11-0418/31.08.2018 г. на АДФИ, с който са установени изплатени суми, отчетени като разходи, в общ размер на 55 919,80 лева, но несвързани с дейността на „Диагностично-консултативен център 1 – Девня“ ЕООД, поради което се считат за недължимо разпоредени. Сочи се, че тези средства, заплатени през процесния период, са отчетени в три групи разходи за гориво и транспорт, от които 30 882,87 лева – гориво, отразено в разходи за спомагателна дейности, 17 239,40 лева - гориво, отразено в разходи за външни услуги за основната дейност и 7 705,99 лева – гориво, отразено в разходи за организация и управление, като всички те не били подкрепени с надлежни документи, удостоверяващи разходването им или такива, удостоверяващи, че са разходвани за дейността на дружеството. Липсвало и договорно или законово основание за изплащането на средствата за транспорт и гориво. По отношение на платените средства в размер на 7 705.99 лева, които ответникът бил разпоредил в своя полза, се твърди, че не били за представителни цели и за плащането им липсвало законово основание. Платените от касата парични средства в размер на 30 882,87 лева на база фискални бонове-фактури за гориво, не били основание за плащания по тях, тъй като не доказвали действителността на стопанските операции по придобИ.е и/или разходване на активи на „ДКЦ 1- Девня“ ЕООД, които следвало да бъдат удостоверени не само с размер на дължимото, но и с неговото предназначение. Липсвали и доказателства за действителността на стопанските операции по извършване на разходи за дейността на дружеството, като били платени 17 329.40 лева, отчетени като разходи за външни услуги за основната дейност. Установено било, че изплатените суми в общ размер на 55 919,80 лева не били свързани с дейността на дружеството - ищец. По този начин се приема, че ответникът е причинил на „ДКЦ 1- Девня“ ЕООД имуществени реди, представляващи липса на парични средства в размер на 55 919,80 лева. Вредите били причинени в резултат на действията и бездействията на управителя К. Д., извършени в противоречие с цитираните в акта за начет материалноправни норми, действащи към момента на разходването им, поради което с оглед неговата имуществена отговорност съгласно чл.23, т.4 ЗДФИ, следвало да възстанови. На основание чл.26 ЗДФИ, ищецът претендира и сумата в размер на 21 895.09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2013 г. – 01.09.2018 г. В заключение, ищецът моли за решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът К. В. Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище, че процесният акт за начет е съставен при съществено нарушение на процесуалните правила и не е годен да служи за пълноценно извънсъдебно изпълнително основание, тъй като докладът по акта за начет и акът за начет /АН/ са връчени едновременно и адресатът не е имал възможност да упражни правото си на оспорване. Излага мотиви, че в АН е налице несъответствие в правното положение на 2 различните участници в производството по АН, тъй като получателите на облага от причинителя-ответник на вредата следва да отговорят солидарно с него, щом като поведението на последния е „виновно“. Посочва се, че актосъставителят е следвало да установи, че са причинени вреди, а тъй като неправилно осчетоводени разходи или такива, за които документацията е непълна, но са направени в интерес на ищеца, не следвало да се считат за вреди за последния. На следващо място се посочва, че не са констатирани по безспорен и убедителен начин съществуването на връзка между едно противоправно поведение и настъпили вреди за работодателя-ищец, като не са посочени точно нарушените разпоредби в АН. Отделно от това се изтъква, че следвало да се установи, че длъжностното лице е действало виновно при форма на вина – умисъл. При отсъствие на умисъл, било необходимо да се изследва, дали е налице липса, която е причинена при или по повод изпълнение на служебни задължения. Според ответника, следвало да се установи дали претендираната вреда намалява актива на дружествотоработодател и може ли разходът да се окачестви като „загуба“. Посочва се, че актът за начет не отговаря на въпроса има ли на практика липса на стоковоматериални ценности, а акцентът му е паднал върху формални нарушения на счетоводни изисквания. Поради това, ответникът счита, че в настоящия процес следва да се преповторят в условията на пълно доказване констатациите и изводите по АН. Изразява се становище, че актът за начет не касае щети от липси. Посочва се, че в АН са включени констатации и период, които изключват участие на проверяваното лице в дейността на дружеството.

Не било конретизирано в какво се изразяват нарушенията, извършени от ответника, предизвикали липси. Без комплексен анализ на причините, обстоятелствата, мотивите, икономическия ефект, осигуряване на кадрова обезпеченост за изпълнението на дейността на ДКЦ и други задължения на ръководителя, недължимо платените и разпоредени средства се квалифицирали като щета. Ответникът намира, че отговорността на един ръководител следва да се търси и санкционира, когато медицинското заведение компрометира дейността си поради отсъствието на законово определен минимум медицински персонал. В този смисъл следвало да се приеме, че изводът на АН за „недължимо изплатени и разпоредени средства“ е необоснован и недоказан.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която поддържа изложените в исковата молба твърдения.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа наведените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения. Оспорват се всички документи, които не са регистрирани и консолидирани с вх. номера в системата на АДФИ. Оспорва се автентичността на подписите, които са поставени върху документите и книжата от името на ответника.

В открито съдебно заседание страните поддържат наведените твърдения и възражения. Представителят на ищеца моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските. Процесуалният представител на ответника прави анализ на доказателствата и изразява становище, че липси, респ. вреди за болницата, предизвикани от К. Д., не са налице.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

3

За безспорни с доклада по делото са приети следните обстоятелства: за периодите 06.08.2012г. – 24.10.2013г. по силата на Договор № 1007212/06.08.2012г. и за периода 27.11.2013г. – 07.12.2015 г. по силата на Договор № 1007-312/27.11.2013г. ответникът К. Д. е бил управител в ищцовото дружество. При проверка от АДФИ е издаден акт за начет № 11-0418/31.08.2018г. срещу ответника.

С описания акт за начет е констатирано, че К. В. Д., в качеството си на управител на ДКЦ I „Девня“ ЕООД е причинил вреди на последния в размер на 55 919,80 лева, за която на основание чл. 21, ал.1, т.2 ЗДФИ и чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ носи пълна имуществена отговорност. Към момента на издаване на акта за начет била начислена и законна лихва в размер на 21 895,09 лева.

Към материалите по делото е представено копие от Акта за начет, придружен от всички доказателства към него. Видно от справка за отговорните лица при „ДКЦ 1- Девня“ ЕООД и посочените по-горе договори за периодите 06.08.2012 г. – 24.10.2013 г. и 27.11.2013 г. – 07.12.2015 г. К. В.

Д. е бил управител на ищеца. В хода на проверката е описана констатираната налична документация. Последвала е писмена кореспонденция между държавен финансов инспектор и К. Е. Я. – управител на „ДКЦ 1 Девня“ ЕООД към него момент, с която са изискани допълнително информация и документи. С писмо от АДФИ до К. В. Д. е изискано становище по поставени въпроси относно финансовото управление на дружеството. Такива са изискани и от И. Д. З., която е заемала длъжността зам. управител на К. В. Д. за периода на финансовата инспекция и Л. П. С. – касиер по същото време.

Представени са писмени обяснения от И. Д. З. и от Л. П. С. по поставените от АДФИ въпроси. В хода на проверката са разглеждани справки за статия на калкулация за периода януари 2013г. – декември 2013г., пътни листи, ведомости, авансови отчети, разходни касови ордери, фактури с получател „ДКЦ 1 Девня“ ЕООД, платежни нареждания, молби за изплащане на разходите за транспорт, направени от служители на лечебното заведение.

Изготвени и представени са справки относно отчетените разходи за транспорт и гориво през периодите от 01.01.2013г. до 31.12.2013 г., 01.01.2014г. – 31.12.2014г., 01.01.2015г. – 31.12.2015г. от управителя на „ДКЦ 1 Девня“ ЕООД К. Я.. Обобщени от финансовия орган в таблица – извлечение от 28.08.2018г. са недължимо платени/одобрени средства за транспорт и гориво за периода 01.09.2013г. – 24.10.2013г. и 21.11.2013 г. – 07.12.2015г. След извършване на проверката е съставен Акта за начет № 11-04-18/31.08.2018г. и с протокол за връчване е връчен на К. В. Д. на 14.09.2018г., като възражения в дадения срок не са постъпили. Видно от становище от комисия, определена по заповед № ФК-09-72/17.04.2018г. на директора на АДФИ, актът за начет е съставен при наличие на законовите условия, с доказани констатации при спазена процедура за връчване на начетеното лице.