Решение № 1269 от 22.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20241110162202 по описа за 2024 година

ЕАД. Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и "А1 Б." ЕАД. Твърди, че ответникът е издал фактура № 442068350 с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 11.49 лв без ДДС. Твърди, че е заплатил сумата по фактурата , както и че е надплатил сума, представляваща сбор на МАТ, различни от договорените, в размер на 7.93 лв. с ДДС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 0.73 лв.., платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "А1 Б." ЕАД, с който оспорва иска. Твърди, че действително между него и "М." ЕООД е сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г. Това, което не е посочено от ищеца и което е видно от представената по делото фактура № 442402393 г., е, че в същата е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга A1 М клас от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. В процесната фактура всички суми са начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Оспорва, че ищецът "М." ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. Видно от изложеното в исковата молба договорът страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги. Също така, от исковата молба става ясно, че ищецът е с 1 персонал по-малък от 10 души. От тук следва изводът, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги - предмет на договора. Услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с "М." ЕООД. В тази връзка, процесната сума е заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на "М." ЕООД, тъй като по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

При така релевираните възражения и твърдения и събраните по делото доказателства съдът намира от правна и фактическа страна следното, а именно:

В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на сумата.

Безспорно е между страните наличието на договорни отношения между "А1 Б." ЕАД в качеството му на мобилен оператор и "М." ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер 0887******.

Безспорно е между страните, че във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер. 0887******. ответното дружество е издало фактура № 442068350 с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 11.49 лв без ДДС.

По делото на л. 60 от него е представена касова бележка за извършеното плащане. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Според чл. 118, ал. 3, изр. 1 ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Следователно касовата бележка /фискален бон или системен бон/ също представлява изходящ от кредитора частен свидетелстващ документ, удостоверяващ негово извънсъдебно признание на неизгодния факт на плащане. Макар касовата бележка да не съдържа индивидуализация на платеца, законът предвижда, че тя се предава именно в неговата фактическа власт. Затова, когато касовата бележка е представена по делото от длъжника по съответното правоотношение, претендиращ неоснователното обогатяване, неговото 2 процесуално задължение е изпълнено и ответникът е този, който следва да докаже възражението си, че независимо от това плащането е извършено от трето лице.

Същото правило следва да се приложи и в хипотезата на съвкупност от други издадени от ответника частни свидетелстващи документи, сочеща, че плащането е извършено от длъжника по съответното правоотношение, каквато е налице по настоящото дело. В случая на първо място от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че фактура № 442068350за сумата от 11.49 лв без ДДС е издадена от "А1 Б." ЕАД на "М." ЕООД по съществуващото между страните правоотношение. На второ място е безспорно между страните, че кредитното известие № 652959285 към процесната фактура, с което е намалена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура, също е издадено от "А1 Б." ЕАД в полза на "М." ЕООД. Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115, ал. 2 ЗДДС/.

Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е извършено именно от жалбоподателя "М." ЕООД. Преценена по реда на чл. 175 ГПК, тази съвкупност се явява достатъчна за изпълнение на процесуалното задължение на жалбоподателя-ищец, да докаже имущественото разместване между страните, в това число и собственото си обедняване, съобразно разпределената му доказателствена тежест. При нейната наличност ищецът не е длъжен да опровергава възражението, че плащането е извършено от трето лице, а ответникът следва да го докаже.

Такова доказване ответникът не е провел. Видно от отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба, това възражение се основава на предположението, че след като ответникът няма толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера, то мобилните услуги са били ползвани от трети лица. Това от своя страна е породило и следващото предположение, че след като трети лица са ползвали мобилните услуги, то те са и заплащали задълженията за тях вместо "М." ЕООД. Тези житейски предположения, обаче, не намират опора в доказателствената съвкупност по делото. Без значение е и въпросът, дали дружеството е изпълнявало задължението си за обявяване на годишни финансови отчети, тъй като от него не може да се направи извод, че процесното плащане е извършено от трето лице.

Ето защо настоящият съдебен състав, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – издаването на фактура за недължима сума, плащането й от жалбоподателя-ищец и липсата на възстановяване на недължимо платената сума по какъвто и да било начин, поради което предявеният иск за сумата от 0.73лв.следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и такса за въззивно обжалване в общ размер от 165 лв.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 0, 73 лв., надплатена сума по фактура № 442068350 с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 11.49 лв., представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза на ответника. ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 165 лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4