Решение № 928 от 16.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. София, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100112749 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл. 79, вр. с чл. 259 и сл. от ЗЗД, съединен с евентуално предявени на същия искове по чл. 55, предл. 1 или 3 ЗЗД, по чл. 59 ЗЗД, по чл. 72 ЗС, по чл. 74 ЗС и по чл. 61 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ Р. И. И. твърди, че строително дружество „Крит“ ЕООД получило разрешение за строеж на 25.01.2007 г. на обект, представляващ многофункционален затворен комплекс в УПИ I-414, 415, 416, кв. 64, местност „Манастирски ливади – изток“ по плана на гр. София, район Триадица, Софийска община, състоящ се от жилищни сгради с подземни паркоместа, магазини, офиси, ателиета, част от който е и магазин № П 109.

Строителството на обекта било забавено, поради настъпилата криза в строителния бранш, след което работата била възобновена. За обекта било получено удостоверение за завършеност на етап „груб строеж“ по смисъла на чл. 46 от ДР на ЗУТ на 14.07.2016 г.

Впоследствие на 20.11.2016 г. е съставен Акт 15, а на 02.10.2017 г. е издадено разрешение за ползване (Акт 16) и всички обекти били въведени в експлоатация. Върху магазин № П109 заедно с други обекти била учредена ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД, отпуснала банков кредит на 07.04.2008 г. на „Крит“ ЕООД, след което била учредена и допълнителна ипотека в полза на банката. Поради просрочени плащания по кредита банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като впоследствие в хода на едно от изпълнителните производства в тази връзка е извършен опис на процесния магазин № П 109. В резултат на проведената публична продан банката станала собственик на ипотекираните имоти, сред които и горепосочения магазин.

Твърди, че съответно съставеният Протокол за въвод във владение № 1881 от 1

07.11.2016 г. по изп. д. № 20147900400021 на ЧСИ Р.М. не бил подписан нито от взискателя – купувач, нито от длъжника „Крит“ ЕООД – титуляр на правото на строеж, нито от собственика на земята, поради което следва да се приеме, че въвод не е бил извършен.

Ищецът поддържа, че след съставянето на неподписания протокол за въвод във владение строителното дружество е довършило обекта до етап „завършен магазин“, в подкрепа на което е и издаденото на 02.10.2017 г. разрешение за ползване, поради което счита, че следва да се приеме, че дружеството е владяло процесния недвижим имот и след придобиването на собствеността върху него от банката с постановлението за възлагане от 07.04.2016 г. на етап „груб строеж“ на магазина, тъй като липсва съответно предаване и приемане на владението от страна на банката.

Излага, че ако въпреки това се счете, че владението е предадено на банката, на 03.10.2016 г., въз основа на сключено споразумение между същата и „Крит“ ЕООД собственикът предоставил фактическата власт и държането върху процесния имот на строителното дружество, за да бъдат извършени уговорените довършителни строителномонтажни работи до степен на завършеност Акт 16 (чл. 4 от споразумението). Счита, че при тази хипотеза следва да се приложат правилата на чл. 74, ал. 2 от ЗС.

Тъй като впоследствие с писмо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД банката посочила, че гореописаното споразумение е автоматично прекратено на 01.02.2017 г., ищецът заявява, че без претендираните извършени от строителното дружество СМР, представляващи необходими разноски, би било невъзможно въвеждането в експлоатация на търговския обект, а извършените полезни такива, освен че повишили многократно стойността на имота, са довели до промяна на статута му от „груб строеж“ в „магазин“, като всички тези разноски са били необходими за получаването на разрешение за ползване на обекта (Акт 16) на 02.10.2017 г., до която дата са извършени претендираните СМР. Въпреки това от тази дата задълженията все още не били изискуеми, тъй като е следвало банката да извърши приспадане на дължими суми по кредита срещу издадената данъчна фактура и впоследствие да извърши цедиране на остатъка от вземането срещу 1000 лева на посоченото от праводателят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – „Банка Пиреос България“ АД. Тъй като за посочените действия не бил договорен срок в споразумението, същите стават изискуеми от момента на поканата, което е направено с уведомително писмо от 03.04.2020 г, поради което счита че погасителната давност започва да тече именно от тази дата. Към този момент обаче банката твърдяла, че няма полза от извършените подобрения и довършителни дейности.

Претендира, че е налице договор за изработка (сключеното на 03.10.2016 г. споразумение), по който „Банка Пиреос България“ ЕАД е във виновно неизпълнение, поради неплащане на част от извършените от „Крит“ ЕООД СМР. Излага, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД е в пълно неизпълнение като в производството по гр. д. № 5948/2021 г. по описа на СГС, 1 ГО, 10 състав, е направило съдебно признание на неизгоден за него факт заявявайки, че дължимите суми по споразумението не са заплатени.

Ищецът твърди, че е правоприемник на „Крит“ ЕООД, по силата на договор за цесия 2 относно вземането за извършени СМР в процесния недвижим имот, който първоначално е бил собственост на „Банка Пиреос България“ АД, чийто универсален правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а към настоящия момент е собственост на „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД (предишно „Пиреос недвижими имоти“).

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати сума в размер на 44 328 лева /изменен по реда на чл.214,ал.1 ГПК при първоначално предявен размер от 46360.58 лв./ – стойността на извършени СМР в имот магазин № П 109 (съгласно заключението от проведената по делото СТЕ), поради незаплащането им по сключения договор за изработка (подписаното споразумение). Евентуално претендира сумата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба като стойност на извършени без основание или на отпаднало основание СМР.

Евентуално моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД като солидарни длъжници (в условията на същинска или несъщинска солидарност) да му заплатят по-голямата сума измежду стойността на извършените полезни и необходими разноски и повишената стойност на имота, направени в условията на добросъвестно владение, както и евентуално в условията на недобросъвестно владение, приравнено на добросъвестно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

Евентуално претендира сумата в размер на 44 328 лева срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД като солидарни длъжници за извършените СМР в условията на водене на чужда работа без пълномощие, ведно със законната лихва от деня на изразходването на направените разноски.

ОТВЕТНИКЪТ „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва основателността на исковете.

Не оспорва, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез вливане, вписано в търговския регистър на 12.11.2019 г.

Не оспорва, че между „Банка Пиреос България“ АД и „Крит“ ЕООД е сключен договор за кредит и че кредитополучателят е бил в просрочие, както и че въз основа на публична продан процесният магазин е възложен на „Банка Пиреос България“ АД, която е станала техен собственик. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 22.04.2016 г., а на 03.10.2016 г. между „Банка Пиреос България“ АД и „Крит“ ЕООД било подписано споразумение, с което страните се съгласили последното да извърши СМР в придобития от банката процесен магазин.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД поддържа, че не е правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД по настоящия спор. Излага, че на 02.05.2019 г. от последното дружество се отделило „Пиреос Недвижими Имоти“ ЕООД (сега „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД), в резултат на което в собственост на новото дружество преминал и процесният магазин, поради което същото се явява правоприемник на правата и задълженията по спора.

Правоприемството между „Банка Пиреос България“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД 3 настъпило след описаното отделяне (12.11.2019 г.) и не включва правата и задълженията, преминали към „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД излага, че никога не е било собственик на имота.

Оспорва извършването на СМР от „Крит“ ЕООД, както и че такива са били необходими за получаване на Акт 16 на комплекса, в който се намира процесният магазин.

Евентуално твърди, че ако такива са били извършени, то това не е било осъществено от „Крит“ ЕООД.

Излага, че „Крит“ ЕООД не е бил владелец на имота за процесния период, а ако е имал физически достъп до него е било в качеството на държател, особено в периода от придобиване на собствеността върху имота от „Банка Пиреос България“ АД до въвеждане в експлоатация с Акт 16. Липсва манифестиране на намерение, а ако е имало фактически достъп същият е бил предоставен с цел извършване на СМР в собствените имоти на банката.

Твърди, че „Крит“ ЕООД не са изпълнили задълженията си по подписаното споразумение, поради което същото било автоматично прекратено по силата на уговорката в чл. 10, съответно договорна отговорност не е възникнала. Излага, че дори да се кредитират твърденията на ищеца, срокът за извършване на СМР в споразумението бил 02.10.2017 г. много преди датата, на която е получено разрешение за ползване на имотите, което показвало, че изпълнението е закъсняло. Дори и да бил спазен срокът по отношение на процесния имот, споразумението се прекратява, ако СМР не са извършени в срок по отношение на другите имоти от предмета му.

Възразява, че споразумението не предвижда плащане в тежест на „Банка Пиреос България“ АД, а единствено намаляване на дълга по кредита със сума в размер на 169 171,82 лева с ДДС, договорена общо за СМР за всички имоти, предмет на споразумението.

Счита претенцията за направени разходи за напълно недоказана в условията на всички предявени от ищеца искове.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите на ищеца.

Възразява, че цесията не легитимира ищеца по предявените искове, тъй като е уговорена за вземане за „подобрения от добросъвестен владелец“. Същата нямала достоверна дата от 2021 г, тъй като нотариалната заверка на преписа е от 29.11.2022 г. и излага, че същата е извършена привидно за увреждане кредиторите на „Крит“ ЕООД.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира сторените разноски в производството, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

ОТВЕТНИКЪТ „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД основателността на исковете, предявени срещу него. оспорва допустимостта и

Възразява, че „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД никога не е било собственик на 4 процесния имот. Твърди, че същият не е бил включен в плана за преобразуване на банката праводател като част от отделеното имущество на съответното ответно дружество.

Твърди, че на 18.04.2019 г. „Банка Пиреос България“ АД е продало процесния имот на Л.Ф.Л.а.

Поддържа, че ищецът няма активна процесуална легитимация, тъй като споразумението от 03.10.2016 г. не обективира възлагане от страна на банката на СМР, които да бъдат извършени от „Крит“ ЕООД в имоти на банката и задължение на банката да заплати СМР на изпълнителя.

Излага, че при изпълнение на споразумението от „Крит“ ЕООД задължението му към кредитора щяло да бъде намалено, а не да се породи вземане за възнаграждение за извършените СМР. Предвид това оспорва, че за „Крит“ ЕООД е възникнало валидно изискуемо вземане, произтичащо от споразумението от 03.10.2016 г. и твърди, че приложеният договор за цесия от 25.04.2021 г. е с невъзможен предмет, тъй като не може да се прехвърли нещо, което цедентът не притежава, поради което прави възражение за нищожност на същия договор.

Оспорва автентичността и съдържанието на „Приложение 1 КСС“, представено от ищеца.